Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 458 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1650/2024
Вид
Решение № 458
Подписан
27.12.2024
В сила
27.12.2024
Състав
Вера Цветкова, Магдалена Лазарова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.70 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601650 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С определение №547/04.12.2024г., постановено по чнд №757/2024г., Окръжен съд Враца е оставил без уважение молбата на Е. Б. Ц. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд №776/2024г. на ОС Пловдив, с остатък от 8 месеца и 27 дни.

Срещу това определение на ОС Враца е постъпила жалба от осъдения Е. Ц. чрез адв.М.Г.. В нея се посочва, че определението на ОС Враца е неправилно и незаконосъобразно и не почива на събраните и приложени по делото доказателства. Според защитата, по отношение на осъдения Ц. са налице и двете предпоставки, визирани в закона – изтърпял е по-голямата част от наказанието и със своето поведение е дал основания за поправяне. От приложение доклад било видно, че оценката на риска е с ниско ниво, а и се наблюдава желание за преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот и ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното му време. Участвал е в културно-информационни беседи, в корекционна програма и е бил награден с писмена похвала. Поради това били неправилни изводите на решаващият съд, че не е налице втората предпоставка, визирана в закона, а именно, че Ц. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Моли се да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено определението на окръжния съд и да бъде постановено условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието на осъдения Е. Ц..

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с 1 материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение №547/04.12.2024г., постановено по чнд №757/2024г., Окръжен съд Враца е оставил без уважение молбата на Е. Б. Ц. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд №776/2024г. на ОС Пловдив, с остатък от 8 месеца и 27 дни.

Най-напред, първостепенният съд установил, че лишеният от свобода Ц. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца, при „Общ“ режим, постановено по нохд №776/2024г. на ОС Пловдив за престъпления по чл.354а и чл.354в от НК. Към момента на произнасяне от първия съд, осъденият е изтърпял 1 година, 9 месеца и 3 дни, с остатък от 8 месеца и 27 дни. Не се спори, че е налице първата изискуема от закона предпоставка, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието, а именно да е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното наказание /чл.70 ал.1 т.1 от НК/.

Към молбата на лишеният от свобода са били приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора - гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.

Установени били проблемни зони, върху които осъденият Ц. следва да работи, а именно - не е поемал напълно отговорност за правонарушенията, омаловажавал тежестта на извършеното, отричал някои факти, заемал оправдателна позиция, не изразявал съжаление за стореното, имал съпротиви и относно наложеното наказание. Според приложения доклад, лишеният от свобода не е преминал през индивидуално-оценъчен модул „Подготовка живот на свобода“, който е задължителен и предназначен за всички лишени от свобода, тъй като целта е да запознае осъдените лица с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация и за осъществяване на по-плавен преход към условията на свобода.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

В тази връзка е било установено, че по време на престоя си в ЗООТ, л.св. Ц. е бил наказан съгласно заповед № Л- 3122/25.09.2024 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС с „писмено предупреждение“ за това, че на 03.09.2024 г. около 12.50 ч. при проверка на група, работеща на обект към Община Враца е установено, че пробата му за алкохол е положителна. Лишеният от свобода Ц. е обжалвал заповедта пред началника на затвора и съгласно Решение № 15072/04.10.2024 г., жалбата е отхвърлена и оспорената заповед е потвърдена. Съгласно Заповед № Л-3463/24.10.2024 г. л.св. е награден с „писмена похвала“ за адекватна намеса и съдействие при влошено здравословно състояние на друг лишен от свобода. От договорените цели и задачи в плана на присъдата Ц., към момента се реализират само тези в частта, свързана с оползотворяване на престоя в затвора, чрез участие в трудов процес и организирани прояви. Първостепенният съд се е съгласил със становището на затворническата администрация, че към настоящия момент, лишеният от свобода не отговаря на изискванията на чл.439а от НПК. Необходимо е да продължи корекционната работа с осъдения Ц. в условията на затвора, за да бъде изпълнен плана на присъдата за 2 достигане на трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.

Въззивната съдебна инстанция установи, че изложените до тук обстоятелства са били подробно обсъдени от първостепенния съд, който при спазване на разпоредбите на закона е посочил както отрицателните данни, така и положителните данни, поради което не може да бъде споделен доводът на защитата за необоснованост на атакувания съдебен акт.

Произнасянето на съда е въз основа на приложените по делото доказателства, а те са изготвени от затворническата администрация, която е в пряк контакт с лишените от свобода лица и има задължение да поправя и превъзпитава лишените от свобода с посочените от закона средства. Не на последно място, въззивната съдебна инстанция установи, че всички описани обстоятелства са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, с цел достигане до обективни и законосъобразни изводи. Не са били допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото.

Първостепенният съд преценил в съвкупност всички доказателствени източници, находящи се в личното досие на осъденото лице, спазвайки разпоредбата на чл.439а от НПК и е достигнал до извод, че следва да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне на осъденото лице и постигане на положителен резултат в процеса на превъзпитание.

Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените от първостепенният съд изводи като правилни и законосъобразни.

Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №547/04.12.2024г., постановено по чнд №757/2024г., с което Окръжен съд Враца е оставил без уважение молбата на Е. Б. Ц. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд №776/2024г. на ОС Пловдив, с остатък от 8 месеца и 27 дни.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4