Решение № 502 от 14.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Варна, 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110204270 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Строй билдинг 13" ЕООД против НП №03-2300533/21.06.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ, вр. чл. 1, ал.2 КТ.

С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административно наказващия орган. Сочи се, че лицето Б. М. не е работник по трудово правоотношение с дружеството , а по силата на сключен граждански договор е полагал еднократно труд в обекта. Нарушени са и разпоредбите за определяне на размер на наказанието, като не се сочат мотиви защо същото е определено именно в този размер. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание се явява представляващ дружеството, който поддържа жалбата на заявените основания и пледира за присъждане на разноски.

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява, в писмено становище пледира за потвърждаване на наказателното постановление в цялост с присъждане на сторените разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2023 г. служители на ДИТ - Варна- св. И. и П.М., извършили проверка на територията на обект- строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда", находящ се в гр.

Варна, кв. „Свети Никола", в който дейност извършвало дружеството „Строй Билдинг 13" 1

ЕООД.

В обекта проверяващите установили няколко лица да полагат труд, като извършвали кофражни дейности. Едно от лицата било Б. Л.М..

Проверяващите попълнили констативен протокол, в който отразили данни, заявени им от лицата, полагащи труд в обекта.

Б. Л.М. посочил, че работи от две години на длъжност „общ работник", с работна седмица от пет дни, работно време от 8,00 часа до 17,00 часа, с почивка в работния ден от един час и определено трудово възнаграждение от 780 лева месечно.

В долния десен ъгъл на протокола лицето С. Д., представляващ дружеството „Строй Билдинг 13“ ЕООД собственоръчно отразил, че всички лица сред които и М. работели към „Строй Билдинг 13“ ЕООД.

Изготвена била справка, видно от която с лицето от страна на дружеството не бил сключван трудов договор.

На 02.06.2023г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснал в обекта до работа лицето Б. Л.М. като „общ работник", при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

По АНП не постъпили допълнително възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-2300533/21.06.2023г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св. И., както и приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства -констативни протоколи; справка относно подадени уведомления за трудови договори и др.

Показанията на св. И. са такива на свидетел- очевидец на нарушението, като съдът не намери основания да не даде вяра на същите, още повече, че те са в унисон с останалите писмени данни съдържащи се по преписката. Видно от същите свидетелят е възприел пряко лицето да полага труд в обекта и е възприел обясненията на представляващия дружеството относно това чии работници са установените в обекта.

В хода на съдебното следствие показания е дал и самият св. М., който потвърждава, че 2 е полагал труд за „Строй билдинг 13“ ЕООД без сключен трудов договор. Показанията му съдът не кредитира единствено в частта, в която същият заяви, че е полагал труд за дружеството по граждански договор, като такъв не е бил представен при проверката, а едва впоследствие за нуждите на съдебното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира от правна страна следното:

Жалбата предмет на разглеждане в производството е подадена в съответните за това срокове, от процесуално легитимиран субект поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства - собствените си възприятия; заявените данни от работещото лице и др.

В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

От събраните по делото доказателства - показанията на свид. И., който не са оспорени, от съдържанието на констативния протокол, отразяваща волята на лицето Б. Л.М., по безспорен начин се установява, че в деня на проверката той е изпълнявал трудови функции на „общ работник“ в полза на възз. дружество, без да е имало сключен трудов договор в писмена форма между страните (което обстоятелство е било декларирано и от управителя на дружеството върху констативния протокол).

От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие, става ясно, че при визуално наблюдение в обекта работника е изпълнявал съответните на длъжността му трудови функции.

От друга страна видно от приложения констативен протокол в същия се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни и уговорено заплащане.

3

Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и лицето Б. Л.М. не е бил налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил работник на въззивника изпълнявал е трудови функции в негова полза.

Съдът намира, че обстоятелството, че лицето Б. Л.М. е изпълнявало трудова функция в полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от посочените погоре доказателства.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и лицето Б. Л.М., като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и датата на нарушението- 26.05.2023г., 4 когато лицето е установено да работи в обекта на въззивното дружество. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

Правилно АНО е определил и субекта на нарушението, като субективната страна на нарушението също е доказана. Въззивното дружество е било на ясно, че няма сключен трудов договор с работника, като въпреки това му е възложил трудови функции.

Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма пониска степен на обществена опасност.

За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице -глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на въз.дружество работодател –над минималния, предвиден от законодателя размер, като в действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на санкция в този размер.

В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокола за допуснати други нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение, като наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл.