Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 13.01.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1632/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
13.01.2026
В сила
06.04.2026
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 14, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал.1 т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 345 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пазарджик, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220201632 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. Т., ЕГН:**********, от с.В., чрез адв.Р. Р. , против НП №№25-0340-001252/ 26.11.2025г. издадено от началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Септември, с което на жалбоподателя са наложени по : ЧЛ.175 АЛ.З ПР.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 200лв. лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

С жалбата се атакува НП с твърдения за материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП в тази му част и се иска пълната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, настоява да се отмени НП , като навежда и основани за допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира сторените за адвоката разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител , но от последния е постъпило писмено становище за неоснователност и претенции за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно 1 убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Лек автомобил Рено Сценик с рег. номер ***** бил закупен от жалбоподателката на неустановена дата, преди м. август 2025г. Тя пропуснала срока за регистрация на автомобила на свое име и поради това на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 09.07.25г. .

На 27.08.25г. полицейският служител св. Хр. С. спрял около 11.30ч. в с.

Бошуля, на ул. „Първа“ движещия се там автомобил и при проверка на водача и МПС, установил, че се управлявало от собственика си - жалбоподателката.

Установено било, че регистрацията е служебно прекратена на посоченото основание и считано от 09.07.25г., за което на водача бил съставен процесния акт за нарушение по чл. 140 алц.1 от ЗДвП.

Актът е съставен на място, предявен надлежно и подписан, с връчен препис на нарушителя.

С мотивирана резолюция от 01.09.25г. на началник група при РУ Септември било прекратено образуваното със съставения АУАН административно-наказателно производство и материалите изпратени на прокурора за преценка относно евентуално извършено престъпление по чл.

345, ал.1 от НК.

С постановление от 21.10.25г. прокурор при РП Пазарджик отказал образуване на ДСП с мотиви за липсва на субективна съставомерност на деянието, доколкото фактът на прекратяване на регистрацията не бил известен на Т. ( чл. 14, ал.1 от НК ).

Въз основа на него е издадено НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с което за описаното и квалифицирано с акта нарушение и на осн. чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени посочените горе две санкции.

НП е обжалвано от легитимирана страна в нормативно-установения срок ( липсва връчване на НП,у което предпоставя срочност на жалбата ).

Претенциите за процесуални нарушения са развити основно в писмено становище на процесуалния представител , след жалбата. всички те обаче са неоснователни.

АУАН и НП съдържат ясни и детайлни обстоятелства по извършеното 2 нарушение. Несонователно се тдърди от процесуалиня представител на жарлбоподоталея, че следва изрично при описание на нарушението да се посочи датата, до която е следвало да се регистрира МПС след придобиването му. Такова изискване би било важимо, ако вмененото нарушение се изразяваше в неспазен срок за регистрация - по чл. 143 , ал.15 от ЗДвП . В случая и доколкото нарушението се изразява в управление на МП С , което не е било регистрирано поради служебната му дерегистрация , валиден е фактът на прекратяване на регистрацията - дата, която е посочена в АУАН и НП.

Тези два акта са издадени при спазване на процедурите за тяхното съставяне, предявяване, връчване и от материално и териториално компетентни органи ( предвид представената заповед за компетентност).

Описанието на нарушението е пълно и ясно, предвид заявените факти по извършването му , които са получили и своята съответна правна квалификация, с изричното посочване на подзаконовия нормативен акт, уреждащ реда и основанията за регистрация - наредба Н- 45 о/24.03.2000на МВР за регистрация на МПС. образуваното със съставения АУАН административно-наказателно производство е било прекратено с посочената горе резолюция - на л. 12, който, предвид основанието за прекратяване - по чл. 54, ал.1 т.9 от ЗАНН и уредбата в ал.7 на чл. 53 не подлежи на връчване ( доколкото не се прекратява производството, а материалите се изпращат на прокурора за преценка относно евентуално извършено престъпление.). С постановление от 21.10.25г. прокурор при РП Пазарджик отказал образуване на ДСП и в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН било издадено НП.

Горното обсъждане установи, че няма допуснати в хода на административно производство процесуални нарушения от категорията на съществените, което предпоставя проверката по същество.

По същество нарушението е доказано.

Установено е, а и не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена на посоченото основание регистриран и че същият се е движил по една от основните улици на посоченото населено място,т.е. по път отворен за обществено ползване, 3 каквото понятие ползва чл. 3, ал.3 от ЗП.

Не е спорно и следва от представеното по делото СР МПС и данните за договора за покупко-продажба, че процесният автомобил е собствен на жалбоподателката. Поради това му качество , за него е възникнало задължението по чл. 145, ал.2 от ЗДвП за регистрация на автомобила в двумесечния срок от придобиването му, неизпълнението на което е обусловило служебното прекратяване на регистрацията. .

Вмененото нарушение е осъществено от жалбоподателя не чрез бездействие по отношение на задължението за регистрация, а чрез действие управление на нерегистрирано МПС .

С него и в случая ( при липсата на данни, които да водят до обратния извод ) регулираните обществени отношения не са били засегнати в незначителна степен от това правонарушение, което е обуславило неговата малозначителност и приложението на чл. 9, ал.2 от НК от прокурора.

Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл. 140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят ( последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя) персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху табели , монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила.

Така се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС с оглед възможността за тяхното установяване особено при или връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Участието на нерегистрирано МПС в движението създава несигурност от гледна точка на възможността за установяването му във връзка с неправомерно поведение.

Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, ако се изразява в управление на нерегистрирано ( тоест при служебно прекратена регистрация) е с доказани обективни елементи от състава.

Няма спор по делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал.

15 ЗДвП и поради предвиденото там основание, считано от 09.07.25г.

4

Прекратяването е „служебно“ и както става ясно от данните в ан- преписка, за него не е уведомен дори собственикът.

За субективната съставомерност на процесното нарушение е необходимо на водача да му е известен факта на прекратяване на регистрацията на притежавания от него автомобил. Без знание за този факт, не може да има съзнание у водача ( бил той собственик или не) , че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация.

Съгласно Тълкувателно Постановление № 2 / 05.04.2023 г. - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС- „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“. В мотивите към постановлението е прието, че „в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост“.

Действително, в посочения правен източник основанието за прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал.10, за което е предвидено уведомяване, а в случая основанието за служебното прекратяване на регистрацията е по ал. 15 на чл. 143 от ЗДВП, за което прекратяване законът не изисква уведомяване на собственика. И в двата случая обаче , след като служебната регистрацията не настъпва по силата на закон в деня, следващ този, в който изтича срока за пререгистрация на името на новия собственик, няма как да се установи кога и дали ще настъпи факта на прекратяване на регистрацията. В настоящия случай датата на служебното прекратяване е неизвестна на жалбоподателката.

Ето защо , при липсата на знание за настъпилия факт на прекратяване на 5 регистрацията на автомобила ( само предположение , вкл.вероятност за найранна възможна дата) , е налице липса на знание на факт, който принадлежи към състава на вмененото нарушение.

За субективната съставомерност на процесното нарушение е необходимо собственикът да бъде надлежно уведомен, за да му е известен факта на прекратяване на регистрацията на притежавания от него автомобил.

Без знание за този факт, не може да има съзнание у водача ( бил той собственик или не) , че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация.

Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл.

11 ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя ( който в случая е само водач, но не и собственик) не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението ( дерегистрацията).

Вярно е, както се сочи в самото НП, че прекратяването на регистрацията в случая е нормативно-установена последица от неизпълнението на задължението да се регистрират в двумесечен срок настъпилите изменения в обстоятелствата досежно собствеността на МПС. Липсва обаче нормативно изискване кога следва да настъпи факта на прекратяване на регистрацията, като законът установява само началния момент, който несъмнено тече от изтичане на двумесечния срок за регистриране на новия собственик. Това прави напълно непредвидим момента, в който ще настъпили по служебен ред ( чрез ползването на съответния софтуерен продукт) прекратяването на регистрацията. В случая не става въпрос за знанието на закона ( "Незнанието му не извинява!“) , а за знанието на конкретен настъпил факт . След като нормативната база не установява време, в което следва да настъпи служебното прекратяване на регистрацията на процесното основание и липсва доказано знание за настъпването на този факт в процесния случай, е налице именно хипотезата на чл. 14, ал.1 ЗАНН.

В горния смисъл неоснователно се претендира ( като съдържание описанието на нарушението в НП) , че деянието може да бъде извършено по непредпазливост, а освен това и във връзка с възражението - според чл. 7, ал.1 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. За процесното нарушение няма такова предвиждане.