Протокол № 9 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№9 гр. Пазарджик, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900031 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът М. Б. К., редовно призована, се явява лично и с адв.С. А., редовно упълномощена.

За ищцата С. А. И. чрез родител и законен представител М. Б. К. се явява адв. С. А., редовно упълномощена.

За ищеца Г. М. К. чрез родител и законен представител М. Б. К. се явява адв. С. А., редовно упълномощена.

За ответника ЗАК „ОЗК-Застраховане“АД, редовно призовани, се явява адв. К. Ш. - Ш., преупълномощена от адв. Н. Ш., редовно упълномощен.

Явява се св.Г. С. К., редовно призован.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв.Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и на осн. чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора: адв.А.:Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и разпределената с 1 него доказателствена тежест.

Адв.Ш.: Поддържам отговора. Оспорвам исковата молба. Нямам възражения по доклада и разпределената с него доказателствена тежест.

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения Проекто-доклад, обективиран в Определение № 444 от 16.12.2024 г. по настоящото дело за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.

СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността да направят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.

Съдът докладва постъпило делото.

ДП №455/2022г. на РПУ-Пазарджик по

Адв.А.: Да се приеме.

Адв.Ш.: Да се приеме.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА същото.

Адв.Ш.: Имам доказателствено искане да се направи справка на задграничните пътувания на А. за период 9 месеца преди раждане на детето Г.

К., за който се твърди, че той е бащата, за периода, в който е заченато детето Г., защото в ИМ се твърди, че то е заченато от него, а в същото време има твърдения, че е живял и в Германия. Делата в момента са процесни и не са приключили. Моля да ми дадете възможност да представя копия.

Адв.А.: Уважаеми господин председател, по отношение на тази справка считам, че тя би могла до някаква степен да изясни обстоятелства по делото, но в хипотези, тъй като към настоящия момент няма твърдение М., когато е 2 заченато детето къде е била и това следва да се установи от разпита на свидетелите. Освен това считам, че по другото дело, което се води паралелно с настоящото не следва да бъде изисквано и такава е практиката на съдилищата, включително и в С., че не следва други паралелни дела да се отчитат свидетелските показания по тях по настоящото гражданско дело. В гражданския процес е недопустимо според мен свидетелски показания по други дела, включително и наказателни производства, да бъдат събирани чрез прилагане на показания. Резонно би било да бъдат изискани като свидетели, да бъдат разпитани конкретните лица, да се запознаем с техните твърдения, и ако има някакви противоречия да се направят очни ставки, или ако има лъжесвидетелстване да си потърсим правата.

Адв.Ш.: От наша страна няма да бъдат разпитвани като свидетели Я.

Г.ев Д. и Я. И. Д.. От наша страна само докторът, който е пътувал.

Адв.А.: Аз мисля, че не е необходимо освен писмени такива могат да бъдат приложени по настоящото, но гласни доказателства, нито от наказателното производство могат да бъдат приложени в настоящия процес.

Затова възразявам.

Адв.Ш.: Аз няма да ги представя като свидетелски показания. Аз ще представя писмени доказателства.

Адв. Ш.: - Няма да искам разпит на свидетелите Я. Г.ев Д. и Я. И. Д. в настоящото производство.

Съдът след изслушване на страните намира, че доказателственото искане, направено от адв. Ш. за представяне на протоколи от разпити по други дела на свидетелите Я. Г.ев Д. и Я. И. Д. е неоснователно, доколкото тези писмени доказателства не могат да бъдат използвани от съда по настоящото дело, тъй като представляват свидетелски показания в писмен вид, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за представяне на извлечение от т.д.№44/2023г. и т.д.№201/2022г., поради недопустимост на същите.

Адв.Ш.: Искането за задграничните пътувания го поддържам и в 3 случай, че колежката възразява и твърди, че ищцата М. е била също по това време в Германия и е възможно там да е заченато детето, ще ви моля да допуснете справка и за ищцата за същият период.

По направеното искане съдът счита, че се явява ирелевантно, ето защо ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за информация за задграничните пътувания на А. И..

Адв.А.: Ние твърдим, че лицето е починало вследствие на ПТП.

Адв.Ш.: Няма спор по това обстоятелство.

Съдът след изслушване на страните намира, че следва да отдели за безспорно това обстоятелство, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че смъртта на А. И. е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА едноседмичен срок на ищците да представят молба, с която да заявят ще призоваваме ли допуснатите от тях двама свидетели или същите ще бъдат водени при режим на довеждане.

Пристъпи се към разпит на допуснатите свидетели.

Св.Ф.Р. К. -58г., българка, българска гражданка, неосъждана, майка съм на М., предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване, когато потвърди неистина или затаи истина.

Св.К.- Обещавам да говоря истината. М. ми е дъщеря. А. ми е зет.

Преди да се оженят те имаха любов. Познаваха се 10 г. преди да заживеят заедно. 6 години заедно живяха след като се оженят. От 16 г. се познават. Моят 4 зет беше женен и има 2 момчета от първия брак и след като се ожениха от М. има 2 деца момче и момиче. С. и Г. са деца на А. и М.. С. е припозната, а Г. не, защото като стана бременна с Г. А. работеше в България и ми каза: „Бабо, ще излезна в Германия да работя преди М. да роди.“ А. 6 месеца там работи.

Когато тя роди, той го нямаше да го припознае. Те бяха разделени 6 месеца, защото имаше нужда да работи. Там изкарваше пари. А. се грижеше, работеше и носеше пари на жена си и ги гледаше той. М. си живееше в къщата на А. в З.. Преди да почине А. много си обичаше М. и се грижеше за нея и за децата. Работеше и носеше парите на жена си. Когато почиваше, взимаше и ги водеше на екскурзия. Когато М. си работеше къщната работа, той взимаше децата и ги разхождаше из града. Децата бяха много привързани към А..

Децата го наричат тати. Децата като си играят казват: „Аз съм майка М., аз съм татко.“ Като така си говорят на мен ми е много тежко. М. много плаче и аз й казвах да не плаче, че и мен много ме притеснява. Много ме боли за тях. М. не са се разделяли с А., само докато той отиде в Германия. Той помагаше и на другите си деца, но те с майка си живееха в Германия. Когато си идваха ваканция и тях ги поддържаше. Общо 4 деца имаше А.. Още си пазят на баща им подаръците децата и не дават да ги хвърляме, дори да са стари. Той си играеше с децата. Само за тате си говорят. Казва на сестра си „бебе“, защото баща й така й е викал. Децата питат:“Тате къде е сега?“ Малкия Г. на сестра си вика:“Бебе“. Г. казва на сестра си:“Тате в Германия работеше, но после Господ го взима горе и стана ангел, ама той ни чува, че все викаме за тати.“ 1 година им казвахме, че баща им работи. Сега вече знаят, че е починал. Веднъж сме ги водели на гробищата. М. всески път като отива, аз не давам да ги води на гробищата. Тя си прави помени. Ходи 3 пъти в месеца на гробищата. М. няма друг мъж в живота си. След смъртта му тя психически се разболя и все плачеше и я закарах на доктор. Пратиха я на психолог и й дадоха хапчета за спокойствие. Пие по 1 хапче, като не се чувства добре пие по две хапчета. По цяла вечер не спи и стои над снимките. Тя плаче над снимките. Аз ги скрих и тя ми каза, че ще ме кълне, ако не й ги дам и аз й ги дадох. Тя остана в З. след смъртта на А.. Аз казах на М. да ги взема за 1 ден да ги погледаме и да се поуспокои. Тя свекърва й не даде, а искаше аз да остана при тях в З.. После М. и децата се преместиха при нас. Аз си ги взех при мен. Моят мъж работи. Аз се грижа за тях. Ние помагаме на М. и на децата. Децата много страдат и А. много й липсва и на децата, и на М.. Г. е дете на А. и даже казах на свекърва й:

5

„Защо не го признаете детето? А. искаше да го признае детето.“ А. ми казваше:“Бабо, ще ти направя изненада за рождения ден.“ Той е искал да си направи брак и да си признава детето, но стана катастрофата. Моят рожден ден е на 20.06. А. еднакво си гледаше децата, не си ги делеше. Когато идваха големите и тях гледаше. Г. винаги беше обгрижван от А.. Той беше много ревнив. Тя си беше само в двора при децата. А. живееше на баща му в къщата, но в отделна стая. Децата от първия му брак се казват Я. и З.. Преди да заживее с М. големите му деца бяха с Германия с майка си. Когато А. се ожени, от яд майка им ги хвърли на А. в З.. А. ги гледаше, когато майката ги оставила. А. живее в една къща с 4 деца. Живяха 2, 3 години с А. големите деца и после майка им ги взе в Германия да учат. Големия е на 15 години. А. в Германия виждаше Я. и З.. Обаждаше се на майка им и ги виждаше. А. в Германия 1 път ходеше да работи, когато се роди Г.. Преди да вземе М., А. ходеше в Германия. Отиваше само да си види децата, защото М. си беше в България. Големите деца идват в З.. Когато той отиде в Германия, М. живееше в къщата в З.. М. се грижеше и за големите деца на А., когато бяха в З..

Със съгласието на страните, свидетелката беше освободена от съдебната зала.

Сне се самоличността му, както следва: