Решение № 114 от 17.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Ямбол, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В Г. Г като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20262330200196 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Т. Т. М. от ****л, против Наказателно постановление № 26-0813-000081 от 26.02.2026г., издадено от Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.183, ал.4, т.14, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира за отмяна на НП. На първо място е наведено оплакване, че като не са конкретизирали законовия текст, вменяващ задължение за спиране на пътен знак Б2, актосъставителят и АНО са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на нарушение нормативен акт. В тази връзка е изтъкнато наличието на Наредба за сигнализация с пътни знаци и са цитирани съдебни решения на РС – Варна и РС – Луковит, с които било прието, че вменената за нарушена разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП е бланкетна. По същество се оспорва извършването на нарушението и се изтъква наличие на храсти, 1 ограничаващи видимостта наляво на кръстовището на ул. „Срем“ с Крайречен булевард. Направено е и общо искане за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, без да се сочат конкретни обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея съображения и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата. Издаденото НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.

Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.01.2026г. около 21:13 часа в гр. Ямбол жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „***“, с рег. №***, движейки се по ул. „Срем“ в посока към кръстовището с Крайречен Булевард, като пътят, по който се движел, бил сигнализиран с пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. По същото време в района на кръстовището бил позициониран полицейски автомобил оборудван с видеорегистратор, както и автопатрулен екип на РУ – Ямбол, в състав свидетеля Д. Д. и неговата колега А. О.. На кръстовището жалбоподателят не спрял, продължил движението си надясно и бил спрян от свидетеля Д.. За констатираното нарушение Д. му съставил фиш за глоба серия GT, № 18490420 от 17.01.2026г., който жалбоподателят подписал без възражения. Впоследствие писмено възразил срещу фиша, поради което и след извършване на съответната проверка, включваща и преглед на записа от видеорегистратора, срещу жалбоподателя е издадено оспореното НП.

Видно от съдържащата се в АНП справка за нарушител, към момента на извършване на деянието жалбоподателят е наказван 22 пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – пет пъти с влезли в сила НП и 17 пъти с налагане на глоба с фиш.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля Д., от писмените доказателства, както и от приложения като 2 веществено доказателство диск, съдържащ видеофайл от видеорагистратора на полицейския автомобил, от който също се установява, че липсва момент, в който управлявания от жалбоподателя автомобил да е бил в покой.

При така установената фактическа обстановка, съдът правни следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП, съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушения закон разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като е налице пълно съответствие между твърдяното деяние и вмененото нарушение. Последователно изложените в АУАН и в НП факти, че на 17.01.2026г. около 21:13 часа на кръстовището на улица Срем с Крайречен булевард при управление на лек автомобил „***“, с рег. **** не спрял на пътен знак Б2 (СТОП), кореспондират в пълна степен с посочения за нарушен текст от закона, поради което в случая не съществува никакво съмнение относно това за какво деяние и за какво нарушение същият е привлечен да отговаря.

Настоящият състав не споделя доводите, че посочената за нарушена разпоредба е бланкетна, доколкото тя очертава конкретни състав на нарушение и изпълнително деяние, изразяващо се в несъобразяване поведението на водачите с пътните знаци. И след като от фактическа страна ясно и еднозначно е посочено, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 – СТОП, чието значение и без пояснението в чл.42, ал.2 от ППЗДвП е ясно дори за лица без необходимата правоспособност, не може да се приеме, че правото на защита на наказаното лице е нарушено. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика (напр. Решение № 7193/28.02.2025г. по КАНД № 8807/2024г. на Административен съд – София град), в което е прието, че е препоръчително, но не и задължително 3 въвеждането на още една норма към текста на чл.6, т.1 от ЗДвП.

От материалноправна страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност с писмените доказателства, показанията на свидетеля Д. и приобщеното веществено доказателство категорично сочат, че на посочените по-горе дата, място и час, същият, като водач на МПС, каквото е управлявания от него лек автомобил***по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП, и участник в движението по смисъла на т.28 от същия параграф, не е съобразил поведението си с поставения пътен знак относно предимството - Б2, който съгласно чл.45, ал.2 от ППЗДвП има наименование „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, а е преминал през кръстовището без да спре, продължавайки движението си надясно. Съдът намира за безспорно установени, както авторството на деянието, така факта на нарушението, защото отразените в АУАН и в НП констатации бяха потвърдени изцяло от показанията на свидетеля Д., които в пълна степен хармонизират с данните, съдържащи се в записа от видеорегистратора на полицейския автомобил. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение се преценят като неоснователни. Индиция в тази посока е и обстоятелството, че при съставяне на фиша същият не е вписал възражения срещу констатациите в него. Поради това и, тъй като липсват каквито и да било данни, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетеля Д., за съда е безспорно установено, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл.183, ал.4, т.14 от ЗДвП, предвиждащ за неспиране на пътен знак „Спри!” Пропусни движещите се по пътя с предимство!” административно наказание глоба в размер на 100 лева, или 51,13 евро. В тази законова рамка наложеното на жалбоподателя наказание се явява правилно определено по вид и размер, и доколкото размерът на глобата е фиксиран, липсва законово основание за изменяване на НП чрез намаляване размера на санкцията.

Съдът не намери основание и за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като счете, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, имайки 4 предвид обстоятелството, че в жалбоподателят е нарушил основно правило за движението по пътищата, на място, характеризиращо се с интензивен трафик, при това в тъмната част от денонощието, както и данните в справката за нарушител, характеризиращи го като системен такъв.

С оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговото изменение или отмяна, оспорения акт следва да се потвърди.

При този изход на делото, доколкото направеното от жалбоподателя оспорване се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, основателно се явява искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на АНО. Затова в тежест на оспорващия следва да се присъди сумата 75 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0813-000081 от 26.02.2026г., издадено от Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.183, ал.4, т.14, предл.1 от ЗДвП, на Т. Т. М. от *** ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Т. Т. М., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Ямбол сумата от 75 (седемдесет и пет) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5