Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1199 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 693/2025
Вид
Решение № 1199
Подписан
21.10.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500693 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Г. В.

Т. от гр.София, чрез адв.Л. Б. от САК насочена против Решение 625/27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 342/2024 г. по описа на ОС Враца в частта му, с която предявения от въззивника иск против Г. О. Б. от гр.Враца и А. М. Н. от същия град иск с правно основарие чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане да му заплатят сумата в размер на 150 000, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в резултат на нанесен му от двамата ответници побой на 01.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на увреждането - 01.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, е отхвърлен в за разликата над сумата 65 000,00 лв. до пълния претендиран размер от 150 000,00 лв., като неоснователен.

В уважителната му част, касателно предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди до размер на 65 000 лв., както и в частта, с която е уважен предявеният иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 9 132,80 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано от ответниците-въззивници, чийто е правният интерес от това, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба на първо място се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – ЗЗД в нормите му на чл.45 и чл.52, както и поради необоснованост. Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна част и по съществото на спора постанови уважаване на предявения осъдителен иск в пълния му размер.

Въззиваемите не са взели становище по жалбата.

В о.с.з. назначените им от въззивния съд особени представители /на всеки един от 1 въззиваемите по отделно/, поддържат неоснователност на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на ОС Враца е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивника неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесен му от двамата въззиваеми побой на 01.10.2022 г. , ., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на увреждането - 01.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.

Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявения по делото иск по чл.45 ЗЗД от Г. В. Т. срещу Г. О. Б. и А. М. Н. - и двамата от гр.Враца, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: виновно противоправно поведение от страна на извършителите деликта Г. Б. и А. Н., причинило вреда на пострадалия, както и причинна връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника неимуществен вреди от деликта решаващият въззивен състав извърши преценка на установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното им разрешаване.

Такива обстоятелства, според константната съдебна практика, при телесните увреждания са: характерът и степента и броя на телесните увреждания, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес /срок на лечение/, възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, начина на живот на пострадалия преди и след увреждането, причинените морални и психически страдания.

За установяване на тези релевантни факти пред първоинстанционния съд са били събрани писмени и гласни доказателства и са били допуснати и изслушани комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и самостоятелна съдебно-психологическа такава.

Последните не са били оспорени от страните, поради което и следва да се кредитират като обективни и безпристрастни.

Съвкупният им анализ установява еднозначно, че в резултат на нанесените му множество удари в областта на лицето от страна на въззиваемите Б. и Н. /нанесени му с юмруци и с крака/ на 01.10.2022 г. въззивникът е получил следните увреждания: контузия на двете очни ябълки с травматично отлепване на ретините и кръвоизливи под външните обвивки на очните ябълки; кръвонасядане на двете очи по типа на „очилат хематом“; контузионни изменения на меките тъкани в челната област на главата и около лява очница; закрита черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка и общомозъчен оток.

Непосредствено след побоя същият е бил транспортиран в хирургичното отделение при МБАЛ „Х. Ботев“ АД - гр. Враца, където е престоял за лечение до 05.10.2022 г.

Първоначалната му поставена диагноза е „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна 2 травма“.

Установимо е от данните от издадената от посоченото лечебно заведение епикриза по повод престоя на въззивника, че последният е постъпил по спешност в отделението след нанесен побой, с оплаквания от главоболие, болки в лява поясна област и затруднено зрение.

При приемането е бил в умерено увредено общо състояние, ориентиран, с „очилат“ хематом и кръвоизливи под външните обвивки на очните ябълки.

Според данните от направените изследвания - КТ на глава, не е установено счупване на костите на черепната кутия или хеморагични контузионни изменения на мозъчния паренхим. Установен е умерено набелязан общомозъчен оток, без данни за вътречерепни кръвоизливи. Констатирани са и контузионни изменения на меките тъкани периорбитално в ляво и челно.

При извършения консулт с офталмолог е установена контузия на очните ябълки, както и отлепване на ретината двустранно.

За лечение на посочената травма е му е проведено медикаментозно лечение и при изписването е насочен за оперативно лечение с дадени указания.

В изпълнение на последните въззивникът е продължил лечението си в СОБАЛ „Академик Пашев“ ЕООД гр. София, където е престоял за периода от 06.10.2022 г. до 08.10.2022 г.

При извършения в това лечебно заведение преглед е установено травматично отлепване /дезинсерция/ на ретините на двете очи.

След проведена предоперативна подготовка и на 06.10.2022 г. е извършена инвазивна процедура № 1886 - след поставяне на ретробулбарна анестезия е извършено PPV+sil.oil 5700. Направен е ендолазер 3-4 реда силиконова тампонада, шев на еклера и конюнктива и е поставен парабулбарно НСПВС и кортикостероид.

При изписването са дадени препоръки е назначено медикаментозно лечение.

Представените писмени доказателства установяват, че в периода 11.10.2022 г. 10.06.2023 г. въззивникът е постъпвал многократно за лечение в СОБАЛ „Академик Пашев“ ЕООД - гр. София /Епикризи ИЗ №2422, ИЗ №2778, ИЗ №816, ИЗ №827, ИЗ №1779, ИЗ №1783/ за допълнително извършване на операции и други необходими процедури на очите и за провеждане медикаментозно лечение в болнични условия.

Според издаденото на 29.10.2022 г. от доц. д-р А. А. – съдебен лекар в УМБАЛ „Александровска” ЕАД – София удостоверение № 469, на посочената дата е бил извършен преглед на въззивника, при който е констатирано по кожата на главата и лицето не са налични изменения от травматичен характер с вид на охлузвания, кръвонасядания или рани (или белези от такива). Отрадено е, че конюктивите на двете очи са силно хиперимирани, като се наблюдава анизокория, като зениците на дясното око е с диаметър около 0,8 см., а на лявото око около 0,4 см. Лекарят е установил, че пациентът трудно се ориентира в околната обстановка поради затруднение на зрението.

В хода на производството пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица съдебен лекар и офталмолог, която не се е оспорила от страните и която съдът кредитира изцяло, като компетентна и безпристрастна.

Според последната /изготвена въз основа на наличните медицински документи и след личен преглед на въззивника/, в резултат на процесния инцидент последният е получил: 1/ контузия на двете очни ябълки с травматично отлепване на ретините и кръвоизливи под външните обвивки на очните ябълки; 2/ кръвонасядане на двете очи по типа на „очилат хематом“; 3/ контузионни изменения на меките тъкани в челната област на главата и около лява очница; 4/ закрита черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка и 3 общомозъчен оток.

След проведеното медикаментозно и оперативно лечение възстановителен период от посочените травми е протекъл за период от около девет месеца, като затрудненията, които е изпитвал ищеца са били при битовото му ежедневно обслужване и ориентиране в околната среда, а болките са били с характерна сила и интензитет за този вид травми, свързани с мекотъканни увреждания.

Към момента на изготвяне на заключението въззивникът вече е бил възстановен от мекотъканните увреди и черепно-мозъчната травма. По отношение на най-тежкото от поучените наранявания - това на очите, е констатирано частично възстановяване на зрението и на двете очи, вследствие на извършените неколкократно оперативни процедури за подобряване на същото.

В допълнително дадените обяснения в о.с.з. от 19.11.2024 г. вещите лица са пояснили, че причинената контузия на двете очни ябълки на ищеца, изразяваща се в травматично отлепване на ретината, е довела до постоянна слепота. Това му състояние е било подобрено в резултат на високоспециализирано лекарско лечение /проведените неколкократни операции и други манипулации/. Според вещото лице – офталмолог, зрението на пострадалия не може да бъде възстановено в състоянието, в което е било преди причиняване на травмата. То може да търпи динамика, като или ще остане в състоянието, в което е сега, или ще се влошава, но няма да се подобри. Пострадалият трябва да се въздържа от извършване на тежка работа, с оглед извършените му операции.

Допуснатата комплексна психиатрична и психологическа експертиза, която също не е оспорена от страните и следва да се кредитира като безпристрастна и компетентна е докладвала пред първоинстанционния съд, че след анализ на наличните документи по делото и проведено обследване на психическото състояние на въззивника е установила в резултат на извършеното престъпление при Г. Т. да е настъпила остра стресова реакция, която е довела до промяна в психологичното и емоционалното му състояние, изразяваща се в повтарящо се припомняне, възпроизвеждане и изживяване на травмата с внезапно оживяване на минали сцени и кошмарни сънища.