Решение № 159 от 02.05.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. С., 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101347 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищеца Б. В. В. срещу ответника "В." АД да бъде признато за установено в отношенията между Б. В. В., ЕГН **********, адрес: град С., ул. ***, и „В." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, на основание чл.22, ал.1 от ЗПК, че Договор за паричен заем *** № *** от

07.09.2023г., сключен между тях, е недействителен, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му.

Твърди се, че на 07.09.2023 година ищецът сключил Договор за паричен заем *** № *** с ответното дружество, по силата на който заемодателят „В." АД, му предоставил заем в размер на 800,00 лева.

Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.2 от договора и са следните: Сума на кредита: 800,00 лева; Размер на погасителната вноска по кредита: 129,39 лева; Срок на заема: 12 месеца; Брой вноски: 12; Фиксиран годишен лихвен процент: 40,32%; Лихвен процент на ден: 0,11%; Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане: 1552,68 лева, ГПР: 49,51%.

Освен тази сума договорът предвижда и заплащането на неустойка в размер на 378,24лева, платима при непредоставяне на обезпечение по чл.4 ал.1 от договора. Чл. 4 ал.1 от договора предвижда, че заемателят се задължава в 3дневен cpoк от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този 1 договор, а именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя, а именно - гр. С., *** Съгласно чл.4 ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, Заемателят дължи неустойка в размер на 378.24. Страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 160.91 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1930.92.

Отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния договор), в това число и относно недействителността на договора.

Сключеният с ответното дружество договор е недействителен, тъй като е налице нарушение на разпоредби от Закона за потребителския кредит.

На първо място договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. В него не е било посочено и как е формиран годишния процент на разходите /ГПР/. Освен това е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.1 12 от ЗПК поради липса на подробен погасителен план и на основание чл. 22 ЗПК договорът се явява недействителен и в този случай не са били дължими всички плащания извън реално предоставената в заем сума.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Договорните клаузи, с които за заемополучателя е уредено задължение за 2 заплащане на сума в размер на 567,36 лева като такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 378,24 лева като неустойка за непредоставяне на обезпечение, са нищожни поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Така както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.

Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Таксата за експресно разглеждане на документите е уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед характера на услугата, същата е свързана с разглеждане на заявката на потребителя и усвояването на кредита, респективно - с основното задължение на ответника по договора да предостави заемната сума. Наллице е нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежемесечната вноска. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния 3 му размер, съотношението между главницата, таксата, която възлиза на 63% от размера на отпусната главница и възнаградителна лихва за срока на договора от 15 месеца. Предвид изложеното посочената клауза на чл.1 ал.3, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 479,07 лева, е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Съгласно чл.19 ал.5- 6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника „В.“ АД се прави възражение, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на процесните искове, доколкото по процесния договор не са начислявани такса експресно разглеждано и неустойка (и тези разпоредби не са произвели действие), за което от ответната страна се прилага справка. Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързано с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията / Определение N9 144 от 13.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4846/2019 г., II! г. о., ГК/. Интерес от настоящата искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен би рефректирало върху правната й сфера - да черпи права от решението. С оглед на изложеното, се поддържа да бъде прието че не е налице правен интерес за ищеца - абсолютната процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, предпоставящо недопустимост и на настоящото производство, респ. обуславят неговото прекратяване.

По горното възражение за недопустимост съдът се е произнесъл с Определението си за насрочване на делото.

По същество ответникът оспорва иска като неоснователен.

2.1. По отношение на твърденията на ищеца, че процесният договор 4 противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и .10 от ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.