Решение № 1401 от 12.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110215532 по описа за 2024 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332020630 от 30.08.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от ЗАНН на В. Г. Д., с ЕГН:

********** са му наложени кумулативно административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. Г. Д. ОСПОРВА с подробни доводи законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП).

Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание санкционираното физическо лице, редовно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР,

ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание от надлежен процесуален представител, като в депозирана писмена защита се оспорва основателността на въззивната жалба.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

I I I . ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на

14.10.2024г. в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен по надлежния ред с разписка от 08.10.2024г., която е инкорпорирана в постановлението (гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-020630 от 30.08.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от ЗАНН на В. Г. Д., с ЕГН: ********** са му наложени кумулативно административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. Г. Д. (неосъждано лице) станал на 30.10.2000г. правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) - категория „В“, като на 15.11.2000г. получил своето свидетелство за правоуправление. В практиката си шофьор в периода 15.11.2000г. - 19.01.2024г. са му били налагани значителен брой административни наказания за множество административни нарушения по ЗДвП - общо 39 (тридесет и девет) пъти с издадените му наказателни постановления и общо 8 (осем) пъти с издадените му електронни фишове.

Жалбоподателят Д. правоуправлявал на 23.07.2024г., около 15:50 часа двуколесно МПС - мотоциклет „Априлия Спорт Сити“ (сив на цвят) с рег. № ******* - негова лична собственост. Движел се по бул. „Ломско шосе“ номер 106 с посока на движение от ул. „Кубадин“ към ул. „Илиденксо въстание“. По същото време и на същото място, в същия район, се движели и се били ситуирали (разположили) като полицейски автопатрул полицаите от 02 РУСДВР - свидетелите Д. Н. И. и В. В. Г.. Свидетелите И. и Г. възприели движещият се към тях по бул. „Ломско шосе“ номер 106 с посока на движение 2 от ул. „Кубадин“ към ул. „Илиденксо въстание“ мотоциклет Априлия Спорт Сити“ (сив на цвят) с рег. № *********, управляван от жалбоподателя Д..

Спрели го за проверка. Пред свидетелите И. и Г. жалбоподателят Д. самопризнал, че е бил употребил наркотични вещества известно време преди да правоуправлява своето двуколесно МПС. Жалбоподателят Д. видимо се притеснил. Свидетелите И. и Г. се обърнали за съдействие към свои колеги в лицето на свидетеля В.Г. Н. и неговия колега С. Ж. М. за осигуряването на техническо средство с оглед осъществяване на проверка спрямо жалбоподателя Д. за употребата на наркотични вещества. Свидетелят Н. и неговия колега М. - служители на 02 РУ-СДВР осигурили техническо средство - “Drug Test 5000“ с инвентарен номер ARRH-009. Свидетелят Н. и колегата му М. били материално компетентни длъжностни лица по ЗМВР и можели да извършват (били са обучени и квалифицирани) проверки по ЗДвП, включително и чрез т.нар. технически средства - алкотест дрегер за установяването на алкохолна коцентрация и с дръг тестове за установяването на наркотични вещества и/или техни аналози спрямо водачите на моторни превозни средства (съгласно заповеди, длъжностни характеристики, актове за встъпване, сертфикати, квалификации, графици, информационна карта за наряд, доклад за проверени лица, и други). Свидетелите И., Г. . и Н. поканили жалбоподателя Д., като предварително му разяснили правата, да бъде проверен за наркотични вещества чрез изправното техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRH-009, (което носели в полицейския автомобил). Според протокола за проверка на лист 9 от делото на 23.07.2024г. жалбоподателят Д. показал следните симптоми и действия пред свидетеля Г. и останалите служители на 02 РУ-СДВР - имал несигурно шофиране; несигурно превключвал скоростите на своето МПС; имал възбудено състояние; клатеща походка; провокативно поведение; нарушено равновесие; сричане и заекване; показвал треперене, безпокойство и потене. Жалбоподателят Д. устно отказал в 16:30 часа - 16:35 часа на 23.07.2024г. да извърши такава проба с процесното технически средство, тъй като не искал да уличава себе си в престъпление по чл.343б, ал.3 от НК (изводът е на съда). Свидетелите И., Г. и Н. възприели отказа на жалбоподателя Д., както и отказа му да се подпише на съставения АУАН. Свидетелят В. Г. Н. издал медицински талон за изследване с № 288052 от 23.07.2024г. като обективирал административно предписание (което не е било обжалвано от жалбоподателя Д.) в срок до 45 (четиридесет и пет) минути жалбоподателят Д. да посети ВМА гр.София за предоставяне на кръвни проби за химически анализ. Талонът бил връчен на жалбоподателя И. на 23.07.2024г. в 17:35 часа. Същият, обаче, впоследствие (след като получил талона за изследване) не предоставил кръвни проби за последващ химически анализ. На мястото на проверката, свидетелят И. издал писмена заповед № 244332-001182/221/23.07.2024г., с която чрез принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е било отнето за срок не повече от 18 (осемнадесет) месеца притежаваното от жалбоподателя Д. негово СУМПС (шофьорска книжка).

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от 3

НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира събраният по делото писмен доказателствен материал и показанията на свидетелите Д. Н.И., В. В. Г., В. Г. Н. полицейски служители към 02 РУ-СДВР, като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото. Съдът няма основания да се съмнява в достоверността на показанията на тримата свидетели само, защото например са полицейски служители. Показанията им не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактът на липсата на видеозаснемане на проверката на жалбоподателя Д. не води до дискредитиране на показанията на свидетелите И., Г. и Н.. Видеозаснемането на проверките по ЗМВР е само законова възможност. Фактите по делото се установяват от друг доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства. Липсват индикации за проява на злоупотреба с полицейски правомощия. Не са налице факти или доказателства, които да оборват доказателствената стойност на показанията на свидетелите по делото.

Фактическите констатации от показанията на свидетелите свидетелите Д. Н.

И., В. В. Г., В.Г. Н. намират пряка опора в писмените доказателства по делото.

Тези свидетели са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността. Свидетелите И., Г. и Н. са преки очевидци на административното нарушение на жалбоподателя Д., на неговите откази - да се подложи на проверка с техническо средство за употребата на наркотични вещества и да подпише съставения срещу него АУАН (за да не се уличава в престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, каквото положение, което би настъпило, ако жалбоподателят Д. се бе подложил на проверка, т.е. същият е имал знание и осъзнатост). Отказът му да се подложи на проверка за наркотични вещества е бил извършен (заявен, обективиран, изложен) пред тях в тяхно лично присъствие. Възприятията полицейските свидетели съдържат преки факти, свързани с предмета на доказване по делото. Тези възприятия изясняват по безспорен начин обективната истина по делото. Свидетелите И., Г. и Н. са високо квалифицирани професионални полицейски служители с дългогодишен опит.

СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административно нарушение и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно 4 производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите Д. Н. И., В. В. Г., В. Г. Н. – събрани са писмени доказателства и с оглед приложените по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Разпечатката съдържа 33 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be0f33f6-408a-4a7d-a6c0-6770a46f0f13