Определение № 37675 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37675 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110107475 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по молба с вх. № 261031/20.08.2026 г., подадена от адв. С. А. Н., процесуален представител на ищцата Н. Х. Х., за изменение на решение № 15637/05.08.2026 г. по настоящото дело в частта за присъденото на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

С посоченото решение е уважен главният установителен иск на Н. Х. Х. срещу „МЛ“ ЕАД и е признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № MLW0019637 от 29.10.2025 г. е изцяло недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 380,82 евро разноски за държавна такса и на адв. С. А. Н. 220 евро възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ.

С молбата се иска възнаграждението на адв. Н. да бъде увеличено от 220 евро на 1 100 евро чрез присъждане на още 880 евро. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, се иска присъждане на още 500 евро, съответно увеличаване на общото възнаграждение на 720 евро.

Молителката поддържа, че искът е уважен изцяло, представени са договор за безплатна правна помощ и списък по чл. 80 ГПК и са налице предпоставките за присъждане на пълния заявен размер. Счита, че размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. са задължителни и при безплатно процесуално представителство, а разрешенията на Съда на Европейския съюз относно минималните адвокатски възнаграждения не обосновават определяне на по-ниска сума в тази хипотеза. Позовава се на съдебна практика, на размера на засегнатия интерес - 9 520,46 евро, на постигнатия за доверителката благоприятен резултат и на положения адвокатски труд. Излага доводи за социалното положение на ищцата, за икономическите условия и достойнството на адвокатската професия, както и за предвижданията на проект за нова наредба. Изрично посочва, че присъдените 220 евро са по-малко и от заявеното от ответника адвокатско възнаграждение от 245,42 евро.

С отговор с вх. № 311483/09.10.2026 г., изготвен на 08.10.2026 г., ответникът „МЛ“ ЕАД, чрез адв. М. Узунова, оспорва молбата. Поддържа, че съдът правилно е приложил действащата редакция на чл. 38, ал. 2 ЗА и е определил справедливо възнаграждение с оглед фактическата и правната сложност и обема на извършените действия. Сочи, че спорът е разрешен въз основа на писмени доказателства, без свидетели и експертизи, в едно открито заседание. Счита доводите за социалния статус на ищцата и позоваването на проект за нормативен акт за неотносими към размера на възнаграждението и поддържа, че съдът не е обвързан от хонорара на насрещния адвокат.

Съдът намира молбата за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 248, ал.

1 ГПК след връчването на решението, от процесуалния представител, в чиято полза е присъдено възнаграждението. Преди приключване на устните състезания е представен 1 списък по чл. 80 ГПК с изрично искане за възнаграждение от 1 100 евро.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Правото на адв. Н. на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вече е признато с решението.

По делото е представен договор от 18.03.2026 г. за безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Спорът в настоящото производство се отнася до размера на възнаграждението, което ответникът дължи пряко на адвоката.

Приложима е редакцията на чл. 38, ал. 2 ЗА след изменението, обнародвано в ДВ, бр.

17 от 2026 г., която препраща към чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА. Размерът се определя според сложността на случая, засегнатия интерес, условията и времето за предоставяне на защитата и данните за квалификацията, опита и специализацията на адвоката. По § 21, ал. 2 от ПЗР на изменителния закон до влизане в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА се прилагат тези критерии и по аналогия Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Това не възстановява обвързващ минимален праг, който да се прилага независимо от конкретната защита. Позоваването на проект за наредба също не обосновава присъждане на заявената сума.

В случая съдът определя възнаграждение за безплатна защита, а не намалява заплатен от ищцата хонорар. Поради това чл. 78, ал. 5 ГПК, включително предвиденият в него праг според платеното възнаграждение на насрещния адвокат, не е пряко приложим. В този смисъл е и определение № 4149/10.08.2026 г. по ч. гр. д. № 3036/2026 г. на ВКС, III г. о.

Заплатеният от ответника хонорар обаче може да бъде съобразен като конкретен ориентир при самостоятелната преценка за справедлив и обоснован размер.

Адв. Н. е изготвила исковата молба, уточняваща молба и писмено становище по спора и е участвала в проведеното на 07.07.2026 г. открито съдебно заседание, в което е поддържала исковете, заявила е искането за разноски и е изложила съображения по съществото на делото. Защитата е изисквала преглед на кредитното досие и анализ на специалната уредба на потребителския кредит. Същевременно спорът произтича от един договор, решен е въз основа на писмени доказателства и не са събирани гласни доказателства или заключения на вещи лица. Проведено е едно открито заседание, без необходимост от допълнителни усложнени процесуални действия.

От представения със становището на ответника с вх. № 216484/06.07.2026 г. договор за правна защита и съдействие от същата дата се установява, че за изготвяне и подаване на отговор на исковата молба и за процесуално представителство по настоящото дело е уговорено възнаграждение от 245,42 евро с ДДС. В договора е удостоверено внасянето на сумата в брой. Същият размер е заявен и в списъка на ответника по чл. 80 ГПК.

Следователно се касае за доказан разход за адвокатска защита по същия спор.

При повторната преценка съдът съобразява, че процесуалната дейност на адвоката на ищцата включва както изготвяне на писмени книжа, така и участие в откритото заседание, докато ответникът е защитен чрез писмени изявления и не е изпратил представител в заседанието. Наред с размера на засегнатия интерес и постигнатия резултат, това обосновава увеличение на първоначално определените 220 евро. Съпоставката с действително заплатените от ответника 245,42 евро подкрепя извода, че възнаграждение в същия размер е съразмерно на осъществената защита и оценява справедливо положения труд.

Не са установени обстоятелства за особена спешност, необичайна продължителност или специфична сложност на защитата, които да обосновават присъждане на 1 100 евро или на поисканите евентуално общо 720 евро. Пълното уважаване на иска определя отговорността на ответника за разноските, но не прави задължителен всеки заявен размер.

Засегнатият интерес е съобразен наред с останалите критерии, а социалното положение на ищцата обосновава безплатната помощ, без само по себе си да налага по-висок хонорар.

Позоваването на практиката относно предходната уредба на минималните възнаграждения не променя този извод при приложимата законова редакция.

Ето защо решението следва да бъде изменено в частта за възнаграждението на адв. С.

А. Н., като то бъде увеличено от 220 евро на 245,42 евро, тоест с още 25,42 евро. За разликата над общо 245,42 евро до претендираните общо 1 100 евро молбата е неоснователна. Неоснователно е и евентуалното искане за разликата над общо 245,42 евро до общо 720 евро.

Водим от изложеното, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 15637/05.08.2026 г., постановено по гр. д. № 7475/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като УВЕЛИЧАВА присъденото на адв. С. А. Н. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от 220 евро на 245,42 евро и за разликата

ОСЪЖДА „МЛ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „СП“, ул. „РПК“ № 4, ет. 6, да заплати на адв. С. А. Н., ЕГН **********, от Софийската адвокатска колегия, с адрес за упражняване на дейността: гр.

София, ул. „АШ“ № 5Е, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА още 25,42 евро, представляващи допълнително адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищцата Н. Х. Х. по делото, над вече присъдените с решението 220 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 261031/20.08.2026 г. на адв. С. А. Н. за изменение на решение № 15637/05.08.2026 г., постановено по гр. д. № 7475/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав в частта за адвокатското възнаграждение за разликата над общо 245,42 евро до пълния претендиран размер от общо 1 100 евро, тоест за неприсъдената разлика от 854,58 евро, както и евентуалното искане за увеличаване на възнаграждението за разликата над общо 245,42 евро до общо 720 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3