Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 38/2025
Вид
Определение № 37
Подписан
14.01.2025
В сила
14.01.2025
Състав
Александър Желязков, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова

Цитирани разпоредби

  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.18 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. София, 14.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20251000600038 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Е. И. И., срещу определение №593 от 20.12.2024г. по НЧД №796/24г., по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с присъда постановена по НОХД№27/2013г. по описа на Окръжен съд Монтана, наказание лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален „строг“ режим. В жалбата се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.Твърди се, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Лишеният от свобода изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години, наложено му по с присъда постановена по НОХД№27/2013г. по описа на Окръжен съд Монтана за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.18 от НК. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически от това наказание 3 години 9 месеца и 22 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3 години 2 месеца и 8 дни.

1

Обективно верни са констатациите на първоинстанционният съд, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.2 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление.

Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставкадостатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности 61т. При постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били отчетени пет проблемни зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на произнасяне на първоинстанционният съд са отчетени незначителни положителни промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в затвора,първоначалната оценка на риска от рецидив е 67 точки, в границите на средните стойности.

Като дефицити, по които има нужда от корекции са определени зоните: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене.

Рискът от вреди за обществото е висок и се обуславя от характера на настоящото правонарушение - опит за убийство по хулигански подбуди.

Рискът от суицид и самоувреждане е среден, тъй като при постановяване на присъдата И. е направил опит за самоубийство. Рискът за всички останали категории е нисък Същият е имал формално съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Наказван е за дисциплинарно нарушение .

Отчетена е липса на положително отношение на И. към плана на присъдата, както и, че не са повлияни от корекционно въздействие дефицитните зони. За дефицитната зона "отношение към правонарушението" се констатира, че осъденият само формално признава вината си, омаловажава сериозността на извършеното и оправдава противоправните си действия с външни фактор, а също така, че не приема акта на съда и правния процес за справедливи.

Въззивният съд приема, че все още не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на изпълнявания съдебен акт. Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно.

Необосновано е при остатък от 3 години 2 месеца и 8 дни да се твърди, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане срока му, още по-малко, че осъденият се е поправил. Поведението на осъденото лице не се отличава с „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.

Предвид цялостното поведение на осъдения И. и продължаващото отчитане на дефицити в пет проблемни зони, може да се приеме, че процесът на превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост. В тази връзка неможе да се сподели твърдението в жалбата, че „ в заотворническото досие няма нищо като доказателства за лошо и безотговорно поведение при изтърпяване на наказанието лишаване от свобод“. Действително осъденият е дал признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес. Наблюдават се съществени дефицити в наличните проблемните 2 зони, видно от доклада за пробационен надзор, пряко свързани с личността на осъдения, а не произтичащи от това му качество, поради което корекционната работа с него би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Факта, че администрацията е дала положителна оценка за поведението на осъдения, намалявайки оценката за риска от рецидив не може да обоснове основателност на молбата за условно предсрочно освобождаване.

При изпълнението на наказанието затворническата администрация има възложени функции за оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и средата там. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за това. Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая съдът правилно не е пренебрегнал наличните проблемни зони.

Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Е. И. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на това въззивният съд приема, че при осъдения И. е настъпил сравнително удовлетворителен с оглед постигнатите до момента резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне. Предпоставките за условното му предсрочно освобождаване не са били налице и първоинстанционният съд обосновано е направил констатация в този смисъл..

Въз основа на изложеното съдът намира, че фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наложеното на осъдения наказание са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради което в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието не е била уважена, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Не са налице всички предпоставки да се постанови условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Е. И. от неизтърпяната част на определеното му наказание с присъда постановена по

НОХД№27/2013г. по описа на Окръжен съд Монтана.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №593 от 20.12.2024г. по НЧД №796/24г., по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Е. И. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от 3 неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4