Решение № 2122 от 29.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2122 гр. Варна, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110108789 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от „КФДА плке СА (Кофас СА) Франция, номер на регистрация ***, със седалище и адрес: Площад „***, Франция, представлявано от управителя КД действащо чрез „Кфдарлке – Клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Лозенец“, бул. ***, ет. 7, срещу „Дт“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *** № 14, ет. 3, ап. 8, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 115,57 лв. - регресна претенция за изплатено на 04.11.2020 г. застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 880001410 от 15.11.2016 г. и Анекс № 4 от 22.01.2019 г. към нея в полза на застрахованото лице „ОМВ България“ ООД за причинените му вреди, произтичащи от неизпълнение на договорното задължение на „Дт“ ЕООД по сключен помежду им договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция от 27.01.2015 г. да заплати стойността на издадените от „ОМВ България“ ООД фактури, а именно: фактура № 1009408142 от 15.12.2019 г. на стойност от 11943,56 лв. и фактура № 1009410694 от 31.12.2019 г. на стойност от 2629,06 лв., ведно със законната лихва, считано датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.01.2015 г. между ответника „Дт“ ЕООД и трето лице - „ОМВ България“ ООД е сключен договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция при Общи условия, по силата на който третото лице е предоставило на ответника възможност да закупува горива, стоки и услуги, предлагани на бензиностанции ОМВ, без заплащане в брой, при представяне на „ОМВ“ 1 карта с уговорен максимален кредитен лимит за доставки в размер на 70 000 лв., срещу насрещно задължение на ответника да заплати общата стойност на всички доставки чрез картата в срок от 25 дни, считано от издаването на съответните фактури, включени в обобщена справка за общата дължима сума.

Съгласно договора фактурирането на общото количество доставки се извършва два пъти месечно - към 15-то число и към последното число на календарния месец, като фактурите са електронни, с осигурен на клиента онлайн достъп до тях в системата на ОМВ, и той се счита уведомен за издаването им с предоставянето на фактурата в тази система. Твърди, че на 15.12.2019 г. „ОМВ България“ ООД е предоставило в системата списък на фактури в общ размер на 11 943,56 лв. със срок за плащане до 11.01.2020 г. и на 31.12.2019 г. - списък с фактури в общ размер на 2629,06 лв. и срок за плащане до 27.01.2020 г., като към всеки списък е предоставена и подробна справка за използваните стоки, тяхното количество и цена, държавата, в която е извършена покупката, както и регистрационния номер на автомобила.

Излага, че клиентът не е направил възражение за неправилно фактуриране в уговорения срок по т. 4.12 от ОУ, поради което покупките се считат одобрени и подлежат на заплащане в пълен размер.

Твърди, че вземанията по посочените фактури са предмет на процесния договор за застраховка, сключен на 15.11.2016 г. между него и „ОМВ България“ ООД, обективиран в застрахователна полица № 880001410 от 15.11.2016 г. с период на действие от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., удължен с анекс № 4 от 22.01.2019 г. за нов застрахователен период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и уговорен процент на застрахователното покритие в размер на 90 %.

Твърди, че „Дт“ ООД не е платило дължимите суми по издадените фактури, поради което застрахованото лице „ОМВ България“ ООД е предявило пред него претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че на 04.11.2020 г. е изплатил такова обезщетение в размер на 13115,57 лв., равняващо се на 90 % от незаплатената стойност на издадените в периода на застрахователно покритие фактури – общо 14572,62 лв., от които 11943,56 лв. по фактура № 1009408142 от 15.12.2019 г. и 2629,06 по фактура № 1009410694 от 31.12.2019 г. Счита, че с плащането на обезщетението се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „ОМВ България“ ООД срещу причинителя на вредата „Дт“ ООД, като се позовава на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ.

Твърди, че на 15.01.2021 г. е изпратил покана до адреса на управление на ответното дружество за доброволно заплащане на сумата от 13115,57 лв., равняваща се на изплатеното от него застрахователно обезщетение, но пратката се е върнала като непотърсена. Поради това намира, че има правен интерес да предяви регресните си права по съдебен ред.

С тези аргументи по същество моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски по делото разноски, вкл. и сторените такива в производството по обезпечение на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. След този срок изразява становище, с което оспорва иска като неоснователен. Оспорва сключването на процесния договор за издаване и ползване на ОМВ карта от 27.01.2015 г. Твърди, че подобен договор никога не е подписван от представител на ответното дружество и оспорва 2 автентичността на документа в частта относно подписа, положен за „Дт“ ЕООД. Отделно намира правоотношението между застраховател и застрахован за невалидно, доколкото има разминаване между страните, сключили застраховката, и издателя на договора за издаване и ползване на ОМВ карта с Рутекс функция от 27.01.2015 г.

В условията на евентуалност намира, че претенцията следва да бъде уважена само до размер на сумата от 7000 лв., колкото е лимитът по договора от 27.01.2015 г. Счита, че не е налице основание за плащане от страна на застрахователя на каквито и да било суми над този договорен лимит.

По тези съображения по същество моли за отхвърляне на иска и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Яна Христова, поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Ответникът не изпраща представител.

Пълномощникът му адв. Иван Кръстев предварително депозира писмена молба, с която поддържа изразеното становище по същество и също представя списък на разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

Посочената разпоредба предвижда специално суброгационно право на застрахователя, който при настъпване на застрахователното събитие и след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, произтичаща от неизпълнение на договорно задължение, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно основателността на регресния иск е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и застраховано трето лице; 2.) извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования за претърпените от него вреди от настъпило застрахователно събитие; 3.) осъществен фактически състав на договорната отговорност, по силата на който ответникът отговаря пред застрахования за тези вреди, тоест претърпените загуби и/или пропуснати ползи да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ответника по сключен със застрахования договор и същите да са били предвидими при пораждане на задължението (освен ако длъжникът е бил недобросъвестен) – арг. от чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на посочените положителни факти, пораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер.

От представената застрахователна полица № 880001410 от дата 15.11.2016 г. (л. 40-53) се установява, че между ищеца „Кфдарлке – Клон България“ КЧТ, ЕИК ***, в качеството му на застраховател, и трето лице „ОМВ България“ ООД, ЕИК ***, в качеството му на застрахован, е сключен 3 застрахователен договор при Общи условия, по силата на който застрахователят е предоставил кредитно застрахователно покритие по отношение на всички продажби, които застрахованият осъществява във връзка със застрахованата негова търговска дейност по бизнес линия „Карти: настоящи CARD и CRT карти“ към купувачите – търговски компании с регистрация в посочени изрично държави, сред които и България. Уговорено в полицата е застрахователно покритие в размер на 90 % от неизплатения нетен дълг и срок за застрахователния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., който е продължен до 31.12.2019 г. със сключен между страните Анекс № 4 от 22.01.2019 г. (л. 54). В полицата е предвиден още максимален кредитен период от 90 дни, считано от датата на фактуриране на продадените стоки или извършени услуги, както и максимален период за издаване на фактура от 45 дни, считано от доставката на продадените стоки или действителното извършване на уговорената услуга. Уговорен е и краен срок за уведомяване относно просрочено плащане от 120 дни, считано от фактурирането.

Според приложимите към застрахователния договор Общи условия застрахователното покритие включва всички неоспорени вземания, възникнали от продажби, към които договорът се прилага, при условие че доставката на стоките или изпълнението на услугите са извършени в срока на действие на договора и съответните фактури са изпратени на купувача в рамките на максималния период на издаване на фактурата (т.1.1.1. от ОУ).

При спазване на горепосочените периоди застрахователят се е задължил да плати на застрахования уговорения процент на покритие от просроченото негово нетно вземане или от кредитния лимит, в случай че нетното вземане го надвишава (т. 3.1 от ОУ). Уговорено изрично е и правото на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования по отношение на главницата и лихвите на застрахованото вземане, дължими от съответния купувач или трето лице (т. 3.3 от ОУ). Страните са се споразумели още, че към договора е приложимо българското право.

От обсъденото съдържание на застрахователния договор следва, че между ищеца и третото лице „ОМВ България“ ООД е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, по което ищецът е обезпечил договорната отговорност по чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД на контрагентите на „ОМВ България“ ООД при неизпълнение на задълженията им по сключени договори за издадени CARD и CRT карти в периода на застрахователно покритие от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. и до размер на 90 % от неизплатения дълг.

В предмета на застраховката попадат и вземанията на застрахованото лице „ОМВ България“ ООД към ответника „Дт“ ООД по сключения между тях договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция от 27.01.2015 г. при Общи условия (л. 10-17).

По силата на този договор „ОМВ България“ ООД е предоставило на ответното дружество „ОМВ карта“ за продажба на кредит на индивидуализирани чрез отразен сервизен код горива и други стоки и услуги, свързани с обслужването на МПС, които той да закупува от бензиностанции и други обекти на РУТЕКС-партньорите без плащане в наличност към момента на доставката и с уговорена отстъпка от цената, срещу насрещното задължение на „Дт“ ООД да заплати на издателя „ОМВ България“ ООД фактурираното общо количество доставки в съответния отчетен период, 4 регистрирани чрез система за автоматизирано (електронно) приемане на издадените карти и извършени с тях безналични плащания (чл. 1 – 4 от ОУ).

Според чл. 4.3 от ОУ фактурирането на общото количество доставки се извършва от издателя два пъти месечно - към 15-то число и към последното число на календарния месец, като общо дължимата сума по издадените фактури за съответния отчетен период се предоставя на клиента като обобщена справка, към която се прилагат фактурите. Съгласно чл. 4.4. и сл. от ОУ издаваните по договора фактури са единствено електронни, като клиентът има безплатен онлайн достъп до тях чрез потребителско име и парола в Системата на ОМВ за електронни услуги, както и задължение да следи тази система и да изтегля изпратените му там ел.фактури, които се считат за надлежно връчени по ел.път. В чл. 3.5. от индивидуалния договор е уговорен срок за плащане на фактурите по така изготвената обобщена справка от 25 дни, считано от издаване на фактурите, а в чл. 3.1. е определен максимален кредитен лимит на доставките чрез ОМВ картата на стойност 70 000 лв.