Решение № 3467 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3467 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501218 по описа за 2025 година

С решение № 23348/26.12.2024 г., постановено по гр.д. № 30556/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, е уважен изцяло предявеният от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 268,36 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 20.11.2023 г. в гр. София, в района на кв.

„Княжево“ по бул. „Цар Борис III“ в посока от гр. Перник към центъра на гр. София, ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Столична община с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на Столична община. Твърди се, че не са обсъдени задълбочено доводите на страните. Твърди се, че с отговора на исковата молба са направени възражения относно наличието на валидно сключен договор за застраховка, липсата на покрит застрахователен риск, плащането на застрахователното обезщетение. Поддържа се, че съдът е длъжен в мотивите си да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства прави тези изводи. Излагат се съображения, че по делото не се установява наличието на дупка с посочените размери на пътното платно, както и не се установява разположението на процесния автомобил в такава дупка. Твърди се, че неправилно е прието, че в случая е налице покрит застрахователен риск.

Твърди се, че уведомлението за щета не може да замести липсата на протокол за ПТП.

Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции. При условията на алтернативност се моли да се намалят сумите, които Столична община е осъдена да заплати.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло, а при 1 условията на евентуалност се отправя искане за намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение поради съпричиняване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че че СРС правилно е приел, че твърденията на ищеца са доказани и са налице предпоставките по чл. 410 КЗ. Поддържа се, че в случая застрахователното събитие е настъпило на път, който се стопанисва от Столична община, като последната не е оспорила, че е собственик на пътя. Твърди се, че по делото е прието експертно заключение, което потвърждава причинно-следствената връзка между вредите и механизма на увреждането, като това заключение не е оспорено.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 268,36 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 20.11.2023 г. в гр. София, в района на кв. „Княжево“ по бул. „Цар Борис III“ в посока от гр.

Перник към центъра на гр. София, ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – настъпило ли е застрахователно събитие, представлява ли същото покрит застрахователен риск и дали е платено застрахователно обезщетение на застрахования.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите по фактическата и правната част на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Сключен договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец;

3. В срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие;

4. Противоправност на деянието на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя) – не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7);

5. Вината на причинителя на вредата, която се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

2

От представените писмени доказателства се установява, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген Кади“ с рег. № **** „Ауто Перформанс“ ЕООД е било налице валидно застрахователно правоотношение, сключено във формата на застрахователна полица № 47042317304000739, възникнало въз основа на договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на застрахователно покритие от 27.07.2023 г. до 26.07.2024 г.

На 21.12.2023 г. застрахованото лице е подало заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, в което е посочило, че пътнотранспортното произшествие е настъпило при попадане на автомобила в дупка при движение по бул. „Цар Борис III“ в гр.

София.

Въз основа на заявлението при ищеца е била образувана щета № 70423232372168 г., по която, съгласно доклад по щета и платежно нареждане, е определено застрахователно обезщетение в размер на 268,36 лева, изплатено на 11.01.2024 г.

От приложените по делото застрахователна полица и общи условия, приложими към застраховка „Пълно КАСКО“, не се установява да е ограничена отговорността на застрахователя по отношение на увреждане на гумите и джантите на застрахованото МПС.

От свидетелските показания на Е.Е.Е. съдът приема за установено, че в края на 2023 г. при управление на служебен автомобил „Фолксваген Кади“ по направление от гр. Перник към гр. София, в района след кв. „Княжево“, където започва бул. „Цар Борис III“, автомобилът е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, разположена между паважната и асфалтовата настилка. Свидетелят сочи, че дупката била дълбока, не е могла да бъде възприета своевременно и избегната, като се е движел с приблизително 50 км/ч. Вследствие на преминаването през нея са настъпили увреждания по предната и задната гума на автомобила. Свидетелят е заснел дупката и е уведомил застрахователя, като потвърждава и авторството на представените по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие и заявление за изплащане на обезщетение. Посочва още, че често преминава по този пътен участък, но преди инцидента не е забелязвал процесната дупка.

От показанията на свидетелката П.А.З. се установява, че през 2023 г., при пътуване с лек автомобил „Фолксваген Кади“ през кв. „Княжево“ в посока бул. „Цар Борис III“, в началото на участъка, където трамвайната линия се отклонява след кв. „Княжево“, автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно, разположена между асфалтовата и паважната настилка. Свидетелката сочи, че инцидентът е настъпил преди кръстовището с Околовръстния път, като вследствие на преминаването през дупката са били спукани двете гуми от дясната страна на автомобила. Посочва още, че дупката не е била обозначена с предупредителни знаци или сигнализация, а се е намирала в участък с две пътни ленти.

Свидетелката потвърждава подписа си върху представената по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие и сочи, че автомобилът се е движел с разрешената за населено място скорост.

Съдът, преценявайки субективните възприятия на свидетелите по правилото на чл.

172 ГПК, достига до извода, че същите за последователни, логични и съответстващи на заключението по САТЕ и отразеното в процесното заявление пред застрахователя.

Свидетелските показания са преки и последователни, същите са очевидци, които не за заинтересовани по никакъв начин от изхода на спора, с оглед на което съдът ги кредитира като напълно достоверни.

В заключението на вещото лице по САТЕ е възприет описания в уведомлението за щета механизъм, при който е възможно да се получат уврежданията на автомобила. От заключението на съдебната автотехническа експертиза съдът приема за установено, че на 20.12.2023 г. около 14:30 ч. в гр. София товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ****, движейки се по бул. „Цар Борис III“ в посока от гр. Перник към гр. София, в участъка на преход между асфалтова и паважна настилка е попаднал в дупка на пътното платно. Вещото лице е приело, че описаните в застрахователната документация увреждания – предна дясна 3 гума и джанта, както и задна дясна гума, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.Съдът кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза като обективно, компетентно и изготвено въз основа на релевантния доказателствен материал. Изводите на вещото лице относно механизма на настъпване на увреждането – попадане на автомобила в неравност (дупка) на пътното платно при движение по улица в гр. София – се намират в пълно съответствие със свидетелските показания, които последователно и непротиворечиво описват условията и обстоятелствата довели до настъпване на процесното увреждане на МПС – преминаване през необозначена дупка, последвано от увреждане по гуми и джанта, констатирано непосредствено след инцидента. Налице е вътрешна логическа и фактическа непротиворечивост между двата доказателствени източника, тъй като свидетелските показания възпроизвеждат непосредствено възприятията на водача за време, място и начин на настъпване на произшествието, а експертизата потвърждава, че установените материални щети са типични и технически съвместими с посочения механизъм, респективно се намират в пряка причинно-следствена връзка с него. Поради това съдът приема, че свидетелските показания и експертното заключение взаимно се допълват и подкрепят относно настъпването на застрахователното събитие и характера на уврежданията.

Експертизата установява още, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, определена по средни пазарни цени, възлиза на 500,02 лв. Ответникът не е оспорил така определената цена, поради което въззивният съд не намира основание да се съмнява във верността на заключението на вещото лице.

С оглед изложеното следва да се заключи, че именно ответникът Столична община носи отговорност за поддържането и текущия ремонт на процесния пътен участък. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално определение за „поддържането на пътя“ като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Съгласно § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗПът. „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Съгласно чл. 8 Правилника за прилагане на ЗПът., обхватът на пътя включва земното платно по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗПът. и ограничителните ивици от двете му страни по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 4 от същия закон. Посочените дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В конкретния случай именно бездействието на последните, изразяващо се в необезопасяване на пътната дупка се явява причина за увреждането на процесното МПС. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите действия по поддържане на пътя съгласно законовото задължение по чл. 30 от ЗПът.