Решение № 51 от 12.01.2024, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№51 гр. Перник, 12.01.2024 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд- Перник, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: КИРИЛ

ЧАКЪРОВ при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров административно дело № 449 по описа за 2023 година на

Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156-чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. „***“ *** представлявано от управителя С.В.М. срещу Ревизионен акт № Р-22002222006690-091-001 от 26.06.2023 година, издаден от С.Т.К. на длъжност: началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, възложител на ревизията и Д.С.С. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията потвърден изцяло с Решение ***44 от 20.09.2023 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1, във вр. чл.6 и чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са установени задължения за внасяне на данък върху добавената стойност в общ размер на 131 623,98 (сто тридесет и една хиляди шестстотин двадесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), от които главница в размер на 93 399,61 (деветдесет и три хиляди триста деветдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) и лихви за просрочие в размер на 38 224,37 ( тридесет и осем хиляди двеста двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки), касателно данъчни периоди м.11.2018, м.12.1018, м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.08.2019, м.09.2019, м.10.2019, м.11.2019 година.

Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е неправилен, издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. По същество излага доводи в посока на това, че неправилно органът по приходите и отказал право на данъчен кредит по доставки, извършени от „***“ АД, „***“ АД с „***“ ЕООД, доколкото изводите му се базират само на косвени доказателства, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.3, ал.2 и ал.3, чл.6, ал.3 и чл.37, ал.1 от ДОПК. Твърди, че в хода на развилото се ревизионно производство от негова страна са представени всички изискани документи, в това число е представил всички договори, сключени с тези три доставчика, приемо-предавателни протоколи, а така също твърди, че е налице осъществено разплащане по всяка една от процесните фактури, което на практика представлява доказателство за реалността на извършената доставка.

Посочва също, че тези първични счетоводни документи са намерили отражение, както в счетоводството на доставчиците, така и в неговото счетоводство. В жалбата се посочва също така, че в случай че не се признае право на данъчен кредит по този начин в държавния бюджет за осъществените доставки ще постъпят два пъти плащания- веднъж плащане, което е осъществено от страна на прекия доставчик, и втори път плащане, което ще бъде вследствие именно на отказаното право на данъчен кредит, което е в противоречие с практиката на ЕСПЧ. На следващо място, по отношение на доставките осъществени от „***“ АД излага доводи, че по време на извършената насрещна проверка на този доставчик, същият е бил открит, като той е представил поисканата информация в хода на ревизионното производство, в това число и договори за наем, уведомление за прекратяване на сключения договор за наем, пет броя фактури и банкови извлечения във връзка с разплащането по тези фактури. Изрично се посочва, че доставчикът е предоставил на ревизиращите договор за наем на обект, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 65, въз основа, на който договор са издадени и процесните фактури. Посочва, че в периода 06.11.2018-12.03.2019 година собственик на процесният имот е лицето К.Р.Г., като с оглед установяването на факта на собственост са налични и представени доказателства. Именно „***а“ АД е представило договор за наем с последната, въз основа, на който е получило под наем процесният обект, който на по- късен етап преотдава под наем на самият жалбоподател. В жалбата се посочват и извършените от ревизизиращия екип процесуални действия, изводите в следствие на които се оспорват изцяло от жалбоподателя. Твърди, че по отношение на всяка една от процесните фактури, издадени от този доставчик е налице разплащане. Предвид, което счита, че е следвало да му бъде признато право на данъчен кредит по тях.

Същите доводи се изтъкват и по отношение на фактурите, издадени от „***“ АД посочва идентични доводи, като тези свързани с горния доставчик. Що се отнася до фактурата, издадени от доставчика „***“ АД, в жалбата се посочва, че същият не е намерен на адреса при осъществената му насрещна проверка, но доказателства във връзка с осъществената доставка са представени от самия жалбоподател. В тази връзка посочва, че предмет на доставката по фактурата е двигател второ употреба, който е предаден и приет посредством представен приемо-предавателен протокол, което на практика прави тази вещ родово определена, което означава че собствеността върху тях се прехвърля именно в момента на предаването им на купувача. Посочва, че осъщественият превоз на въпросната стока е осъществен за сметка на доставчика. Оспорва мотивите на органа в посока на това, че за да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактури с предмет доставка на родово определени вещи не е необходимо да бъде доказан произходът на стоката. В подкрепа на тези си доводи жалбоподателят цитира практика на Върховен административен съд и на Съда на Европейския съюз. С оглед на това иска от съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде уважена и в съответствие с това оспореният ревизионен акт да бъде отменен.

В проведеното на 14.12.2023 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В.Б. ***, който моли съда да постанови съдебен акт, с който така депозираната жалба да бъде уважена и оспореният ревизионен акт, с който са установени допълнителни публични задължения да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, за което прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Т.Д., която пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, доколкото са налице доказателства, които подкрепят направените в ревизионният акт изводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От представените чрез административната преписка доказателства се установи, че развилото се ревизионно производство, което е приключило с издаване на оспорения в настоящото съдебно производство ревизионен акт е второ поред, доколкото с Решение № 1738 от 03.11.2022 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна“ практика при ЦУ на НАП-София е отменен изцяло Ревизионен акт № Р-22001421001586-091-001 от 17.08.2022 година, издаден от С.Т.К.

– орган, възложил ревизията и Даниела Тодорова Терзиева- ръководител на ревизията, с който са били установени резултата по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2018, м.12.2018, м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.08.2019, м.09.2019, м.10.2019, м.11.2019 година и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията с указание в 30-дневен срок от връчването на решението да бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия по ЗДДС за посочените данъчни периоди от друг ревизиращ екип в срока по чл.114, ал.1-4 от ДОПК. / лист 1 от приложението/.

В съответствие с горното е издадена Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002222006690-020-001 от 21.11.2022 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, с което е поставено началото на ревизионното производство, приключило с обжалвания в настоящото съдебно такова ревизионен акт. С тази заповед е възложено извършване на ревизия на „***“ ЕООД с ЕИК: *** за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периодите:

01.03.2019-30-.04.2019 година; 01.06.2019-30.06.2019 година;

01.08.2019-30.11.2019 година; 01.11.2018-31.12.2018 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от: Д.С.С.ев на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Илиана Иванова Д. на длъжност: старши инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в рамките на три месеца от връчване на ЗВР. Видно от представената разпечатка, заповедта за възлагане на ревизията е връчена на 07.12.2022 година, което означава, че срокът на ревизията е до 07.03.2022 година. /лист 8 от приложението/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р- 22002222006690-020-002 от 06.03.2023 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК и във връзка с Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22002222006690-049-001/06.03.2023 година от ръководителя на ревизията (лист 272 от приложението) е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно 07.04.2023 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 08.03.2023 година по електронен път /лист 11 от приложението/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22002222006690-020-003 от 07.04.2023 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК и във връзка с Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22002222006690-049-002 от 07.04.2023 година, направено от страна на ръководителя на ревизията ( лист 295 от приложението) е определен нов краен срок за извършване на ревизията, а именно 05.05.2023 година. / лист 14 от приложението/. ЗИЗВР не е връчена на ревизираното лице, но от представената административна преписка е видно, че е посетен адресът, на който се намира седалището на дружеството и на същият не е намерен представил на дружеството, на който заповедта да бъде връчена. За тези действия е съставен Протокол № 1862426 от 25.04.2023 година /лист 310 от приложението/.

Заповедта за възлагане на ревизията и двете заповеди да нейното изменение са издадени от С.Т.К. на длъжност: началник сектор при Териториална дирекция- Варна, като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис и са в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ. Доказателства за това се съдържат на лист 295 от делото.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22002222006690-092-001 от 18.05.2023 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: Д.С.С. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Илиана Иванова Д. на длъжност: старши инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният докла е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите след анализ на събрания доказателствен материал са установили, че: