Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 692 от 19.10.2022, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 528/2022
Вид
Определение № 692
Подписан
19.10.2022
В сила
26.07.2023
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 127, т. 1 - 4 · Конституция на Република България
  • чл. 127, т. 1 - 4 · Конституция на Република България
  • чл. 127, т. 1 - 4 · Конституция на Република България
  • чл. 127, т. 1 - 4 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Перник, 18.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20221700500528 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на Н. С. К., чрез адв. Н. Ц., срещу Определение № 2871 от 16.08.2022 г., постановено по гр. дело № 6118/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката излага доводи за неправилност на атакувания акт и моли същото да бъде отменено. Твърди, че съдът е давал редица указания на ищцата, които въпреки че били надлежно изпълнявани, били последвани от нови такива. Счита за неправилен решаващия извод на съда, че констатираните нередовности не са отстранени, а производството неправилно е прекратено.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Районен съд – гр. Перник е сезиран с искова молба от Н. С. К. срещу Прокуратура на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.1, ал.1 и чл.2б от ЗОДОВ за сумата от 15 000,00 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени от неоправдано продължително разследване, довело до прекратяване по давност на ДП № 11524/2017 г. на РТП – СДВР – С., по пр.пр. № 50662/2017 г. на С. районна прокуратура.

С Разпореждане № 9403/09.12.2021 г. съдът е оставил производството без движение като е указал на ищцата да уточни основанието, на което претендира настъпилите вреди, както и в какво се изразяват. Указано е още да обоснове процесуалната легитимация на ответника, като посочи защо претендира обезщетението конкретно от ВКП.

1

С молба с вх. № 6878/06.04.2022 г. ищцата е посочила, че вредите й са причинени в резултат от бездействието на прокуратурата, което е довело до неустановяване на извършителя на ПТП, от което ищцата е пострадала, като е била лишена от възможността да предяви иск срещу виновното лице за претърпените болки и страдания.

С Разпореждане № 4913/07.04.2022 г. съдът е дал нови указания на ищцата като посочи в какво се изразяват причинените й вреди, да посочи цената на исковете за имуществени, респ. неимуществени вреди, както и да обоснове защо насочва искът си срещу Върховна касационна прокуратура с оглед изложените обстоятелства в исковата молба и уточнителната такава.

С молба с вх. № 12579/17.06.2022 г. ищцата е заявила, че искът е за имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП, бездействието на две прокуратури, довело до неразкриване на извършителя на деянието и погасяване на наказателното преследване по давност, като последното е възпрепятствало възможността ищцата да предяви иск срещу виновното лице за обезщетяване на вредите. Като размер на вредите е посочена сумата от 5 000,00 лв.

С Разпореждане № 9568/27.06.2022 г. съдът е дал поредни указания на ищцата като е изискал от същата да уточни в какво се изразяват причинените имуществени вреди и как е формиран размерът от 5 000,00 лв. Също така, да посочи недвусмислено кои са ответниците по исковете като посочи ясно дали ВКП е ответник по иска като обоснове процесуалната му легитимация.

С Молба с вх.№ 14533/14.07.2022 г. ищцата отново е изложила твърдения относно бездействието на прокуратурата, посочила е, че ответници по иска са Върховна касационна прокуратура, Районна прокуратура П. и С. районна прокуратура.

С Разпореждане № 11309/28.07.2022 г. съдът е дал отново указания на ищцата, които отново целят изясняване основанието и размера на иска, както и да обоснове по какъв начин ответниците са й причинили болки и страдания от ПТП, извършено от трето лице. Указано е ищцата да посочи и по какъв начин поведението на прокурорите от ВКП й е причинило претендираните вреди и каква отговорност претендира от този ответник – солидарна с РП – П. и СРП или разделна.

С молба с вх. № 16535/12.08.2022 г. ищцата посочва отново, че основава иска си на бездействието на РП – П. и СРП, като претендира солидарна отговорност от последните. Посочва, че претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер от по 5 000,00 лв., общо 10 000,00 лв.Прави уточнение, че не е твърдяла, че ВКП следва да носи отговорност, а само иска последната да бъде уведомена за исковото производство.

С Определение № 2871/16.08.2022 г. съдът е постановил прекратяване на производството на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба въпреки многократно даваните указания и възможност да направи това.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Имайки предвид характера на настоящия спор – ангажиране отговорността на държавата за вреди, то последната отговаря за незаконните актове, действия и бездействия на Прокуратурата на Република България при упражняване на нейната компетентност по чл. 127, т. 1 – 4 КРБ като правозащитен орган и това следва и от 2 самата Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи. В този смисъл е Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.

Видно от посоченото в исковата молба, като ответник на иска е посочена Прокуратура на Р. България. След това, в резултат на даваните указания от страна на съда и депозираните молби в изпълнението им, ищцата е посочвала като ответници отделни нейни структури, а именно РП – П., СРП и ВКП, като видно от последната уточняваща молба е изразила становище, че не поддържа исковете, насочени към ВКП. Ищцата е уточнила, че исковата й претенция е насочена срещу Прокуратура на РБ, но доколкото се определя прокурор от ВПК, който да представлява последната, посочва като ответник и ВКП. Посочва и адрес на Върховната касационна прокуратура. Т.е. настоящия състав приема, че в случая ищцата не излага твърдения, че насочва иска си срещу ВКП, а само уточнява, във връзка с изпълнение на дадените й указания, че именно от тази структура се определя прокурор, който да представлява Прокуратурата на РБ, поради което посочва съдебен адрес в ***. Същевременно, с оглед разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3 / 2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, структурните звена на Прокуратурата на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДОВ, поради което правилно първоинстанционният съд е посочил, че искът, насочен срещу ВКП е недопустим.

На следващо място, правилно съдът е приел, че ищцата не е отстранила констатираните нередовности относно исковете за имуществени и неимуществени вреди. Съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи, но в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК. На ищцата са предоставени многобройни възможности да отстрани пороците на исковата си молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а след като това не е направено – съдът правилно е определил да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. В тази връзка, съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е уточнил исковите си претенции, доколкото в молбите – уточнения се излагат твърдения по-скоро за пропуснати ползи, отколкото за вреди.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2871 от 16.08.2022 г., постановено по гр. дело № 6118/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4