Решение № 1946 от 22.10.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1946 гр. Пловдив, 22 октомври 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1255 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.95 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

”ШВАЙССЕРВИЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Стефан Веркович“ №3, партер, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Д.- пълномощник, обжалва Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство с Изх.№70-00-2017#1 от

15.03.2021г., издадено от П.Х.Х.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), потвърдено с Решение №116 от 19.04.2021г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, да бъде издадено удостоверение за приложимо законодателство по отношение на А.Н.Д., ЕГН **********, по искане с Вх.№70-00-2017 от 12.02.2021г. на жалбоподателя.

Претендира се отмяна на оспореното решение поради незаконосъобразност; изпращане преписката на ответника за постановяване на благоприятен акт по искането на жалбоподателя; както и присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство от 50,00 лева (листи 67, 68). На 12.10.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№17859 (листи 86-88) от адвокат Д., в която се излагат съображения, подкрепящи жалбата.

Ответникът- П.Х.Х.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, чрез юрисконсулт Б.П.К.- пълномощник (листи 74), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 200,00 лева.

На 11.10.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№17828 (лист 85), в които се излагат съображения, подкрепящи изразеното становище. Също така, по делото е прието становище (листи 21-23) от юрисконсулт Боряна Шишкова- пълномощник (лист 24), за неоснователност на жалбата; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лв., определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък с разноски (лист 25), съгласно чл.80 от ГПК (Граждански процесуален кодекс), във връзка с чл.161, ал.1 и §2 от ДОПК.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Решение

№116 от 19.04.2021г. (листи 27-31) на директора на ТД- Пловдив на НАП е получено по електронна поща от жалбоподателя на 20.04.2021г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 26). От своя страна, жалбата (листи 59-61) е подадена чрез директора на ТД- Пловдив на НАП на 26.04.2021г. или в рамките на законоустановения срок.

Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

От жалбоподателя е подадено Искане с Вх.№70-00-2017 от 12.02.2021г. за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице А.Н.Д., ЕГН **********, за периода от 06.04.2020г. до 22.06.2020г. (листи 7-9). В искането изрично се декларира, че лицето е постъпило на работа в България на 06.04.2020г.; спрямо него се прилага законодателството на командироващата държава в рамките от един месец преди командироване; ще се запазят трудовите правоотношения между работодателя и работника през периода на командироване (изпращане). Декларирано е още, че работодателят в командироващата държава може да реши да прекрати договора със заетото лице по време на командироването; работодателят в командироващата държава може да определи ключовите аспекти на изпълняваната дейност в приемащата държава; лицето е наето с цел да бъде командировано (изпратено) и не се изпраща да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл; лицето ще бъде предоставено на разположение на друго предприятие в държавата членка, в която то е командировано. Периодът на командироването (изпращането) е от 06.04.2020г. до 22.06.2020г.; определен е размер на възнаграждението за времето на командироване (изпращане) от “10 евро чисто на час“.

Жалбоподателят декларира, че към момента на подаване на искането броят на наетите лица (без административен персонал), които полагат труда си на територията на България е 0, а броят на административния персонал, които полагат труда си на територията на България е 1, съответно броят на командированите заети лица е 12. Отразено е, че няма договори, изпълнявани в България, а 12 броя са договорите, изпълнявани в приемащата държава. Отразено е, че процентното съотношение между реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 100%.

Като приложения към процесното искане са представени заверено копие на Трудов договор №001 от 03.04.2020г. (листи 10-11) и заверено копие на Акт за изпращане на работник/служител в предприятие ползвател от 03.04.2020г. (листи 12-13).

Посоченият

Трудов договор №001 от 03.04.2020г. е сключен между жалбоподател (работодател) и А.Н.Д. (работник/служител) за изпълнение на длъжността “заварчик“ (с код по НКПД (Национална класификация на професиите и длъжностите) 72121001), с място на работа Германия и работно място гр. Нидероршел 37355. Договорът е сключен на основание чл.107р от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл.68, ал.1, т.2 от КТ, до завършване на определена работа, със задължения, утвърдени от предприятието ползвател в длъжностна характеристика, която ще бъде връчена при постъпване на работа в предприятието ползвател. Според Акт за изпращане на работник/служител в предприятие ползвател от 03.04.2020г., Димитров се задължава да се яви на работа на 06.04.2020г. в предприятието ползвател “KD STAHL-UND MASCHINENBAU”, находящо се в Германия.

По делото е прието заверено копие на писмени обяснения от 01.03.2021г. (листи 33-36) на Апостол Любомиров Ловчев- пълномощник (лист 32) на “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД, адресирани до ТД- Пловдив на НАП, според които дружеството е водило преговори с няколко български и чуждестранни дружества за осигуряване на временна работа на работници, но е успяло да сключи договор единствено с немската фирма “KD Stahl-Und Maschinenbau” с фирмен номер 15715228111 и ДДС номер DE254046804, Германия, който договор е прекратен през месец август 2020г., поради последиците за фирмата ползвател от епидемиологичната обстановка и спада в работата. В обясненията са изброени общо 13 изпратени работници за осигуряване на временна работа, между които и А.Н.Д..

Посочено е, че за времетраенето на сключените трудови договори работниците са осигурявани в България, но възнагражденията им са съобразени с минималните часови ставки в Германия. Посочена е спецификата на този вид предприятия за осигуряване на временна работа, като е посочено, че основната им дейност е винаги в държавата, където е седалището и адрес на управление на дружеството, поради което единствената държава в която се дължат всички данъци, такси и осигуровки е Република България. Посочено е, че за периода от регистрацията си 12.2019г. до 03.2020г. дружеството не е издавало фактури, а през месец април 2020г. е издало 6 броя фактури на обща стойност 66 200,93 лв. към “KD Stahl-Und Maschinenbau”.

Също така, по делото са приети заверени копия на Презентация от 01.03.2021г. на жалбоподателя (листи 37-38), изготвена от А.Л.; на Удостоверение за регистрация от Министерство на труда и социалната политика (лист 39), според което жалбоподателят, на основание чл.74е, ал.1, във връзка с чл.74к, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), е регистриран под №325 от 30.03.2020г. за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа; Договор за предоставяне на персонал от 02.04.2020г. (листи 40-42, 45-47), сключен между “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД и “KD Stahl-Und Maschinenbau”; както и Приложение

1 към договора (лист 43, 44).

По подаденото от жалбоподателя искане, от страна на ответния орган е извършена проверка в ИС (информационна система) на НАП и по-конкретно на подадените СД (справки-декларации) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и дневниците за продажбите към тях за период от м.01.2020г. до м.02.2021г. (листи 49-58), в резултат на което е прието за установено, че дружеството няма регистрирани доставки на територията на България за целия период от м.01.2020г. до м.02.2021г. включително, а за периода м.04.2020г. до м.08.2020г. има декларирани само доставки на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС, единствено и само с контрагента в Германия - “KD Stahl-Und

Maschinenbau”. Установено е още, че няма извършени доставки към български контрагенти.

След извършен анализ на представените от дружеството и служебно събраните доказателства, органът по приходите прави извод, че дружеството осъществява преобладаващо значителна част от дейността си на територията на друга държава членка Германия и не осъществява значителна част от дейността си на територията на изпращащата държава членка (България). Вследствие на това е издадено оспореното по делото Решение за отказ с Изх.№70-00-2017#1 от

15.03.2021г. (листи 17-20).

Според нарочна разписка, обективирана в решението (лист 20), същото е получено на 23.03.2021г. от А.Л..

Против процесното решение постъпва жалба с Вх.№70-00-2017#2 от 05.04.2021г. (листи 4-6), адресирана до директора на ТД- Пловдив на НАП, след което е издадено Решение №116 от 19.04.2021г. е мотивирано с прилагането на относимите за случая правни норми, а именно чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004), както и чл.14, §2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009), както и точка 1. от Решение №А2 от 12.06.2009г. на Административната комисия (Решение за тълкуване на чл.12 от Регламент (ЕО) №883/2004).

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният по делото административен акт е издаден от компетентен за целта орган и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), предвид направеното посочване в същия на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.

На следващо място, настоящият състав на съда намира, че спорът между страните се концентрира по отношение на това, кое правило следва да определи приложимото осигурително законодателство за лицето, за което е подадено искането за издаване на удостоверение А1 и налице ли са предпоставките за издаване на това удостоверение.

Следва изрично да се отбележи, че разпоредбата на чл.45 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) гарантира свободното движение на работници в рамките на Съюза, като за целта предвижда премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. От друга страна обаче, системите на социалната сигурност на държавите членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава.

Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС са въведени с Регламент (ЕО) №883/2004 Регламент (ЕО) №987/2009. Предназначението на цитираните регламенти е да синхронизират системите за социална сигурност на държавите членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на националните законодателства в трансгранична ситуация.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be0e70bd-065d-4720-90c0-0263722c1fde