Решение № 1063 от 18.06.2025, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1063

Търговище, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20257250700226 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. В. О. от гр. Попово против Решение № 1040 – 25 – 31/ 02.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253- 00 – 564 – 5/ 19.02.2025 г., издадено от И. Д. – гл. експерт по осигуряването за безработица – за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015 – 25 – 52/ 19.04.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на М. О. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се релевират доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон. Счита, че в противоречие с установените факти и на нормите на материалния закон е прието от административния орган, че спрямо жалбоподателката държавата-членка по пребиваване по см. на Регламент (ЕО) 883/2004, се явява Р България. Предвид изложените доводи жалбоподателката моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката се върне на адм. орган орган за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, чрез упълномощен процесуален представител изразява в становището си по същество и в депозирана писмена защита развива допълнителни правни доводи в подкрепа на твърденията му за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Търговище, редовно и своевременно призован, не се представлява, като чрез надлежно упълномощен юрисконсулт е депозирал писмена защита съдържаща правни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед и неоснователност на жалбата, поради което молят съда да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Началото на административното производство е поставено със заявление на М. В. О. за отпускане на ПОБ № 707-965/ 06.11.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда" гр. Попово, заведено в ТП на НОИ – Търговище с peг. № 253-00-564/ 06.11.2023 г. В същото е декларирано, че заявителя упражнявал трудова дейност в друга държава – Австрия, от 01.03.2022 г. до 02.13.2023 г.

Заявлението е прието със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 253-00-564-1/07.11.2023 г.

Със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 253-00-564-2/30.11.2023 г. са приети заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава -членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 - Австрия, Декларация относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 ог Регламент (ЕО) № 883/2004, 5 бр. документи от ДЧ на ЕС - Австрия.

След преглед на попълнените от М. В. О. данни в заявленията и на представените от него документи чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Австрия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ (случай 3043967).

Към запитването са приложени представените от лицето документи от Австрия.

По случай 3043967 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Австрия.

Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството иа Австрия за времето от 08.07.2013 г. до 15.07.2014 г., от 15.09.2014 г. до 28.10.2014 г„ от 19.01.2015 г. до

22.01.2015 г„ от 14.04.2015 г. до 25.03.2016 г„ от 01.06.2016 г. до 24.05.2019 г.. от 20.01.2020 г. до 31.03.2020 г., от 01.04.2020 г. до 13.01.2022 г„ от 01.03.2022 г. до 02.11.2023 г., а основанието за прекратяване на заетостта е „прекратяване на договора по взаимно съгласие".

В получения СЕД U017 периода от 28.02.2022 до 28.02.2022 г. е посочен като заетост, която не представлява осигурителен период. В получения СЕД U017 за г-н О. са потвърдени и периоди на обезщетения за безработица от 16.07.2014 г. до 14.09.2014 г. и от 29.10.2014 г. до 15.01.2015 г.

По същия случай е получен и СЕД U 00 4 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход, през периода от 01.11.2021 г. до 13.01.2022 г., в размер на 804. 07 евро/ месечно, и през периода от 01.03.2022 г. до 02.11.2023 г. в размер на 3169,58 евро/месечно.

От длъжностно лице е извършена проверка на данните, съдържащи се за М. В. О. в информационния масив на НОИ.

От регистъра на трудовите договори е видно, че за г-н М. няма подадени уведомления за сключени и прекратени трудови договори по българското законодателство. М. О. е упражнявал трудова дейност като самоосигуряватцо се лице в качеството му на регистриран земеделски стопанин,през периода от 01.07.2002 г. до 31.10.2004 г., през който се е самоосигурявал за фонд „Пенсии“, както и за периода от 06.02.2007 г. до 20.12.2011 г. през който се е самоосигурявал за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. Периодите през които г-н О. е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, не е осигуряван за фонд „Безработица“, не с имал задължение по закон да се осигурява за фонд „Безработица“.

При проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подавани с декларация образец № 1 е установено, че за М. О. няма подадени данни от осигурители в България, за периода от 21.12.2011 г. до момента, на издаване на разпореждането за отказ, т.е. лицето не е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване но чл. 4 и/ или чл. 4а от КСО.

През периода от 01.07.2002 г. до 31.10.2004 г., за г-н О. са подавани данни с вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и за периода от 06.02.2007 г. до 20.12.2011 г. с вид на осигуряване за фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство“.

Във връзка с определяне правото на ПОБ е установено, че за г-н О. няма подадени данни за осигурителни периоди, като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл. 4, ал. 1 и/ или на чл. 4а от КСО.

С разпореждане № 253-00-564-5/ 19.02.2025 г., с което на М. В. О. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

За да постанови този резултат, прието от административния орган, че За М. О. след 21.12.2011 г. не са внасяни осигурителни вноски, включително и за фонд „Безработица”, съгласно българското законодателство. Лицето е работило в друга ДЧ на ЕС/ЕИП - Австрия. Това е достатъчно доказателство да се говори, че за лицето е налице стабилна/дългосрочна заетост в друга държава - членка на ЕС/ЕИП, различна от България.

Така издаденото разпореждане е обжалвано по административен ред, пред Директора на ТП на НОИ – Търговище.

С Решение № 1040 – 25 – 31/ 02.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, е потвърдено разпореждане № 253-00-564-5/ 19.02.2025 г., с което на М. В. О. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

За да постанови този резултат, прието е от решаващия орган, че М. О. като гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС, е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., който ведно с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. към момента уреждат общите правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Цитирано е основното правило, залегнало в чл. 11, § 3 от Регламент № 883/2004, съгласно което заетите и самостоятелно заетите лица се подчиняват на законодателството на държавата, в която осъществяват своята дейност, без значение от мястото на пребиваване или седалището на работодателя. Органът е тълкувал нормите на посочените два регламента, даващи дефиниции на понятията „компетентна институция“ на държава-членка и „държава-членка по пребиваване“, както и предвидените в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 изключения от общия принцип, че ДЧ по последна заетост е компетентна за предоставянето на обезщетения за безработица, позовал се е и на определение по дело С - 30/22 на СЕС, според което чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава - членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава — членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период. Основният мотив за постановяване на решението е направената констатация, че след анализ на фактите и обстоятелствата, събрани в хода на производството по определяне правото на ПОБ, които имат значение за определяне на държавата – членка по пребиваване е установено, че по време на последната заетост на М. О. това не е Република България, като в настоящия случай намерението на лицето не се явява водещ критерий за определяне на държавата по пребиваване, а се отчитало само тогава, когато между отделните институции няма постигнато съгласие относно държавата по пребиваване. Органът е приел, че жалбоподателят не е икономически обвързана с Република България, не е извършвала трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО. НОИ е отправя искания за възстановяване на средствата от компетентните институции на държавите- членки на ЕС, ЕИП и Швейцария за лицата, на които е отпуснато парично обезщетение за безработица по българското законодателство, но реимбурсацията/ възстановяването на средствата почти винаги била непълна. С оглед на това отпускането и изплащането на ПОБ по чл. 54а от КСО се извършвало след цялостна и задълбочена проверка на всеки конкретен случай, за да не се причинят щети на бюджета.

Решението на директора на ТП на НОИ Търговище е връчено на М. О. на 04.04.2025 г.

Жалбата до АдмС – Търговище е депозирана в ТП на НОИ Търговище на 17.04.2025 г.

От приложените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е баща на две деца, като въз основа на съдебно решение от 02.03.2010 г., постановено по гр. Д. № 468/ 2009 г. на РС – Попово, същият е и титуляр на родителските права по отношение на децата. Двете деца завършили средното си образование в Република България.

Считано от 30.03.2003, жалбоподателят е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Попово.

Жалбоподателят има открити банкови сметки в Република България.

Жалбоподателят е собственик недвижими имоти, ведно с построените в тях жилищни сгради, находящи се в Република България.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Ф. О. и Д. Д..

В показанията си, свидетелят О. излага, че е майка на жалбоподателя. Последният, дълги години е работил в Австрия, за да си издържа децата, които са отглеждани от свидетелката, в България. О. се е връщал в България, през два – три месеца, като през цялото овреме е изпращал пари за издръжката на децата. Когато децата му завършват училище, жалбоподателят се завръща в България. Към настоящия момент не работи.

В показанията си, свидетелят Д. излага, че познава жалбоподателят и семейството му. Известно и е, че дълги години О. е работил в чужбина, за да може да издържа децата си, които са отглеждани от неговата майка, в България. От повече от две години, жалбоподателят живее в Попово, строи къща в родното си село.