Решение № 2478 от 01.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2478 гр. В., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110106564 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на С.

П. С., ЕГН **********, с адрес: ************, с която против „Е.-П.П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 100 лева, заявен като частичен иск от претенция за сума в общ размер на 14718,13 лева, начислена от ответника с фактура № **/** г. - стойността на потребена електроенергия за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г., за обект на потребление с адрес: ************, кл. № ********* и аб. № *********. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Ищецът е собственик на обект с адрес: ************, кл. № ********* и аб. № *********. В исковата молба се сочи, че на името на П.С.Д. – баща на ищеца, починал на 17.05.2021 г., е издадена фактура № **/** г., за сума в размер на 14718,13 лева, представляващ задължение за потребена ел.енергия, за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г.

В исковата молба се сочи, че електроенергията в процесния имот се отчита чрез два електромера, поставени в заключена кутия пред дома на ищеца. Последният сочи, че само той е заплащал сметките за електроенергия, в т.ч. и преди смъртта на своя баща, като заявява, че същите са били в размер до 100 лева. Оспорва начисленото количество ел.енергия, като намира за абсурдно становището на ответника, че същото е потребено за един месец, от едно домакинство.

1

Твърди се, че ищецът е уведомил ответника за смъртта на баща си и е поискал да му бъде издаден клиентски номер. Обосновава наличие за правен интерес с твърдението, че е наследник на получателя по фактурата, като при неплащане на начислената сума, електрозахранването до дома му ще бъде преустановено.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Твърди, че страните по делото не се намират в облигационно правоотношение, поради което за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Заявява, че повдигнатият с настоящата искова молба, правен спор е разрешен по гр.д. № **/** г. по описа на ВРС, 8 с-в, поради което настоящото дело се явява повторно образувано.

Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца. Оспорва твърдението, че ищецът владее имота, като намира, че същият не е потребител на ел.енергия в процесния обект. Отделно от възраженията за недопустимост на предявения иск, въвежда възражения и за неоснователност на претенцията.

Твърди, че за имота има открита партида с кл. № ********* и аб. № *******, във връзка с продажба на ел. енергия, за място на потребление:

************. Сочи, че през м.07.2017 г., в процесния обект е монтиран електромер, с начални нулеви показания по тарифа 1 и тарифа 2.

Потреблението е отчитано ежемесечно, с нулеви показания, но след проверка на служители на „ЕРП - С.“ АД, се установява, че СТИ е със свален предпазител, поради което показанията на тарифните регистри не са визуализирани.

След установеното, по инициатива на електроразпределителното дружество, електромерът е демонтиран и е изпратен на БИМ, за извършване на експертиза, като при същата са снети показанията на двете тарифи – НТ – 024422,1 кВтч. и ДТ – 048459 кВтч. Сочи, че фактурата е издадена за реално консумирана ел. енергия.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Страните по делото не спорят, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ, на адрес: ************, кл. № ********* и аб. № *********, както и че същите се намират във валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия. Съществуването на облигационното правоотношение е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П.” АД и Общи условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през 2 електроразпределителната мрежа на „Е. С.” АД, валидни към посочения период.

Видно от представен по делото препис от Констативен протокол № **/** г., на същата дата, служители на „Е. С.“ АД извършват проверка по измерване на електроенергията потребявана в обекта на ищеца, като видно от текста на документа, при проверката се отчетени следните показания на тарифните регистри: нощна тарифа - FF0000100, дневна тарифа - FF0000100.

СТИ е демонтирано и подменено с нов уред. Съгласно отразеното в КП № М**/** г., съставен от служители на електроразпределителното дружество, електромерът е монтиран с нулеви показания по тарифите.

По делото е приобщен констативен протокол №***/*** г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – В., за извършване на метрологична експертиза, от който се установява, че проверяваното СТИ е постъпило за проверка в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № *** на ЕРП С..

Установено е съответствие с КП № **/** г. В протокола е отразено, че при кратковременно включване се отчитат импулсите на изхода за проверка, в допустими стойности на грешка, но при продължително включване на дисплея на електромера отсъства индикация за съответната тарифа. Вписано е, че константата не съответства. Констативано е отсъствие на индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа. Отчетено е, че не е осъществен достъп до вътрешността на СТИ. При софтуерно прочитане са снети следните данни за тарифите – нощна тарифа - 024422,1 кВтч и дневна тарифа - 048459,0 кВтч. Според заключението на БИМ, електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря за изискванията за точност при измерване на електроенергия, съответства на техническите изисквания.

На 15.03.2021 г. ответното дружество съставя фактура № ****** за вземанията към получателя П.С.Д., представляваща стойност на електроенергия, потребена в обект на потребление с адрес: ************, кл.

№ ********* и аб. № *********, за периода 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г.

Стойността на потребената електроенергия, за процесния период е 14718,13 лева с ДДС и е със срок на плащане до 01.04.2021 г.

По искане на ответника, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели – служителите на „Е. С.“ АД – Р. И. Д. и Д. В.

Т.. В показанията си св. Д. заявява, че е посещавала имота на ищеца до преди две години, като отчитала потребената в обекта електроенергия, като е извършвала отчети още към 2017 г. Сочи, че електроенергията се отчита чрез два електромера, поставени в табло пред къщата. Единият електромер винаги бил със свален предпазител, като това означавало, че захранването в обекта било прекъснато. Обяснява, че отчетниците не вдигат предпазителя, защото не им е известна причината поради която е свален. Сочи, че е възможно в обекта някой да работи по мрежата и да стане злополука. Поставят код, че предпазителят е свален, а не че електромерът е повреден. През м.02 установила, че предпазителят бил вдигнат и електромерът показвал FF 100 – 3 грешка, поради което повикала колега за да подменят електромера. За целия период, през който отчитала обекта, това била единствената индикация на дисплея. В продължение на години предпазителят е бил свален, поради което показанията не са отчитани.

В показанията си св. Т. заявява, че е отчитал електроенергията в обекта, като на адреса имало два или три електромера, поставени в табло извън къщата. Сочи, че предпазителят бил свален, поради което единият от електромерите не можел да бъде отчитан. Обектът бил посещаван всеки месец. Електромерът, който визуализирал показания, бил монтиран през 2017 г., с нулеви показания по всички регистри. При грешката FF 100 дисплеят на електромера блокирал, но не може да каже дали се дължи на грешка при производителя.

По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че за периода от монтажа на електромера до демонтажа му, т.е. от 07.07.2017 г. до 19.02.2021 г. има 1323 дни, като съгласно записите в паметта на електромера, са отчетени общо 72836 кВтч. ел. енергия по двете тарифни скали. Според вещото лице, електроенергията е преминала през СТИ, като начислените количества ел. енергия във фактурата са вследствие само на редовно снети показания от електромера, като не е извършена корекционна процедура.

В съдебно заседание, вещото лице коригира заключението си, като заявява, че с оглед констатираното от БИМ, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, то същият не измерва точно. Констатира противоречие в извода на БИМ, като заявява, че не би могло при липса на съответствие с метрологичните изисквания и изискванията за точност, СТИ да съответства на техническите изисквания. Показанията по тези регистри не се визуализират и не се отчитат. Въпреки, че не се изписват на дисплея на електромера, количествата преминала електроенергия са отчетени в паметта на уреда. Поради факта, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, същият не е годно средство за търговско измерване. Според експерта, енергията се е натрупала за период от 1323 дни – от 07.07.2017 г. до 19.02.2021 г., като през този период не е извършван отчет. Заявява, че количеството електроенергия по процесната фактура е невъзможно да премине за един месец.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно.

Условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума, без да е 4 необходимо по отношение на същата да е инициирано принудителното събиране. Тежестта за установяване съществуването на оспореното право се носи от ответника, като той следва да установи фактите, с които обосновава своето право на вземане.

В процесния казус допустимостта на предявения иск се обуславя от наличието на правен интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че не дължи в полза на ответника парична сума, съставляваща, според ответното дружество, стойността на ел. енергия, потребена за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г., за обект на потребление с адрес: ************, кл. № ********* и аб. № *********, начислена след извършване на реален отчет.

Възражението на ответника, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като същият не е потребител и между страните няма сключен договор, е неоснователно. Ищецът действително няма правен интерес от предявяване на иск за пълния размер на сумата, но на друго основание, а не на соченото от ответника. Задължението за заплащане на оспорената от ищеца сума е възникнало преди смъртта на П.С.Д. – титуляр на партидата, починал на 17.05.2021 г., поради което същото е част от наследството, открито към датата на смъртта му. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

След смъртта на П.С.Д., същият е наследен от съпругата си и двамата си сина.