Решение № 14 от 08.02.2022, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Девня, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120101019 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ПЛ. Г. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, чрез проц. представител – адв. В. Д. срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. „България” №81В, ар. 3, представлявано от П.

Ш., Д. М. и Х. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът ПЛ. Г. СТ. не дължи на ответното дружество - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД сумите: 362, 68 лева, дължима сума по договор за целево финансиране № 4230613653 от 16.12.2008 г.; 64, 14 лева лихва за периода от 05.03.2009 г. - 08.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2010 г. - датата на депозиране на молбата в съда, до окончателното изплащане, 25 лева, направените по делото разноски, както и 100 юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 396/2010 г. по описа на ДРС и 1 сумата от 125 лева, представляваща направените в производството разноски по чл. 415 от ГПК, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 872/2010 г. по описа на ДРС и за които суми е образувано изпълнително дело № 20127160402179 описа на ЧСИ Николай Георгиев, per. № 716 КЧСИ с район на действие ВОС.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

По заявление от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД било образувано ч. гр. д. № 396/2010 г. по описа на Районен съд - Девня и издадена заповед от 21.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, а след като била приета за влязла в сила и изпълнителен лист срещу ищеца. Съгласно същите ищецът бил осъден да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД, ЕИК 121554961 сумите: 362, 68 лева дължима сума по договор за целево финансиране № 4230613653 от 16.12.2008г.; 64, 14 лева лихва за периода от 05.03.2009 г. - 08.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2010 г. - датата на депозиране на молбата в съда, до окончателното изплащане, 25, 00 лева направените по делото разноски, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че по заявление от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД по гр. д. № 872/2010 г. по описа на Районен съд Девня бил издаден изпълнителен лист срещу за сумата от 125 лева, направените разноски в производството по чл. 415 от ГПК.

Твърди се, че по молба от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД било образувано изпълнително дело № 20127160402179 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, регистриран в КЧСИ под рег.№ 716 за принудително събиране на горепосочените суми. В исковата молба се описват следните действия на съдебния изпълнител - изпратена покана за доброволно изпълнение, изискана информация за имуществото на длъжника от Община Девня, справка за трудовите договори и изпратено запорно съобщение на 09.01.2013 г. до „Надин Транс“ 2

ЕООД, в качеството на работодател на длъжника за запориране на трудовото му възнаграждение, от който не са постъпвали суми, наложен на 04.09.2014 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в „Община Девня“, от който са постъпили плащания на 03.10.2014 г.; 05.11.2014 г. и 05.12.2014 г. Твърди се, че в продължение на повече от две години не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, като следващите действия, извършени от съдебния изпълнител били изпращане на запорно съобщение до „Банка ДСК” ЕАД на 29.11.2017 г., след което съдебният изпълнител получил отговор, че сметката е закрита. Ищецът счита, че към този момент изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради не извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и предприетите след прекратяване на изпълнителното производство действия не пораждат правни последици. Твърди, че на 17.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Римакем“ ЕООД за запор върху трудовото възнаграждение. С писмо изх. № 00144/30.07.2019 г.

„Римакем“ ЕООД е отговорил, че трудовият договор на длъжника П.С. е прекратен още на 03.06.2019 г. С молба от 2015 г. ответното дружество било конституирано като нов взискател по изпълнителното дело на основание сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. между „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД /старо наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД/ и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Излага подробни правни аргументи в подкрепа на становището си, че вземанията на ответника са погасени по давност, като счита, че от датата на последното изпълнително действие, прекъсващо давността, започва да тече нова такава, която в случая е петгодишна за главницата и разноските и тригодишна за лихвите. Счита, че вземанията на ответника по изпълнителния лист за главница и лихви са погасени по давност на 05.12.2017 г. /респ. 05.12.2019 г., поради което са недължими на взискателя. Сочи, че въпреки това ответното дружество продължава да извършва изпълнителни действия спрямо него, като е 3 наложило запор върху трудовото възнаграждение, получавано в „Солвей Соди” АД, поради което за него възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът ПЛ. Г. СТ. не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133 горепосочените суми, предмет на изпълнителното производство. Претендира съдебно - деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че в исковата молба липсват мотиви, поради което изложените от ищеца твърдения се явяват изцяло несъстоятелни, недоказани и не следва да подлежат на разглеждани.

Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват, не се представляват. В писмено становище, ищецът, чрез проц. си представител поддържа изложеното в исковата молба, моли за уважаване на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че по ч. гр. дело №396/2010 г. по описа на РС - Девня в полза на ”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД, ЕИК:121554961 срещу длъжника ПЛ. Г. СТ., ЕГН:

********** е издаден изпълнителен лист № 237/20.04.2011 г. за сумата от

По ч. гр. дело №872/2010 г. по описа на РС - Девня в полза на ”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД, ЕИК:121554961 срещу длъжника ПЛ. Г.

СТ., ЕГН: ********** е издаден изпълнителен лист № 246/2011 г. за сумата от 125 лева, представляваща направени разноски в 4 производство по чл. 415 от ГПК.

По молба на ”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД от 04.1.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20127160402179 по описа за 2012 г. на ЧСИ Николай Георгиев, район на действие Окръжен съд - Варна, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № 716, адрес на кантора гр. Варна, ул. „Цар Асен”№1, вх. А, ет. 1, офис 1.

По образуваното изпълнително дело на 04.09.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в Община Девня. След налагане на запора от трудовото възнаграждение на ищеца са удържани суми на 03.10.2014 г., на 05.11.2014 г. и на 05.12.2014 г., като с уведомление от 07.11.2014 г. работодателят е уведомил съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 27.10.2014 г. и лицето е освободено на 28.10.2014 г.

На 18.06.2015 г. /вероятно и по – рано, но доколкото печата върху молбата на л. 42 от изп. дело не се чете, съдът приема за установена тази дата/ в деловодството на ЧСИ е депозирана молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” с която дружеството моли да бъде конституирано като взискател, в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател по силата на договор за цесия от 23.02.2015 г., сключен между „Транзакт Юръп”ЕАД /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит”ЕАД/ и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, по силата на който ответното дружество придобива вземанията по всички дела, посочени в Приложение 1 към договора за цесия, вкл. и това срещу ищеца по изп. дело.

Видно от приложеното към молбата споразумение за покупко – продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г., неговият предмет е прехвърляне между страните по него на множество вземания, изброени в Приложение № 1, считано за неразделна част от договора.

5

Към молбата е приложено и известие за доставяне за получено от длъжника на 22.04.2015 г. в 19л07 ч. уведомление по чл.

99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.

С резолюция от 09.06.2015 г. на съд. изпълнител ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД е конституиран като взискател по изп. дело.

На 01.03.2017 г. е постъпила молба от ответното дружество в качеството му на взискател по изп. дело за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на която на 14.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Сириус Секюрити”ООД гр. София за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ПЛ. Г. СТ., получено на 23.03.2017 г.

На 29.11.2017 г. е наложен върху всички настоящи и бъдещи сметки на длъжника в 5 банки в страната до размера на задължението му към момента въз основа на молба на взискателя, депозирана на 27.10.2017 г. пред съд. изпълнител.

На 03.07.2019 г. от взискателя е поискано запориране на трудовото възнаграждение на длъжника, а на 20.04.2021 г. и справка за регистрирани на името на длъжника МПС – та и актуална справка на трудовите му договори.

На 17.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Римакем”ЕООД гр. Девня за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец по настоящото дело. С писмо изх. № 00144/30.07.2019 г. на експерт ЧР в „Римакем”ЕООД съд. изпълнител е уведомен, че трудовото правоотношение на длъжника е било прекратено преди налагане на запора – на 03.06.2019 г.

На 05.05.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „Солвей Соди”АД гр. Девня, който е вдигнат на 17.09.2021 г. На същата дата са вдигнати и запорите, наложени върху банковите сметки на длъжника в пет банки в 6 страната.

С разпореждане от 08.10.2021 г. на съд. изпълнител Н.

Георгиев изп. дело № 20127160402179 е прекратено поради погасяване на задължението.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл.

439 от ГПК вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изп. лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позовава на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти /настъпила погасителна давност на вземането/, възникнали след издаване на процесния изп. лист, което обуславя допустимостта на иска съобразно предвидените в чл. 439 от ГПК условия.

Исковата претенция е насочена срещу взискателя по изпълнителното дело, който е придобил вземанията срещу ищеца по силата на договор за цесия. В този смисъл исковата претенция се явява процесуално допустима съгласно твърденията изложени в исковата молба, като предявена от лице с правен интерес да установи пълното погасяване на задълженията си на твърдяното основание.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.