Определение № 2344 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2344 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500889 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20838/16.03.2026 г. на Б. С. С. против Решение № 655/23.02.2026 г., постановено по гр.д. № 10789/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Емаг Интернешънъл“ О ОД положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че „Емаг Интернешънъл” ООД дължи на Б. С. С. мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. в размер на 1,54 € (равностойност на 3,02 лв. определена съгласно ЗВЕРБ) за неизпълнение по развален договор за покупко-продажба на Хлебопекарна Panasonic SDYR25505SXE от 17.11.2023 г., за което вземане е издадена Заповед № 7885 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 13.03.2024 г. по частно гражданско дело № 8441/2024 г., 36 състав на СРС.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Навежда се довод, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че тъй като към продавача не е отправена покана за плащане, а само покана за изпълнение на договора, то той не е изпаднал в забава и не дължи претендираната мораторна лихва. Поддържа се, че в самата покана ищцата е указала на продавача, че в случай на неизпълнение ще счита договора за развален и ще претендира обезщетение.

Позовавайки се на приетото с Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2018 г., че при връщане на дадено при липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, въззивницата счита, че с изтичането на предоставения от нея тридневен срок за изпълнение на процесния договор ответникът е изпаднал в забава за връщане на даденото, поради което и дължи претендираната мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. в размер на 3,02 лв. Развалянето на договора има обратно действие, което означава, че от този момент за продавача е възникнало задължението да върне полученото на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД). Макар и поканата да не включва изрично искане за връщане на платената 1 цена, ведно със законната лихва върху нея, то това следва от самия факт, че с нея длъжникът е поставен в забава с предоставения му краен срок за изпълнение и договорът е развален. Доколкото е налице задържана без основание сума, то върху същата безспорно се дължи лихва от момента на изтичане срока за изпълнение по договора до момента на плащане. Изразява се несъгласие с извода на съда за погасяване на вземането за мораторна лихва с използването от нейна страна на предоставен от ответника ваучер на стойност 20 лв. Сочи се, че въпросният ваучер е за пазаруване от сайта на търговеца, тоест има ограничаващо потребителя приложение и е зареден по сметка на ищцата на дата 11.01.2024 г. – преди датата на разваляне на договора. Съгласно чл. 65 ЗЗД купувачът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото, поради което ищцата не е била длъжна да приеме предоставеният й ваучер като форма на компенсация. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 2 ЗЗП, според която всяка клауза в договор с потребител, която изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения е недействителна. Ваучерът не е част от договора за покупко-продажба, той нито замества доставянето на стоката, нито връщането на цената, нито правото на законна лихва за забавеното изпълнение. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск . Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

Въззиваемата страна – „Емаг Интернешънъл“ ООД, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния с ъ д . Поддържа се, че ответникът не е дал повод за започване на съдебно производство за спор, който спокойно би могъл да се реши по извънсъдебен ред, най-вече предвид незначителния материален интерес. Твърди се, че ответникът не е принуждавал ищцата да приеме нещо различно от дължимата й хлебопекарна.

Сочи, че неуточнено е възражението на въззивницата за ограничаване или изключване на правата й, произтичащи от закон, с клауза на договора, сключен при общите условия за ползване на сайта, с които тя се е съгласила преди да направи покупката си. Не се спори, че купувачът не е бил длъжен да приема предоставения от продавача ваучер в размер на 20 лв., но клиентката го е приела без да е длъжна и без да е принуждавана, като е могла да не се съгласи с този тип обезщетение като го откаже изрично или поне като не го използва. По свое желание обаче тя го е използвала, което е генерирало плащане от страна на ответника на трето лице на сумата от 20 лв. Поддържа се, че е ирелевантна времевата последователност на предоставянето на обезщетението от 20 лв., което предхожда датата на разваляне на договора. Излага се, че хлебопекарната е трябвало да бъде доставена до 02.12.2023 г., поради което очевидно търговецът е бил изпаднал в забава към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение и е предприел действия за обезщетяване на клиентката още преди това (на два пъти). Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че макар на следващ етап ответното дружество да е получило покана за разваляне на договора, то тя не съдържа конкретна претенция за обезщетение, нито как тя да бъде изплатена. Твърди се, че ищцата е получила и друго (първо по време) обезщетение във връзка със същата забава под формата на ваучер на стойност 10 лв., което предхожда датата на поканата за доброволно изпълнение и надвишава около три пъти претенцията на ищцата. Този начин на обезщетяване, макар и ограничаващ, също е бил приет от клиентката, макар тя да не е била длъжна да го приема. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените 2 съдебни разноски.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок.

Във въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания. Към отговора на въззивната жалба са приложени като писмени доказателства извадки от системата на еМАГ за предоставянето на ваучер в размер на 10 лв. и неговото използване, респ. плащане към друг търговец, както и за датата на използване на ваучера от 20 лв. Направените изявления в обстоятелствената част на отговора на въззивната жалба, обаче, не обосновават наличието на някоя от предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, поради което доказателственото искане за приобщаване на тези писмени доказателства се явява преклудирано и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 20838/16.03.2026 г. на Б.

С. С. против Решение № 655/23.02.2026 г., постановено по гр.д. № 10789/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.06.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззиваемия „Емаг

Интернешънъл“ ООД доказателствено искане за прилагане като доказателства по делото на представените с отговора на въззивната жалба документи.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3