Решение № 753 от 26.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. П., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20241720106926 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена

ОТ: Л. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***

СРЕЩУ: Ж. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***

С ИСКАНЕ: да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на недвижимата част от жилищната сграда, заснета в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение „***“, представляващ тавански етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ 100 кв. м, брой нива 1, с административен адрес: ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж няма, под обекта: ***, над обекта няма, находящ се в сграда с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и на сграда с идентификатор ***, брой етажи 1, с предназначение „***“, със застроена площ от 19 кв. м. и заедно, построени в поземлен имот с идентификатор ***, и ответницата да бъде осъдена да предаде владението върху тези имоти, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ***, том I, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус В. Д., в частта относно процесните имоти.

Ищецът твърди, че е единствен наследник на своя баща А.Г. И., починал на 16.12.2022 г., както и универсален наследник по саморъчно завещание от *** г. на своя чичо Т.Г. И., починал на 23.01.2016 г. Излага, че първият етаж от жилищната сграда е бил придобит от баща му, а вторият етаж от чичо му, като двамата са придобили и дворното място, а процесният тавански етаж никога не е бил прехвърлян на ответницата. Поддържа, 1 че тя е била допусната от своите братя да живее в таванския етаж по семейни отношения, без да го владее за себе си, а по отношение на ***а сочи, че строителните книжа са издадени на името на баща му и чичо му. Оспорва ответницата да е придобила който и да е от двата имота по давност и поддържа, че снабдяването й с удостоверение за търпимост и последващия констативен нотариален акт не са породили вещни права.

Ответницата оспорва исковете. Поддържа, че таванският етаж е бил предназначен от родителите й за нея, че тя и съпругът й са го довършили и обособили за живеене със собствени средства и труд и го ползват от около 1970 г. като свой. Твърди също, че със съпруга си е изградила и ползвала процесния ***. Позовава се на придобивна давност и на констативния нотариален акт, издаден след обстоятелствена проверка. Оспорва саморъчното завещание от *** г., първоначално по отношение на авторството му, а при условията на евентуалност поддържа, че към момента на съставянето му завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на извършваното.

В последното открито съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, се явява лично и с пълномощник, който поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени изцяло. Сочи, че ответницата не е доказала придобиване по давност на процесните имоти, че таванският етаж не е придобит от нея като самостоятелен обект и че ***ът е изграден въз основа на строителни книжа, издадени на името на праводателите на ищеца. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК, и иска срок за писмени бележки.

В последното открито съдебно заседание ответницата, редовно уведомена, се явява лично и с пълномощник, който моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Поддържа, че таванският етаж е обособен и използван като жилищен етаж от десетилетия със знанието и съгласието на останалите членове на семейството, че ответницата е упражнявала самостоятелна фактическа власт върху него и върху ***а и че са налице предпоставките за придобиването им по давност. Позовава се на приетата съдебно-техническа експертиза и на съдебна практика относно промяната на предназначението на общите части. Претендира разноски, за които представя договор и списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

От представените нотариални актове се установява, че първоначално поземленият имот е бил придобит от Г.Я. И.. С Нотариален акт № 8, том X, дело № *** г. на Т.Г. И. е прехвърлен вторият етаж от изградената в имота жилищна сграда, а с Нотариален акт № 23, том I, дело № *** г. на А.Г. И. е прехвърлен първият етаж, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и 1/2 идеална част от приземния етаж. С Нотариален акт № 159, том I, дело № *** г. дворното място, заедно с построения в него ***, е прехвърлено на Т.Г. И. и А.Г. И., а на Т.Г. И. е прехвърлена и останалата 1/2 идеална част от приземния етаж. В нито един от тези актове не е удостоверено придобиване на таванския етаж от ответницата.

По делото е представено саморъчно завещание от *** г., с което Т.Г. И. се е 2 разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ищеца. Завещанието е било обявено след смъртта на завещателя и е вписано. По оспорването на авторството му е изслушана съдебно-графическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно, подробно и обосновано изготвена. Вещото лице е изследвало оригинала на завещанието и достатъчен сравнителен материал, не е установило признаци за техническо пренасяне или предварителна подготовка и е заключило, че както ръкописният текст, така и подписът за завещател са изпълнени от Т.Г. И..

Прието е и по-ранно саморъчно завещание от 19.04.2004 г. на същия завещател. То не води до различен резултат относно действието на последващото универсално завещание от *** г., доколкото съгласно чл. 39 ЗН последващото завещание отменя разпорежданията в поранното в частта, в която са несъвместими с новите.

По евентуалното възражение, че завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на извършваното, съдът е дал на страните изрична възможност да ангажират доказателства относно здравословното му състояние към релевантния момент. Представени са медицински документи от 2014 г., но ответницата, след предоставената й възможност, изрично е заявила, че няма да ангажира други доказателства по този въпрос. От представените документи не се установява към *** г. Т.Г. И. да е бил в състояние, което да изключва способността му да разбира и ръководи постъпките си. Поради това възражението по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН е недоказано.

От строителните книжа и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че жилищната сграда е изградена през шестдесетте години на миналия век, като първоначалният проект е бил за двуетажна сграда, а впоследствие е изпълнено и подпокривно пространство, използвано като тавански етаж. При изслушването си вещото лице уточнява, че конструктивната височина е около 2,30 м., а светлата височина при настоящото състояние е около 2,20 м. Съгласно действащите към 1968 г. строителни правила за използване на подпокривно пространство за жилище е била изискуема светла височина най-малко 2,40 м. за най-малко половината от площта на жилищните помещения. Този технически факт сам по себе си не е достатъчен да разреши спора за собственост, но има значение при преценката дали към релевантния момент е бил налице обособен самостоятелен жилищен обект.

Правното положение на подпокривното пространство следва да бъде преценено към момента на възникване на етажната собственост. Когато подпокривното пространство не е обща част по естеството си и може да бъде използвано, то поначало е обща част по предназначение, като предназначението му може да бъде променено по недвусмислена воля на етажните собственици. Такава воля може да следва и от поведението им, но трябва да е установена по несъмнен начин и да е насочена към отнемане на предназначението на тази част да обслужва самостоятелните обекти в сградата. В същия смисъл са Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС и Решение № 50060 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 2045/2022 г. на ВКС, II г. о.

В конкретния случай съдът не намира за доказана такава недвусмислена промяна на 3 предназначението в полза на ответницата. Показанията на свидетелката Й. И. Д.а, че родителите на ответницата били казали, че последният етаж е за нея и братята й били съгласни, доказват семейното допускане на ответницата да използва и благоустроява пространството, но не установяват вещноправно разпореждане или ясно формирана обща воля подпокривното пространство да бъде изключено от общите части и да стане нейна индивидуална собственост. Самата свидетелка изрично заявява, че ответницата не й е казвала дали е единствен собственик или съсобственик на етажа. Още по-съществено е, че последващите нотариални актове от 1975 г. и 1989 г., с които са обособени и прехвърлени отделните етажи и идеалните части от сградата и дворното място, не съдържат разпореждане с таванския етаж в полза на ответницата.

Продължителното лично ползване, извършването на довършителни работи и ремонти и обзавеждането на помещенията също не са достатъчни сами по себе си да установят придобиване по давност. Установява се, че фактическата власт на ответницата е започнала в рамките на семейни отношения и със съгласието на собствениците. При това положение за да започне да тече придобивна давност в нейна полза е необходимо да се установят конкретни действия, чрез които тя по ясен и несъмнен начин е отрекла правата на собствениците и е довела това намерение до тяхното знание. Свидетелските показания сочат на възникнали във времето семейни спорове, включително период, в който достъпът на ответницата е бил ограничен, но не установяват с необходимата конкретност началния момент и съдържанието на действия, които да обективират владение на самостоятелен вещен обект за необходимия давностен срок.

Безспорно противопоставяне на собственически претенции се установява най-късно от кореспонденцията между страните през 2018 г. и последвалите административно, нотариално и съдебни производства. Отговорът на поканата от 08.11.2018 г. разкрива вече възникнал открит спор относно правата върху таванския етаж. До предявяването на настоящия иск на 13.12.2024 г. от този момент не е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. По делото не е установено и годно правно основание, което да обоснове добросъвестно владение и приложение на кратката придобивна давност.

Издаденото на ответницата удостоверение за търпимост от 20.06.2019 г. не променя този извод. Удостоверението има значение за строителноправния режим на строежа, но не създава и не установява със сила на пресъдено нещо право на собственост. Същото се отнася и до постановеното по адм. д. № 659/2018 г. решение на Административен съд – П., с което е разрешен спор относно законосъобразността на административния отказ, но не и гражданскоправният спор за принадлежността на собствеността между настоящите страни.

С оглед придобитите от А.Г. И. и Т.Г. И. права върху самостоятелните етажи и общите части на сградата, а впоследствие настъпилото наследствено и завещателно правоприемство, ищецът се легитимира като собственик на правата върху подпокривното пространство, заснето в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ***. Ответницата упражнява фактическа власт върху този обект и не доказа противопоставимо на ищеца придобивно основание. Поради това искът по чл. 108 ЗС в тази част е основателен.

4

По отношение на ***а с идентификатор *** по делото са представени Разрешение за строеж № 210 от 08.07.1990 г. и Протокол за дадена строителна линия и ниво № 136 от 09.08.1990 г., издадени на името на Т.Г. И. и А.Г. И.. Показанията на свидетеля Я.В.И. също са в насока, че строежът е извършван от бащата и чичото на ищеца. Обратните свидетелски показания не могат да бъдат кредитирани относно времето и лицата, извършили строежа, доколкото съдържат несъответствие с писмените строителни книжа, включително твърдение за съществуване на ***а към 1985 г., при положение че строителните книжа са от 1990 г.