Определение № 1208 от 05.08.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 482/2025
- Вид
- Определение № 1208
- Подписан
- 05.08.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.2,т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.2,т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1208 гр. Шумен, 05.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно частно гражданско дело № 20253600500482 по описа за 2025 година
Производство по чл.420, ал.3, вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от „Микрофонд“ЕАД-гр.София, представлявано от управителя П.Г.Й., чрез адв.П.Д. при САК, срещу определение №542/26.06.2025г. по ч.гр.д.№1467/2024г. на НПРС, с което е спряно по отношение на Л. И. А., Х. Ш. А., Г. С. Г. и „Кипарис 77“ЕООД-гр.Нови пазар, представлявано от Г. С. Г., принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 781/26.11.2024г. и образуваното въз основа на изпълнителен лист №682/26.11.2025г. изп.д.№196/2025г. на ЧСИ с рег.№ ...., чрез учредяване на залог по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в полза на кредитора „Микрофонд“ ЕАД-гр.София, след заплащане на сумата от 1000 лв. по депозитната сметка на НПРС. Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно и неправилно. Заповедният съд неправилно допуснал спиране чрез представяне на обезпечение по реда на чл.180-181 от ЗЗД. Съдебният състав изчислил цената на бъдещия иск за установяване на вземането на 7803.63евро, но въпреки това определил обезпечаването му със сумата 1000лв.. Нито един от длъжниците не бил представил доказателства за учредяване на нито едно от предвидените в чл.180-181 от ЗЗД обезпечения пред съд, поради което и такова основание за спиране не било налице. Моли съдът да отмени обжалваното определение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което се явява допустима.
В срока за отговор, другата страна не е депозирала становище по жалбата.
По ч.гр.д.№1467/2024г. на НПРС е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 781/26.11.2024 г., както и изпълнителен лист № 682/26.11.2025 г. в полза на кредитора „Микрофонд“ ЕАД срещу четирима солидарни длъжници – Л. И. А., Х. Ш. А., Г. С. Г. и „Кипарис 77“ ЕООД, за заплащане на сумите:
2389,81 евро главница и 1600 евро, обезщетение за забава по чл. 18 от договор за заем.
По делото са депозирани възражения по чл. 414 ГПК и от четиримата солидарни длъжници срещу които е издадена заповед за незабавно изпълнение - Л. И. А., Х. Ш. А., Г.
С. Г. и „Кипарис 77“ ЕООД-гр.Нови пазар.
С молба от 02.06.2025г. длъжниците са поискали съдът да спре изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, на основание чл.420, ал.2,т.2 и т.3 от ГПК, тъй като били потребители, а вземането се основавало на неравноправна клауза и неправилно бил изчислен размера му.
1
С определение №473/11.06.2025г. съдът е отхвърлил така депозираното искане за спиране изпълнението на заповедта по чл.420, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, като актът на съда не е бил обжалван и е влязъл в законна сила..
С молба от 17.06..2025г.длъжниците са поискали спиране на изпълнението на основание чл.420, ал1, от ГПК, като са помолили съдът да определи обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД и начин за внасянето му. С определение №509/18.06.2025г. молбата им не е била допусната до разглеждане. Този акт на съда също не е бил обжалван и е влязъл в сила.
С последваща молба от 26.06.2025г. длъжниците отново са поискали изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение да бъде спряно, на основание чл.420, ал.1 от ГПК, като съдът им определи обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД и начин за внасянето му.
С обжалваното опредление №542/26.06.2025г. съдът е спрял по отношение на Л. И. А. , Х. Ш. А., Г. С. Г. и „Кипарис 77“ ЕООД-гр.Нови пазар, принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 781/26.11.2024 г. и образуваното въз основа на изпълнителен лист № 682/26.11.2025г. изп.д. №196/2025г. на ЧСИ с рег.№ ...., чрез учредяване на залог по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в полза на кредитора „Микрофонд“ЕАД-гр.София, след заплащане на сумата от 1000 лв. по депозитната сметка на НПРС. За да достигне до този извод, първоинстанционният съдът е приел, че доколкото бъдещите искове биха били в общ размер на 7803,63лв., то обезпечението, което следвало да бъде предоставено в полза на кредитора от длъжниците следвало да е в размер на 1000 лв.. Залогът следвало да се учреди, чрез влагане на посочената по размер сума по сметка на НПРС.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намира частната жалба за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал.1 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, като ако длъжникът е потребител, обезпечението е в размер на една трета от вземането.
Константна е практиката по чл. 420 от ГПК, както и по предходната, идентична разпоредба на чл. 250 от ГПК/отм./, че обезпечението следва да е представено и да покрива целия размер на дълга /главница и изтекли лихви до датата на депозиране на възражението/ и да гарантира привилегированото удовлетворяване на взискателя. В този смисъл меродавно е становището, че обезпечението по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД е определяемо, поради което за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с размера му /определение № 163/01.03.2010 г. по ч.т.д.№ 504/2009 г., ІІ т.о., определение № 293 от 22.05.2009г. по ч.т.д.№285/2009г., І т.о./. Внасянето на обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД води до спиране на производството ex lege , като произнасянето на съда с определение за спиране в тази хипотеза само констатира вече настъпилото спиране, но този акт е необходим, за да може да спрат и изпълнителните действия по образуваното изпълнително производство, тъй като съдебният изпълнител би дължал подчинение на издадения изпълнителен лист.
В случая молителите не са представили надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, каквото обезпечение спира изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране.
Само за пълнота следва да се отбележи, че ако длъжникът е подал възражение в срок/както е в разглежданата хипотеза/, то той може да учреди определеното от закона 2 обезпечение в полза на кредитора по всяко време и да постигне спиране на изпълнението /определение № 454/29.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2260/2008г., ІІІ г.о./.
Предвид изложеното, тъй като към момента на произнасянето на съда не е налице обезпечаване на задължението на длъжника съобразно с правилата на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, то само на това основание спирането в тази хипотеза е неоснователно и следва да бъде отменено.
Само за прецизност следва да се посочи, и че в случая, доколкото вземането е в общ размер на 3989.81евро/7803.39лв./, то определеният от съда размер на обезпечението е в противоречие с разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК. Единственото ограничение в размера на даденото обезпечение е до една трета от вземането, когато длъжникът е потребител, според нормата на чл. 420, ал. 1 ГПК, но дори и при това ограничение обезпечението би следвало да е в значително по-висок размер от определеното от заповедния съд.
Обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което молбата на длъжниците за спиране изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, на основание чл.420, ал.1 от ГПК, бъде оставена без уважение. .
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №542/26.06.2025г. по ч.гр.д.№1467/2024г. на НПРС, с което е спряно по отношение на Л. И. А., Х. Ш. А.,Г. С. Г., и „Кипарис 77“ ЕООД, представлявано от Г. С. Г., принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 781/26.11.2024г. и образуваното въз основа на изпълнителен лист № 682/26.11.2025 г. изп.д.№196/2025г. на ЧСИ с рег.№ ...., чрез учредяване на залог по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в полза на кредитора „Микрофонд“ ЕАД, след заплащане на сумата от 1000 лв. по депозитната сметка на НПРС, като вместо това постанови:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. И. А., Х. Ш. А., Г. С. Г., и „Кипарис 77“ ЕООД, представлявано от Г. С. Г., съдебен адрес:гр.Шумен, ул.“....№42, офис №1, чрез адв.А.В. при ШАК, за спиране принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 781/26.11.2024г. по ч.гр.д.
№1467/2024г. на НПРС, чрез представяне на надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и чл.
181 ЗЗД в полза на кредитора „Микрофонд“ ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3