Решение № 229 от 16.08.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Елин Пелин, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100350 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът К. Й. С., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. М. М. – АК П...... със съдебен адрес: гр.П......, бул. “П... ш.......“ № 81, ет.3, ап.Б е предявил срещу ответника „Т..... Ф......... С............“ АД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление гр.София, район О........., ул. „С.........“ № 8 представлявано от Ю.А.С. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 20.09.2018 г. е нищожна поради противоречие с чл.33 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Излага твърдения, че съгласно процесния договор на ищцата е предоставен за ползване платежен инструмент – кредитна карта, чрез която се усвоява предоставен кредитен ресурс от 3000.00 лева – установен в чл.7, ал.1 от договора общ кредитен лимит. В чл.8, ал.1 от договора е установен срок за погасяване на всеки кредит от 12 месеца, считано от датата на усвояване на 1 този кредит. Съгласно чл.9.1 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 20.09.2018 г. лихвеният процент по кредита е в размер на 15,7 %, а съгласно чл.10.1 от договора, ГПР е в размер на 19,55 % при общо дължима сума от 3297,24 лева. В чл.14, ал.1, т.3 е предвидено, че при неизпълнение на задължението на клиента за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, кредиторът има право да изпраща съобщения до клиента и да начислява такси за това съгласно ценовата листа, според която таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение е в размер на 15 лева за всяко уведомление. Излагат се аргументи относно наличието на неравноправност на клаузата от процесния договор.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът “Т..... Ф......... С............“ АД оспорва изцяло предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Излага подробни аргументи относно неоснователността на иска. Моли съдът да отхвърли предявения иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.14, т.3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 20.09.2018 г. поради противоречие с чл.33 и чл.2, ал.1 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД на основание неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява, че между “Т..... Ф......... С............“ АД и К. Й. С. е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 20.09.2018 г. въз основа на който на ищцата е предоставен кредитен ресурс от 3000.00 лева – установен в чл.7, ал.1 от договора, като погасяването на усвоения кредит е за срок от 12 месеца, считано от датата на усвояването му предвид чл.9, ал.1 от процесния договор.

В чл.9.1 страните са уговорили, че лихвеният процент по кредита е в размер на 15,7 %, а в чл.10.1 е прието, че ГПР е в размер на 19,55 %, при общо дължима сума от 3297,24 лева.

Клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от договора регламентира, че при неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя за погасяване 2 в срок на дължимите минимални погасителни вноски, кредитодателят има право да изпраща съобщения до клиента и да начислява такси съгласно ценова листа. В ценовата листа, която е неразделна част от рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити се установява, че размерът на таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение е в размер на 15.00 лева, дължими за всяко едно уведомление.

С оглед изложеното, съдът намира, че взаимоотношенията между страните по сключения помежду им договор за финансови услуги се регламентира от разпоредбите на Закона за потребителския кредит, тъй като ищцата по делото е физическо лице по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, имащо качеството на потребител, тъй като ползва финансови услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Предвид така установените обстоятелства, настоящият състав намира предявения иск за основателен и уговорената в чл.14, ал.1, т.3 от договора клауза е нищожна, като противоречаща на добрите нрави – чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като претендираната с нея сума дължима за всяко отделно изпратено уведомление от кредитора до кредитополучателя несъмнено е в нарушение на принципа за добросъвестност и справедливост, доколкото води до ползи само за кредитодателя, и накърнява правната сфера на кредитополучателя. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл.14, ал.1, т.3 противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като по този начин е нарушен основния принцип на справедливостта и равенството между страните по договора.

Клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от договора е нищожна и по смисъла на чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Според чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит: „Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.“ В този смисъл настоящият състав намира, че изискването на кредитора, кредитополучателят да заплаща сумата от 15.00 лева при изпращане на уведомително съобщение за закъснение при плащане на дължими суми по кредита, като начислява такси за това съгласно ценова листа, цели заобикаляне на установеното правило в чл.33 от Закона за потребителския кредит. Това е така, тъй като в чл.33, ал.1 от Закона за 3 потребителския кредит, законодателят е предвидил, че при забава от страна на потребителя, кредиторът може да изисква заплащане само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и тази лихва не може да надвишава законната лихва.

Следва да се отбележи също, че доколкото в случая са приложими и нормите на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите , уговореното в чл.14, ал.1, т.3 от договора заплащане на допълнително обезщетение при неизпълнение на основните задължения по договора, е в очевидно противоречие с нормата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, според която: ал.1 - Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а в ал.2, т.5 законодателят е предвидил, че „Неравноправна е клаузата, която: задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.“. В този смисъл заплащането на уговорените такси в чл.14, ал.1, т.3 от договора по своята същност несъмнено не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на страните по процесния договор, като са в очевидна полза за кредитодателя, което несъмнено би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя и до необосновано увеличаване размера на отпуснатия кредит.

За основателни съдът намира и доводите на ищеца за наличието на нищожност на клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от договора поради противоречие с нормата на чл.146, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите. Според посочената правна норма, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В случая ответникът не ангажира доказателства, от които да е видно, че клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от договора е уговорена индивидуално между страните по договора, както 4 предвижда нормата на чл.146, ал.4 от Закона за защита на потребителите.

Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него, каквито доказателства по делото не бяха установени. Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищцата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на разглежданата клауза и следва да се приеме, че в случая не е налице индивидуално договаряне на процесната клауза от договора, касаеща дължимото заплащане на сума в размер на 15.00 лева при изпращане на всяко уведомително съобщение за наличие на закъснение по дължимите плащания по договора. С оглед изложеното, съдът намира, че така договорената клауза на чл.14, ал.1, т.3 от договора е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Предвид изхода на спора, ответникът дължи на ищцата сторените разноски по делото – 50,00 лева заплатена държавна такса.

В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. М.

М., поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 480.00 лева с ДДС предвид параграф 2а от ДР на наредбата, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е протекло в едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата не се е явил.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.14, ал.1, т.3 в Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 20.09.2018 г. сключен между К. Й. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.П......, бул. “П... ш.......“ № 81, ет.3, ап.Б чрез адв. М. М. и „Т..... Ф.........

С............“ АД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление гр.София, район О........., ул. „С.........“ № 8 представлявано от Ю.А.С. предвиждаща заплащането на сумата от 15.00 лева за изпращане на уведомително съобщение при неизпълнение от страна на кредитополучателя поради противоречие с чл.33 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване нормите на чл.143, 5 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „Т..... Ф......... С............“ АД, ЕИК ................. ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата „Т..... Ф......... С............“ АД, ЕИК ................. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. – АК П...... с адрес: гр.П......, бул. „П... ш.......“ № 81, ет.3, ап.Б сумата 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 6