Решение № 379 от 15.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Биляна Ем. Дукова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601200 по описа за 2024 година Производството е по чл.327 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест от прокурор при СГП срещу присъда от 03.10.2023г. постановена по НОХД № 1021/2023г. по описа на СГС-НО, 24-ти състав, с която подсъдимия В. М. Н., е признат за НЕВИНЕН в това на 29.06.2022г., в гр. София, ул. „Л. Станчев“ № 4, в сградата на ОПП- СДВР, на 8-ма технологична линия за извършване идентификация и технически контрол на МПС, около 15, 50 ч., да е дал дар - 1 бр. банкнота от 20 лв. /двадесет лева/, на длъжностно лице - Б. А. Н. - техник, механик-технически контрол на МПС в 01 група „Идентификация и технически контрол“, сектор 04 „Пътни превозни средства“ в ОПП-СДВР, за да не извърши действие по служба - да не констатира в протокол за технически преглед на представен от дееца за пререгистрация лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307 СС“, с p e r. № ********, наличието на технически неизправности, а именно - повредени къси светлини на предни фарове, повредени ляв габарит и лява лампа на задна регистрационна табела поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1 от 1

НК.

В протеста са изложени оплаквания за необоснованост на атакуваната присъда в тази и част. Твърди се, че първостепенният съд правилно е приел за установена посочената в обвинителния акт на СГП фактическа обстановка, но незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, респективно е квалифицирал процесното деяние, като малозначителен случай на извършен подкуп. Въпреки, че процесният по делото подкуп бил в неголям размер - парична сума в размер на 20 лв., това е следвало да се отчете, единствено при определяне на наказанието, като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство. Съдебна практика била повече от категорична, че деяния от категорията на конкретното се явявали такива с достатъчно висока степен на обществена опасност, която обуславяла налагане и понасяне на предвидената от закона наказателна отговорност. Престъплението подкуп, само по себе си разкривало висока степен на обществена опасност, поради това, че същото сериозно засягало обществените отношения гарантиращи законосъобразното изпълнение на служебни задължения от страна на всички длъжностни лица, затова за престъплението подкуп била изключена възможността за решаване на делото, чрез сключване на споразумение между страните.

Иска се на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която оправдания подсъдим В. М. Н., да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.304, ал.1 от НК и му се наложи съответно наказание.

В съдебно заседание протеста не се поддържа. Прокурорът смята, че първоинстанционният съд правилно е оправдал подсъдимия и предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът счита протеста за неоснователен, а първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна.

Подс.С. поддържа казаното от защитника и моли да бъде опрадвдан.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се 2 установява от фактическа страна, че подсъдимият В. М. Н., е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан. Свидетелят Б. Н. заемал длъжност техник- механик технически контрол на МПС в 01 група „Идентификация и технически контрол“, сектор 04 „Пътни превозни средства“ в ОПП-СДВР.

Същият на 29.06.2022 г бил дежурен на 8-ма технологична линия, където изпълнявал служебните си задължения, свързани с извършване на проверка за техническа изправност на представени за пререгистрация в ОПП-СДВР МПС.На същата дата- 29.06.2022 г. подс. Н. закупил лек автомобил марка „Пежо“, модел „307 СС“, с рег. № ******** , който докарал от гр. Плевен до гр. София, където в нотариална форма бил сключен договор за покупкопродажба. След това подс. Н. отишъл в сградата на ОПП-СДВР, находяща се в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, и около 15:50 часа паркирал МПС-то на 8-ма технологична линия, за извършване на идентификация и технически контрол на същото от страна на дежурния служител - св. Б. Н.. Подсъдимия представил на св. Б. Н. папка с необходимите документи за пререгистрация голям и малък талон на МПС, заявление по образец и договор за покупкопродажба. Между документите имало 1 бр. банкнота от 20 /двадесет/ лева. Св.

Б. Н. забелязал банкнотата и попитал подс. Н. по каква причина му предава същата. Подс. В. Н. отговорил, че „не му работи заден стоп“.

Св. Н. уведомил за случилото се своя пряк ръководител - св. М. М., назначен по ежедневен наряд за старши на хале. Св. М. от своя страна преценил, че са налице данни за извършено престъпление и подал сигнал до ОДЧ при ОППСДВР. На място пристигнали дежурна оперативна група и АП-8183 към 01 РУ-СДВР. В присъствието на поемни лица, специалист технически помощник, разследващ полицай и полицейски служители бил извършен следствен експеримент, досежно изправността на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307 СС“, с рег. № ********. В протокола за следствен експеримент са констатирани следните технически неизправности на изследвания автомобил: повредени къси светлини на предни фарове, повредени ляв габарит и лява лампа на задна регистрационна табела. С протокол за доброволно предаване св. Б. Н. предал на полицейски служител към 01 РУ - СДВР документите, които получил от подс. В. Н. и банкнотата с номинал от 20 лева. Подс Н. бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок от 24 часа, бил извършен негов личен обиск на основание чл. 80 ЗМВР.

3

Предадената банкнота с номинал 20 лв. била законно платежно средство.

Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелските М. М. и Б. Н., включително и частично приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.

1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК показания на св. Н., депозирани в хода на досъдебното производство /л. 9-12/, обясненията на подс. В. Н.; писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за следствен експеримент /л. 15-16 от д.п./, ведно с фотоалбум към него /л. 36-38 от д.п./, протокол за доброволно предаване /л. 17 от д.п./ и от писмените доказателства по делото - заявление за промяна на регистрация /л. 18 от д.п./, копие на голям и малък талон на МПС /л. 19-20 от д.п./, договор за покупко-продажба на МПС /л. 21 от д.п./, ежедневен наряд за работа на служителите /л. 41-42 д.п./, длъжностна характеристика /л. 59-60 от д.п./, протокол за извършена видеотехническа експертиза /л. 97-98 от д.п./ и експертна справка /л. 27 от д.п./; и справка за съдимост на подсъдимия.

При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване въззивната инстанция приема, че авторството на деянията в извършването на които е обвинен подсъдимият не е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Не са събрани безспорни доказателства, подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което е обвинен.

Категорично установено е с приложените по делото трудов договор и Технологичен ред за дейностите извършвани при идентификация на превозни средства в отдел „Пътна полиция“-СДВР, утвърдени от Главния секретар на МВР, че към 29.06.2022г.св. Б. Н., е заемал длъжност „техник-механик“ към ОПП СДВР, т.е. същият е бил служител в структурите на МВР, а служебните му задължения са били свързани с осъществяването на технически контрол за изправност на представени за пререгистрация в ОПП-СДВР МПС. С оглед на това същият е бил „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. А от НК.

Видно от доказателствата по делото подс. Н. е придобил собствеността върху лек автомобил марка „Пежо“, модел „307 СС“, с рег. № ******** и на 29.06.2022г е представил автомобила за пререгистрация в ОПП-СДВР, гр.

София, ул. „Лъчезар Станчев“ №4, като паркирал процесното МПС на 8-ма технологична линия, за С ежедневен наряд с рег. № 4332р-99869/2022 г., относно работата на служителите в 01 група „Идентификация и технически 4 контрол“, сектор 04 „Пътни превозни средства“ в ОПП-СДВР, е доказано, че на процесната дата св. Б. Н. е бил дежурен на 8-ма технологична линия.

Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на св.Н., включително и тези, които е приобщил по реда на чл.281 от НПК и въз основа на тях е формулирал обосновани изводи по същество. Св. Б. Н. е пряк очевидец на извършеното от подсъдимия. Показанията му са подкрепени от видеоматериалите, съдържащи се на приобщените по делото веществени доказателства. Същите показания са последователни и хронологично издържани относно обстоятелството, че подс. Н. е подал папка с изискуемите документи за пререгистрация на процесния автомобил, като те се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.

Първоинстанционният съд е подложил на критичен анализ показанията на свидетеля Н. относно последващото поведение на подсъдимия и най-вече неговия отговор на поставения му въпрос „защо предава тези пари“. Относно този факт са били приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК частично показанията на Б.Н. депозирани в хода на досъдебното производство. Правилно съдът е базирал изводите относно заявеното от подсъдимия именно въз основа на приобщените свидетелски показания. С тях се доказва, че непосредствено след като забелязал банкнотата свидетелят е попитал еднократно подсъдимия защо същата е в документите, пояснявайки, че в халето било шумно поради естеството на извършваната работата. С оглед на това е невъзможно въз основа на тези показания да се приеме, че при описаната от св.Б.Н. обстановка подсъдимият е разбрал какво точно го е попитал механикът и респективно, че с дадения от него отговор е посочил именно причината поради която банкнота се е озовала между документите. Не са налице категорични доказателства, че подсъдимият е поставил банкнотата сред документите с предвидената в закона специална цел - да мотивира длъжностното лице да не изпълни задълженията си. Видно от видеоматериалите, възпроизвеждащи процесните събития и от конкретното съдържание на разговора между замесените лица такъв извод неможе да бъде обосновано формулиран. С оглед на това съдът приема, че липсват доказателства подс. Н. да е съзнавал към инкриминирания момент, че в предадените от него документи има банкнота, и да е дал информация за автомобила, която му е била известна с оглед техническото му състояние с цел да поясни защо е дал банкнотата. Този извод намира опора и в обясненията на 5 подсъдимото лице, което твърди, че на процесната дата е разполагал със значителна сума пари в брой, които е съхранявал при документите. Тези изявления на подсъдимия кореспондират и с отразеното в протокола за извършен личен обиск, от който се установява, че на процесната дата от подсъдимото лице са иззети парични средства в различни купюри, включително такива с номинал от 20 лева.

Въззивният съд приема, че преценката на първоинстанционния такъв за липсата на безспорни доказателства, че посочените в обвинителния акт от прокуратурата действия на подсъдимия са съставомерни, е обоснована.

Неоснователно и некореспондиращо с основанието за оправдаване на подсъдимия от първоинстанционния съд е твърдението във въззивния протест, че съдът „незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, респективно е квалифицирал процесното деяние, като малозначителен случай на извършен подкуп“. Всъщност, в мотивите на присъда не се съдържа твърдение, че съдът приема деянието за малозначително. Въз основа на анализ на всички приложени по делото доказателства съдът е извел извод, че няма преки или косвени, безспорни и несъмнени доказателства потвърждаващи тезата на обвинението, а евентуално постановена осъдителна присъда по отношение на подсъдимия би била в противоречие с чл. 303 ал. 1 от НПК, тъй като би почивала на предположения. На това основание-недоказаност на обвинението, а не позовавайки се на чл.9, ал.2 от НК съдът е признал подс.Н. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.