Определение № 24541 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24541 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100513221 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. В. В., подадена чрез пълномощника й, срещу определение № 38138/20.09.2024г., постановено по гр.дело № 40049/2023г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по същото дело решение № 8280/07.05.2024г., в частта за разноските.

В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно, по подробно изложени съображения от пълномощника на ищцата по първоинстанционното дело, като се поддържа, че съдът не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и не е преценил положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и административно-техническата дейност за организиране на делото. Твърди се, че районният съд не е съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността на адвокатското възнаграждение, а именно цената на иска от 333,81лв., върху която се дължи минимално адвокатско възнаграждение, което с начислено ДДС възлиза на 480лв. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за осъждане на ответника да заплати в полза на пълномощника на ищеца пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество се явява неоснователна, поради следното:

С решение № 8280/07.05.2024г., постановено по гр.дело № 40049/2023г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, е осъдено да заплати на М.

В. В. по предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД сумата от 333,81лв., представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1249978/27.03.2023г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

С горепосоченото решение съдът е осъдил „Фератум България“ ЕООД да заплати на адв. А. З. Д., на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от ЗАдв сумата от 360лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М. В. В.

1 пред СРС.

С определение № 38138/20.09.2024г., постановено по гр.дело № 40049/2023г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, е оставена без уважение молбата на М. В. В., подадена чрез пълномощника й - адв. А. З. Д., за изменение на постановеното по същото дело решение № 8280/07.05.2024г., в частта за разноските.

Съдът е счел молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна, посочвайки, че в случая се касае за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата от адв. А. З. Д., поради което и на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, който не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а те могат да служат единствено като ориентир за съда. Позовал се е на даденото тълкуване с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, като е мотивирал отказа си да измени решението, в частта за разноските, с това, че е взел предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и ниската фактическа и правна сложност на делото, приемайки, че присъдената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС е адекватна на осъщественото процесуално представителство и защита по делото.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че жалбата на ищеца по първоинстанционното дело е неоснователна, поради следното:

Определените в Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа минимални адвокатски възнаграждения, не са задължителни за съда, предвид наличието на задължително тълкуване на чл.101 пар.1 от ДФЕС, дадено от СЕС.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101 пар.1 от ДФЕС вр.чл.4 пар.3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба на ДФЕС. Посочено е, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер/чл.633 от ГПК/ на даденото от СЕС тълкуване на чл.101 пар.1 от ДФЕС, определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на адвокатското възнаграждение.

В случая, материалния интерес по делото възлиза на 333,81лв., представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на потребителски кредит, делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, като извършените действия от адвоката се изразяват в подаване на исковата молба и на молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката.

След отчитане на естеството, интереса, характеристиката и обема на престираната защита, с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав счита, че липсват основания за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което и частната жалба се явява неоснователна. В допълнение на 2 изложеното, следва да се посочи, че присъждането на възнаграждение в размер над този на вземането не преследва „легитимни цели“, а размера на възнаграждението, което ответникът е осъден да заплати на ищеца с постановеното решение от първоинстанционния съд, е определен по посочените по-горе критерии и съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора, като определеното от първоинстанционния съд възнаграждение надвишава размера на вземането, тъй като същото е присъдено с начислен ДДС върху сумата от 300лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното определение се явява правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 38138/20.09.2024г., постановено по гр.дело № 40049/2023г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 152773/10.05.2024г. от М. В. В., чрез адв. А. З. Д., за изменение на решение № 8280/07.05.2024г. гр.дело № 40049/2023г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3