Решение № 59 от 26.02.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Благоевград, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201288 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. И. С. от гр.Благоевград против НП№231116001398/22.06.2023г., издадено от Началника на Група към ОДМВРБлагоевград, с-р“ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв. и кумулативно с това, му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от общо 12 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С НП е постановено също и отнемането на 12бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон.

Твърди се също, че не е доказано извършването на нарушението и се иска отмяна на НП.

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с административната преписка до съда се изразява 1 становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл.

63д, ал.2 от ЗАНН.

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН /ОДМВРБлагоевград, сектор „Пътна полиция“/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. /За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на 2

БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима./НП е връчено лично на жалбоподателя на 11.07.2023г. с разписка 3 и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 19.07.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 29.052023г., около 07.55 часа , жалбоподателя е предизвикал ПТП с преминаваща на пешеходна пътека жена, водеща куче, която извикала контролните органи за проверка. За да извършат въпросната проверка по сигнала на място пристигнали св.Р. и св.К., двамата служители /младши автоконтрольори/ при ОДМВР-Благоевград, сектор „ПП“, които установили, че преди инцидента, жалбоподателя е управлявал лек таксиметров автомобил с марка „Тойота Аурис“, с рег.№, в Благоевград, по ул.“Преслав“, в посока от ул.“Георги Андрейчин“ към бул.“Пейо Яворов“, собственост на фирма. При проверката на жалбоподателя по този случай, контролните органи му извършили и тестване за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“7510, с фабричен номер ARPL0255, който отчел резултат от 0.93 промила , измерено количество алкохол в издишан въездах от страна на С. в този апарат. Пробата, с която бил извършен теста е № 01342, като същата е направена на 29.05.2023г. в 08.22 часа. След този тест, на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване с №126920, който е предоставен на водача на същата дата в 08.45 часа. Върху гърба на този талон е посочено, че С. е получил 6 броя от този стикер . Видно от съдържанието на талона за медицинско изследване, приложен и по делото /л.6/, жалбоподателят не е посочил кой способ на изследване избира от визираните такива в талона /дали да бъде изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, като негов избор от тези алтернативи не е отразен./ Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано от св.Р. като административно нарушение на водача С. по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и за него този свидетел, в присъствието на колегата си св.К., му е съставил АУАН, серия GA и №884478/29.05.2023г. Акта е връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис на датата на съставянето му.

Жалбоподателят е бил прегледан след проверката и от медицинско лице в СПО-Благоевград, където е предоставил и кръвна проба за химическо 4 изследване. След анализа на кръвната му проба чрез химическа експертиза, според приложено по делото от нея експертно заключение на вещото лице химик, в кръвта на С. също е установена алкохолна концентрация и тя е от 0.98 промила. Експерта извършил химическата експертиза е към НТЛ при ОДМВР-Благоевград и за целта е ползвал метода на газовия хроматограф по Наредба №1 /19.07.2017г.

Във връзка с извършената проверка и констатирано поведение на водача С., на 29.05.2023г., спрямо него е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №364/29.05.2023г. за изземване на неговото СУМПС с №285886663. Съгласно изпратено по делото Писмо на Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Благоевград от 19.01.2024г., тази ЗПАМ е връчена на жалбоподателя на датата на съставянето й и тя е влязла в законна сила на 12.06.2023г. поради необжалването й. Срокът на приложената принудителна мярка е определен като „ не повече от 18 месеца“.

Въз основа на АУАН, на 22.06.2023г., Началник Група при ОДМВРБлагоевград, с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №23-1116-001398, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца. С НП е постановено също и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба№Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 11.07.2023г.

При разпита на свидетелите по акта Р. и К., двамата потвърждават констатациите си в този акт и сочат, че били извикани на процесното място след ПТП, предизвикано от водача С. с пешеходка, водеща куче по пешеходна пътека. В хода на проверката установили, че жалбоподателя е управлявал описаното в акта МПС на отразеното в акта място, заради което и му извършили тест за употреба на Алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което отчело наличие на алкохол в издишаният от С. въздух и именно заради това му бил съставен и АУАН и издаден талон за медицинско изследване. Свидетелите потвърждават, че този акт е съставен на място и на датата на проверката, след което и връчен лично на водача. За случая била издадена и ЗПАМ на водача.

5

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, на длъжностните лица в дирекцията, заемащи позицията „младши автоконтрольори“, са делегирани правомощия за констатиране на административни нарушения и издаване на АУАН по контрол на пътното движение, а на началниците на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, е делегирано правомощие за издаване на НП и налагане на административни санкции при нарушения по ЗДвП.

От приложената справка на С-р „ПП“ за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателя е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката.

Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и писмени доказателства, събрани в хода на процеса, които са логични, последователни и кореспондиращи по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни доказателствени средства за изясняване на обективната истина в този спор .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното

НП законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази насока бе представена по делото и заповед за делегирани правомощия на издателя на обжалваният акт / Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР/.

При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.