Решение № 168 от 15.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от А. С. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, чрез адв.

Н. Д., ШАК против ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.

София, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2024г., причинено от лек автомобил марка „Пежо", модел „407", ДК № ******, управляван от Ф. Х., ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция - 06.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.08 2024г., около 23:20 часа, в гр.

Варна на ул. „Приморски", на пешеходна пътека на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев", е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Пежо", модел „407", ДК № ******, управляван от Ф. Х., и А. С. Г. като пешеходец. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил марка „Пежо", модел „407", ДК № ******, който не е пропуснал пресичащия на пешеходна пътека А. Г.. Вследствие на ПТП пострадалият получил множество телесни повреди в различни части на тялото, изразяващи се в счупване на долния край на лъчевата кост, контузия на лицето, ожупвания, кръвонасядания по лицето, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, контузия на очната ябълка и околоочната ябълка, ожулвания по корема, левия горен и долните крайници, кръвонасядане и контузия на дясното коляно.

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1131, видно от който отговорността за настъпване на произшествието е на водача на л.а. марка „Пежо", модел „407", ДК № ******, Ф. Х. и на виновния водач бил издаден АУАН № 1380859/23.08.2024 г. Твърди се също, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно 1 правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ със ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК 831830482. Сочи се, че пострадалият е депозирал писмена претенция до ЗД „Бул Инс" АД, изпратена с писмо с обратна разписка чрез „Български пощи" ЕАД на 05.09.2024 г., получено на 09.09.2024 г., във връзка с което е образувана щета № 2410027885 при ответното дружество.

Твърди се, че тежкото здравословно състояние на ищеца наложило той да бъде приет по спешност в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД с оплаквания от болки, ограничени и пасивни движения в областта на дясната ръка и дясното бедро. Диагностициран е със счупване на долния край на лъчевата кост: повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на глезена.

Установени са следните телесни увреждания: контузия на лицето, кръвоизлив под конюнктивита на дясното око ожулвания по корема, левия горен и долни крайници, кръвонасядане и контузия на дясното коляно, кръвонасядане и контузия на левия глезен. Поставена му е гипсова имобилизация.

През следващите месеци пострадалият посетил различни специалисти във връзка с продължаващи здравословни оплаквания, провел изследвания и му било назначено лечение, издадени му били болнични листи за временна неработоспособност: за периода 24.08.2024г. - 06.09.2024г., 07.09.2024г. -06.10.2024 г. и 07.10.2024 г. - 31.10.2024 г.

Сочи се, че ищецът продължава да провежда лечението си в домашни условия, спазвайки предписанията на лекуващите го лекари. На 07.02.2025 г., 14.02.2025 г. и 27.02.2025 г. отново посетил специалисти поради непрестанни болки в областта на лявата подбедрица, като движенията в същата област са активни, но болезнени. Диагностициран е с други синовити и теносиновити.

Временната неработоспособност му била продължена до 20.03.2025 г.

Твърди се, че във връзка с получените телесни увреждания пострадалият е търпял, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време, все още се нуждае от чужда помощ.

Излага се, че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на пострадалия, при него търпените болки и страдания били особено интензивни, налице бил също силно негативен отпечатък върху психиката му.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, чрез упълномощения представител адв.

М.Г., депозира по делото отговор на искова молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и изобщо осъществен противоправно и виновно деликтен състав от водача на лек автомобил „Пежо“ с рег.№******. Оспорва се предявения иск по размер, като се сочи, че претендираната сума е прекомерна.

В евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване, като се твърди, че пострадалият е пресичал пътното платно неправомерно на необозначено за това място, без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващото превозно средство, като при това внезапно е променил траекторията на движението си, с което е допринесъл за настъпването на инцидента.

Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение за забава, като се сочи, че застрахователят не е в забава, доколкото след предявяване на претенцията е изискал допълнителни документи, които молителят не е 2 представил.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причИ. връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

При липсата на влязла в сила присъда или решение по чл. 78а НК в настоящия случай на установяване пред гражданския съд подлежи факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие се установява посредством приетите като доказателства и неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни документи – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1131 от 23.08.2024г. и акт за установяване на административно нарушение №1380859 от 23.08.2024г.

С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което процесното ПТП е настъпило на 23.08.2024г., в гр.Варна, на кръстовището на бул.“Приморски“ с ул.“Граф Игнатиев“. А. Г. като пешеходец е пресичал отляво надясно по пешеходна пътека, при което е бил ударен от лек автомобил 3 марка „Пежо“, модел 407, ДК рег.№******, управляван от Ф. Х., движещ се по бул.“Приморски“ в посока ЖП гара Варна.

Въз основа на отразеното в констативния протокол и акта за административно нарушение описание на ПТП, както и заключението на вещото лице по САТЕ се налага изводът, че водачът е извършил нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Изложените изводи мотивират обосновано становище за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил.

Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е източник на вредите. Водачът на МПС е могъл да предотврати или да избегне ПТП, ако е изпълнил задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДвП да изчака пешеходецът да премине и тогава да потегли.

При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер. Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза.

От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП, настъпило на 23.08.2024г., при което ищецът А. Г. е бил блъснат и паднал на земята, в спешна помощ била поставена диагноза „счупване на долния край на дясна лъчева кост“, след което била поставена гипсова лонгета за 30 дни и болният бил насочен да продължи лечението си в амбулаторен порядък. След сваляне на имобилизацията била проведена физикална терапия, лечението продължило общо 69 дни, като за този срок били издадени болнични листи за временна неработоспособност. Според вещото лице два месеца по-късно ищецът бил лекуван от ортопед – травматолог заради заболяване на дясното коляно, което не е в пряка връзка с процесното ПТП.

Понастоящем вещото лице е установило пълно възстановяване от уврежданията вследствие на инцидента.

От заключението по СМЕ, извършена от лекар – офталмолог, се установява, че нараняванията в областта на дясното око на ищеца са леки, временни и към момента е настъпило пълно възстановяване. Не се очакват усложнения или необходимост от допълнително лечение.

От заключението по съдебно-психологичната експертиза се установява, че изследваното лице има завишени стойности по две водещи скали за тревожност – ситуационна и лична, което показва нестабилност в емоционалното му състояние. Според вещото лице предвид личностния му профил /интроверт – меланхолик/ не може да се твърди, че конкретно ПТП-то е единствената причина за настоящото му състояние, но то обостря тревожните преживявания. Видно от заключението има данни за състояние на „зашеметеност“ веднага след ПТП – то, разстройство на съня, както и повишена обща тревожност, но понастоящем ищецът е в стабилно психическо 4 здраве – няма данни за наличие на разстройства, емоционалното му състояние според вещото лице е разклатено, попада в графата за гранична клинична депресия, която не изисква лечение с медикаменти и не е диагноза.