Решение № 2 от 02.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330205644 по описа за 2024 година ., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-1030006521/12.08.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на С. М. П., ЕГН **********, с адрес ****, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят в жалбата моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като имал медицински проблем, който не позволявал носенето на колан. В съдебно заседание нарушителят се явява лично и поддържа аргумента от жалбата, като посочва, че действително е извършил нарушението, но тъй като му били отнети много точки от талона щели да му отнемат СУМПСто, поради което моли да се отмени наказтелното постановление.

Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

1

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 22.07.2024 г. около 17:01 ч. в гр. Пловдив, на ул. Авксентий Велешки“, до № 2, в посока ул. „Гладстон“, към ул. „Иван Вазов“ жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ , модел Х5 с рег. № ****, собственост на П. П.. При движението си автомобилът се приближил към служители на Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, които били спрели служебния автомобил на същата улица в близост до кръстовището с ул.

„Гладстон“. Свид. Й. И. – ***, забелязали, че водачът го управлява без поставен обезопасителен колан и решил да му извърши проверка, поради което и го спрял. При проверката било установено, че водачът на автомобила е именно С. П., който не представил доказателства за медицински проблем.

Свид. И. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 1363036 от 22.07.20204 г., в присъствието на нарушителя и му го връчил.

На базата на съставения от Б. АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя И., чиито показания съдът кредитира напълно като логични, последователни и добросъвестно депозирани, както и от писмените доказателства АУАН, справка за собствеността на МПС, както и справка за нарушител/водач и Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Тъй като нито се въведоха конкретни оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да оборват констатациите в акта, а напротив същите се доказват от твърденията на актосъставителя, поради което съдът отчете презумптивната му доказателствена сила по чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

По отношение на фактите не се установиха противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не е допуснато съществено процесуално нарушение и са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Актът е съставен от компетентно лице по представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 1.3.1, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед№ № 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 3.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е давностният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му, се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

От правна страна съдът намери следното:

2

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на горецитираното нарушение.

Установява, се че С. П. като водач на МПС на 22.07.2024 г. около 17:01 часа в гр. Пловдив, на ул. Авксентий Велешки“, до № 2, в посока ул.

„Гладстон“, към ул. „Иван Вазов“, е управлявал автомобил БМВ , модел Х5 с рег. № ****, като не е поставил обезопасителния си колан. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност.

Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като не е изпълнил вмененото му задължение да използва обезопасителния колан, с който е било оборудвано МПСто. Посоченото в НП правило за поведение има за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, включително и това на водача.

По направеното възражение от страна на водача, че същият има медицински проблем за неносенето на колан, съдът дава вяра, на обясненията на нарушителя, че същият действително е имал козметичен кожен проблем, който е налагал манипулация. Съдът обаче не споделя възражението, че проблемът е бил от такова естество, че да възпрепятства носенето на предпазен колан. Съдът намира, че това не е установено по медицински критерии, а по лично усмотрение на водача. За това говори и персистиращото му поведение по неизпълнение на именно това задължение – носене на предпазен колан при управление на автомобила. Видно от справката за нарушител/водач – жалбоподателят е многократно наказван от 2012, 2020, 2023, и два пъти през 2024 г. за същото нарушение. Съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че кожният му проблем покрива критериите за медицински проблем от такъв характер, че да освободи водача от законоустановеното му задължение да носи предпазен колан.

Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

3

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Наказанието е точно определено, а не в определени граници.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

(в редакцията й към ДВ бр. 27 от 2023 г.) за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР където в чл. 6, ал. 1 т.

1 8 , е предвидено че за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан се отнемат 10 контролни точки, от първоначално предвидените 39. Отнемането на контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното постановление.

След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.

Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно в посочените части, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено, докато в другата част същото следва да се отмени.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А наказателно постановление

№

24-1030006521/12.08.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на С. М. П., ЕГН **********, с адрес ****, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5