Присъда № 48 от 16.03.2023, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 48/16.03.2023 год. постановена по НОХД № 1119/2022 год. по описа на ЯРС:

РП – Ямбол, ТО-*** е предявила обвинение срещу подсъдимия Е. А. К. от гр.*** за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК.

Делото е върнато за ново разглеждане от ЯОС след отмяна на Присъда № *** г. постановена по НОХД № *** г. по описа на ТРС, с която подсъдимият Е. А. К. е бил признат за невиновен, че на 10.04.2021 г. в гр.***, при условията на посредствено извършителство на Е. от с.С., общ.К. и чрез използването на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Рено“ модел „Премиум“ с рег. № ***, да е отнел чужда движима вещ от владението на Щ. М. Д. от гр.***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои – полуремарке марка „Шмитц 24 Л 1363“ с рег. № ***, с рама № ***, на стойност 6896,00 лв., собственост на „М. 2007“ ЕООД, с управител Щ. М. Д. и е оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения граждански иск от „М. 2007“ ЕООД, представлявано от управителя Щ. М. Д. против подсъдимия Е.

А. К. за сумата от 6896,00 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на гражданския ищец, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 10.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В хода на производството е приет за съвместно разглеждане предявения от ощетеното юридическо лице „М. 2007“ ЕООД, представлявано от управителя Щ. М. Д. срещу подсъдимия Е. А. К. граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6896,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 10.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ощетеното юридическо лице е конституирано в качеството на граждански ищец, съобразно своевременно направеното искане.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, като изразява становище, че от събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение, поради което пледира да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимият, представителят на държавното обвинение пледира да му бъде наложено наказание в минимален размер, което да бъде отложено за изпълнение за изпитателен срок.

Пледира и за уважаване на предявения граждански иск за имуществени вреди.

Гражданският ищец н е участва в съдебно заседание, като се представлява от редовно упълномощен повереник – адв. М. от АК-Ямбол. Повереникът счита предявеният граждански иск за основателен и доказан и пледира за уважаването му в претендирания размер, тъй като е доказаното авторството на деянието и извършеното престъпление от подсъдимия.

Подсъдимият Е. А. К. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адв. К. от АК-Х.. Не се признава за виновен и твърди, че е нямал уговорка с пострадалия да си оставя ремаркето в имота му. Същевременно заявява, че пострадалият не му е възлагал да се разпорежда с ремаркето. Предал го е на вторични суровини, защото му е пречело. Сочи, че не е търсил пострадалия по телефона, за да го уведоми, че ще се разпорежда с ремаркето. Защитникът му пледира 1 подсъдимият да бъде признат за невиновен, тъй като вмененото на подсъдимия престъпление не е осъществено от обективна и субективна страна. Излага, че се касае за изоставяне на чужда движима вещ, за която подсъдимият не е имал уговорка с пострадалия да я съхранява. Сочи се също така, че подсъдимият е действал със съзнанието, че се разпорежда с изоставена от собственика движима вещ, която не може да бъде предмет на кражба. Счита, че предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Свид. Щ. Д. бил управител на „М. 2007“ ЕООД. Дружеството притежавало полуремарке марка „Шмитц 24 Л1362“ с peг. № ***, с рама № ***. Докато се занимавал с транспортна дейност свид. Д. оставял полуремаркето на паркинг на ул.

Иван Шишман“ №1 в гр.***, който бил собственост на „Анжел оил 2000“ ЕООД и се управлявал и стопанисвал от подс. Е. К.. Свид. Д. и подс. К. разговаряли за това, свид.

Д. да оставя полуремарекето на паркинга, като между двамата не е имало договорка за плащане на наем или някаква такса.

В началото на месец януари 2019 год., свид. Д. заминал за Великобритания, като полуремаркето останало паркирано в паркинга, находящ се на ул. „Иван Шишман“ №1 в гр.***. Тъй като доста време полуремарето не било местено от мястото, където е било паркирано, а и свид. Д. не ходил да се интересува за него, подс. К. решил да го продаде. За целта разговарял със свид. Г.Х., който тогава работил като *** на товарен автомобил и извършвал международни превози. Помолил го с неговия влекач да закарат полуремаркето до сервиз в гр. Р.. Свид. Х. му отказал, тъй като камиона, който управлявал не бил негов и нямал право да се придвижва свободно с него. Тогава подс.

К. го помолил да разговаря с някой негов познат да му свърши тази работа. На неустановен ден в началото па м. април 2021 год., свид. Х. се срещнал случайно в гр.Пловдив със свид. Е.Д., който управлявал камион марка „Рено“ модел „Премиум“ с peг. № ***. Седнали да пият по кафе и тогава свид. Х. споделил с него, че в гр. *** имало ремарке, което трябвало да бъде закарано на сервиз в гр. Р.. Обяснил му, че собственика на ремаркето щял да плати 200 евро за услугата. Свид. Д. се съгласил, като му казал, че когато има курс към Ямбол или Сливен, ще се обади да им свърши работата. На 09.04.2021 год., свид.Х. се обадил на свид. Д. и мy казал, че се намира в гр.***. Попитал го дали щс дойде с влекача, за да закачат полуремаркето. Свид. Д. му отговорил, че на следващия ден ще дойде, като се разбрали, когато наближи *** да се чуят по телефона,за да може свид. Х. да го чака.

На 10.04.2021 год. следобяд свид. Д., заедно със свид. С. с товарен автомобил марка „Рено“ модел „Премиум“ с рег. № *** тръгнали от гр.Сливен за гр.***. Около 17.00 часа, наближавайки гр.***, свид. Д. се обадил на свид. Х. и му казал, че наближава гр.***, като идва от посока гр.Сливен. Свид. Х. му обяснил да влезе па паркинга на автогарата, която се намира в началото на града срещу бензиностанция „Петрол“, където той ще ги чака. Там свид. Х. посочил на свид. Д. къде да спре автомобила, а именно до ремаркето, което е трябвало да вземат. Същото е било със зелен брезент и поставена регистрационна табела. Пристигайки па мястото, свид. Д., свид. С. и свид. Х. отишли да пият кафе, за да изчакат подс. К.. Докато стояли пред заведението, при тях отишъл подс. К., който бил с качулка на главата. Поздравил ги, при което свид. Х. му казал, че това са хората, които ще придвижат ремаркето до гр. Р..

Подс. К. отговорил „добре“ и влязъл в заведението. В един момент на паркинга отишли 2 полицаи, които влезли в заведението. През това време свид. Д. поискал да отидат и да закачат ремаркето, но свид. Х. му отговорил да изчака полицаите да тръгнат, тъй като ремаркето не било минало преглед. След като полицаите тръгнали, подс. К. заедно със свидетелите Д., С. и Х. отишли до полуремаркето и се опитали да го закачат. След няколко маневри на влекача закачили полуремаркето. Тъй като същото дълго време било стояло там, били изпробвани спирачките и светлините на полуремарксто, като всичко било нормално. След това на свид. Д. било обяснено, че собственика па полуремаркето ще кара пред тях със неговия автомобил, който бил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с peг. № ***. С него ще бъде и свид. Х., а свид. Д. да управлява влекача и полуремаркето след тях. Обяснили му, че ще минат покрай селата, тъй като полуремаркето нямало технически преглед и се притеснявали да нямат проблеми и да ги глобят. Според уговорката, подс. К. и свид. Х. с лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ***, управляван от подс. К. тръгнали от паркинга в гр.***. След тях с товарен автомобил марка „Рено“, модел „ Премиум“ е рег. № *** и прикачено полуремарке марка „Шмитц 24 А1362“ тръгнал свид. Д. и свид. С.. Наближавайки гр.Р., на кръстовище преди влизането в града, на околовръстното шосе завили вляво, като стигнали сервиз. Било тъмно, но вратите на сервиза били отворени. Подс. К. с лекия автомобил влязъл в сервиза, след него влязъл с товарния автомобил и свид. Д., след което спрели, като подс. К. отишъл до някакво хале. След малко подс. К. излизал с друг човек, който свид. Д. не познавал и те му показали къде да паркира полуремаркето, а именно зад халето. След това подс. К. отишъл при свид. Д., откачили полуремаркето и лично дал иа свид. Д. сумата от 200 евро - 4 банкноти от по 50 евро.

След това свид. Д., заедно със свид. С. си тръгнали, а подс. К., заедно със свид. Х. тръгнали към гр.***.

На 22.04.2021 год., свид. М.И. - *** на свид. Щ. Д., който често минавал покрай автогарата, за да наблюдава дали всичко е наред с оставеното от сина му полуремарке видял, че същото липсва от мястото, където е било. Потърсил подс. К., за да го попита какво е станало, но не го намерил. На следващия ден рано сутринта се срещнал с подс.

К. и го попитал за полуремаркето, при което подс. К. му отговорил, че не знае нищо за него. Пред него се свързал по телефона със сина си - свид. Щ. Д. и го попитал дали е дал на някого ремаркето да го ползва. След като разбрал, че свид. Щ. Д. не е разрешавал и давал на никого да взема ремаркето е дал телефона на подс. К., който разговарал със свид. Щ. Д.. И на него подс. К. казал, че не знае къде се намира полуремаркето. Тогава свид. Щ. Д. казал на свид. М.И. да сигнализира органите на РУ***.

От заключението на съдебно оценителната експертиза е видно, че стойността на отнетата вещ - полуремарке марка „Шмитц“ с peг. № *** е 6 896,00 лв.

От изготвената видео-техническа експертиза № *** г. на НТЛ при ОДМВР-Х. и видеозаписи от охранителни камери, разположени в селата ***, С. и Овчи кладенец е извлечена информация за движението на лек автомобил с рег. № *** и автомобил марка „Рено“ с peг. № *** преминаващи на 10.04.2023 год. в 19:56:00 часа; 20:07:20 часа и 20:13:29 часа и кадри, отразяващи преминаването иа гореописаните автомобили покрай охранителните камери на община Тунджа, разположени на територията на с.

***, с. С. и с. О. к., подредени хронологично.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Е. А. К. е видно, че е неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти 3 на обясненията на подсъдимия Е. К., от показанията на свидетелите Е. Д., С. С., М.И., П. К., А. В., . К. и свидетелите Щ. Д., Г.Х. и Й. П. прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, въз основа на писмените заключения на изслушаните и прочетени в съдебно заседание заключения на изготвените по делото оценителна и видео-техническа и лицево-идентификационна, а така също и въз основа на приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Е. А.

К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 10.04.2021 г. в гр. *** при условията на посредствено изнършителство на Е. от с. ... и чрез използването на моторно превозно средство товарен автомобил марка „Рено“ модел „Премиум“ с peг. № *** отнел чужда движима вещ от владението на Щ. М. Д. от гр. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои - полуремарке марка „Шмитц 24 А 1362“ с peг. № *** с рама № *** на стойност 6 896,00 лева, собственост на „М. 2007“ ЕООД, с управител Щ. М. Д..

Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Е.Д. и С. С. и свид. Г.Х., като показанията на последния са прочетени по предвидения процесуален ред, от заключението на изслушаната по делото видеотехническа експертиза, която съдът кредитира. Тези свидетели са присъствали при преместване на ремаркето, собственост на пострадалия Щ. Д., намиращо се на паркинга на подсъдимия и транспортирането му до гр.Р.. По делото се установи от показанията на пострадалия Щ. Д., приобщени по предвидения процесуален ред, че пострадалият не е давал съгласие на подсъдимия да се разпорежда с ремаркето.