Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 13.03.2024, Районен съд - Етрополе

Съд
Районен съд - Етрополе
Дело
Гражданско дело 306/2023
Вид
Решение № 25
Подписан
13.03.2024
В сила
13.03.2024
Състав
Цветомир Цаков Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за наследството
  • чл. 32, ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Етрополе, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-В.а като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20231830100306 по описа за 2023 година

Производството по делото е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-121830616, със седалище в гр.София, ул.“Московска“ №19 против С. С. М., от гр.Етрополе, в която се твърди, че с ъс съобщение по ч.гр.д. № 190/2023г. по описа на Районен съд - Етрополе, получено на 28.07.2023 г. са дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу С.

С. М., ЕГН **********, длъжник по същото частно гражданско дело. Ищецът сочи, че на 12.08.2019г. между „Банка ДСК“ АД, гр. София, с ЕИК 121830616, като кредитор и Марко Цветков Марков, ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, с разрешен и усвоен размер на потребителския кредит – 10 000 лева, срок на издължаване - 120 месеца, като крайният срок на договора за кредит е 12.08.2029 год. Посочени са условията по отпускане на кредита. На 12.08.2019г., съгласно условията на подписания договор, Банката е наредила сумата по разрешения кредит по посочената в договора разплащателна сметка. Съгласно т.5 от Договора за кредит, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложения към договора за кредит. Неразделна част от договора за кредит са общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата на "Банка ДСК" АД за лихвите, таксите и комисионните, които на осн. т.21 от Договора за кредит, кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит.

Договорът за кредит и Общите условия към него в съответствие с изискванията на ЗПК (чл.

11, ал.2) са подписани на всяка страница от кредитополучателя, с което последния по 1 собствена воля е обвързан от техните клаузи.

С предоставяне на кредита от "Банка ДСК" АД по сметка на кредитополучателя, банката-кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него.

Кредитополучателят е допуснал просрочие в погасяване на месечните си вноски, като последната платена по кредита вноска е с падеж 07.11.2020 г., като към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК е налице неизпълнение на 31 броя месечни вноски.

От Удостоверение за наследници № ГР-26-81 от 05.04.2022г., издадено от гр.

Етрополе, се установява, че кредитополучателят Марко Цветков Марков е починал на 15.11.2020г.

Според разпоредбата на чл. 32, ал.2 от СК (чл. 25, ал.2 от СК от 1985 отм.) за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Касае се до солидарност на съпрузите, за поето задължение по време на техния брак, имащо за цел задоволяване на нуждите на семейството. Средствата, получени по договора за заем не съставляват лични средства, дори и да са получени от единия от съпрузите, т.к. задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона, именно поради наличието на цитираната презумпция на закона. Видно от изложените по-горе факти и обстоятелства, последната погасена по кредита погасителна вноска е с падеж 07.11.2020г. С оглед на гореизложеното и на основание императивната норма на чл. 32, ал.2 от СК, съгласно която съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нуждите на семейството, е депозирано на 16.06.2023г. Заявление по чл. 410 от ГПК за ангажиране на солидарната отговорност на С. С. М. - съпруга на кредитополучателя, възникнала на осн. чл. 32, ал.2 от СК, за което е образувано ч.гр.д.№ 190/2023г. по описа на РС-Етрополе за вноски с настъпил падеж за периода от 07.12.2020г. до 07.06.2023г., представляващи 31 бр. вноски, посочени по-горе.

Моли да бъде признато за установено по отношение на С. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Етрополе, ул. "Никола Михайлов" № 44 съществуването на вземания на “Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 16.06.2023г„ издадени по ч.гр.д. № 190/2023г. по описа на Районен съд - Етрополе, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2019г., включващи: 2 000,54 лева - главница, ведно със законна лихва от 16.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 1 572,55 лева - дължима договорна лихва за периода от 07.12.2020г. до 15.06.2023г.; 253,94 лева - обезщетение за забава за периода от 07.12.2020г. до 15.06.2023г. Претендират се и разноски в заповедното и настоящето производство.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от страна на ответницата, като предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се, че ответницата се е отказала от наследството, останало от починалия й съпруг, поради което исковата претенция се явява неоснователна. На следващо място твърди, че кредитът е бил изтеглен само и 2 единствено, за да покрие лични нужди на починалия наследодател на ответницата.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото не е спорно, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2019 г. "Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на Марко Цветков Марков кредит в размер на 10 000 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит.

Кредитът е усвоен в пълен размер.

Не е спорно също така, че кредитополучателят е починал на 15.11.2020 година, като е оставил за свои законни наследници съпруга, която е ответник по делото и четири пълнолетни деца.

От заверено копие на Протокол №103 от 16.05.2022 година по гр.дело №106/2022 година по описа на ЕтРС се установява, че ответницата, като призована по реда на чл.51 от ЗН по искане на „Банка ДСК“ АД, се е отказала от наследството, оставено от съпругът й Марко Цветков Марков.

От ч.гр.д. №190/2023 год. по описа на ЕтРС се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед №92/16.06.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която С. С. М. следва да заплати на ищцовата банка сумите както следва-2 000,54 лева главница, ведно със законна лихва от 16.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 1 572,55 лева - дължима договорна лихва за периода от 07.12.2020г. до 15.06.2023г.; 253,94 лева - обезщетение за забава за периода от 07.12.2020г. до 15.06.2023г., както и държавна такса в размер на 76.54 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

От показанията на св.Елена Лилянова Веселинова се установява, че познава ответницата и починалия й съпруг, който се хвалил, че бил изтеглил кредит от 10 000 лева от ДСК през 2019 година. Сочи, че той използвал парите за негови нужди, защото играел в казина. Знае, че той и съпругата му постоянно се карали за това, че той е изиграл парите на хазарт.

От показанията на св.Румяна Радкова Димитрова се установява, че познава ответницата и нейния съпруг. Същата й се оплакала, че от банката я търсили за кредит, изтеглен от нейния съпруг, за който тя не знаела. От нея разбрала, че той е изиграл сумата от 10 000 лева на хазарт в казино.

От заключението по назначената Съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата по кредита е била преведена на кредитополучателя на 12.08.2019 г. по кредитна сметка № 26278737 и същата е била усвоена изцяло. Редовното погасяване на кредитните задължения е преустановено на 08.12.2020 година, когато е последното издължаване на вноски по лихви и главници. Съгласно заключението на вещото лице размерът на дължимите към банката суми е така, както е посочен в исковата молба.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че на 12.08.2019 година, „Банка ДСК“ АД и Марко Цветанов Марков е сключен договор за кредит за текущо потребление, като разрешения кредит в размер на 10 000 лева е усвоен от кредитополучателя. Установи се, че на 15.11.2020 година лицето е починало. Не е спорно също така, че във връзка с инициирано от страна на Банката производство по чл.51 от ЗН е 3 образувано ч. гр. д. №106/2022 година по описа на РС-Етрополе, по което са призовани наследниците по закон на кредитополучателя Марко Марков. Всички наследници от първи кръг – съпругата и четирите деца на Марко Марков са заявили, че се отказват от оставеното им наследство от починалото лице, като отказите им са вписани в особената за това книга при ЕтРС. Въпреки вписаните откази от наследство, за които Банката е надлежно уведомена, на 16.06.2023 година срещу съпругата С. С. М. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Последната е възразила срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което и съдът е сезиран с настоящата искова молба.

Предмет на производството по чл.422 от ГПК е установяване съществуване на вземането, което е претендирано в заповедното производство.

Съдът счита, че предявеният иск е неоснователен, т.к. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ответницата се е отказала от наследството на Марко Цветков Марков.

Съгласно практиката на ВКС с отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на наследството- в този смисъл разрешенията дадени с т.

1 ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството /Решение № 145 от 23.11.2011 г. по т. д. № 1018/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС/.

Воден от гореизложеното настоящият съдебен състав намира предявеният иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Това е така, т.к. се доказа, че ответницата се е отказала от наследството на починалия си съпруг, кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2019 година.

Съдът намира разпоредбата на чл.32 ал.2 от СК, съгласно която „Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството“, за неприложима в настоящия случай, предвид депозирания отказ от наследство на преживелия съпруг.

Безспорно е, че дългът по процесния паричен кредит е част от наследствената маса, от която ответницата се е отказала, като съвкупност от права и задължения, поради което и исковата претенция срещу нея се явява неоснователна и недоказана.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата в размер на 700 лева адвокатско възнаграждение по заповедното производство, а на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. Георги У. сумата в размер на 682.70 лева адвокатско възнаграждение по настоящето производство.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, по силата на който се иска да бъде признато за установено по отношение на С. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Е, ул. "Н М" № * 4 съществуването на вземания на Б ДСК“ ЕАД, ЕИК-***********, със седалище и адрес на управление: гр.С, р. "О", ул.“М“ № * , за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение 16.06.2023г. по ч.гр.д. № 190/2023г. по описа на Районен съд - Етрополе, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2019г., включващи: 2 000,54 лева - главница, ведно със законна лихва от 16.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 1 572,55 лева - дължима договорна лихва за периода от 07.12.2020г. до 15.06.2023г.; 253,94 лева - обезщетение за забава за периода от 07.12.2020г. до 15.06.2023г. и разноски з а държавна такса в размер на 76.54 лева , и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.