Решение № 260001 от 24.01.2022, Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260001 гр. Първомай, 24.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година с Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4** по описа за **** г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са активно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал.

2 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищците С.П.С.,

ЕГН: **********, П.И.С., ЕГН: **********, и М.И.С., ЕГН: **********, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, молят съда да осъди ответника П. Р. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да им заплати поотделно сумата от 866, **лева (осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за лишаването им от ползване за периода от 01.07.**17 г. до 01.08.**** г. на урегулиран поземлен имот (УПИ) № ***в кв. ** по плана на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № ****г., предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и улична регулации, целият, застроен и незастроен, с площ от *** кв. м., с административен адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „****, при граници: улица, УПИ № ****, УПИ № ****, УПИ № ****и УПИ № ****, ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., масивна жилищна сграда (лятна кухня) със застроена площ от ** кв. м., масивна сграда със застроена площ от ** кв. м., полумасивна сграда със застроена площ от ** кв. м. и масивен гараж със застроена площ от **кв. м., съразмерно с дела на всеки от тях в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – **.08.**** г., до изплащане на вземанията.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № *****г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № ***г., *****г., ответникът и съпругата му И.

Ж.П., ЕГН: **********, починала на ***г., отстъпили на ищците П.И.С., М.И.С. и С.П.С. през време на брака й с И. Г. С. правото на собственост върху гореописания недвижим имот и построените в него сгради срещу задължението на приобретателите да поемат цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите до края на живота им.

С Решение № ***г. по гр. дело № ****г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила на 22.06.**17 г., било постановено разваляне на цитирания алеаторен договор до размера на прехвърлената от ответника П.Р.П. ½ идеална част от описания имот, а искът му, както и тези на П. П. Г.и Г. П. Ж., предявени на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съразмерно на наследствените им дялове от отчуждената от наследодателката им И. Ж.П. със същата сделка ½ идеална част от собствеността, били отхвърлени.

Предвид гореизложеното се релевира, че страните притежават процесната недвижимост в съсобственост при квоти, както следва: 1/6 идеална част – за всеки от ищците П.И.С. и М.И.С., 1/6 идеална част – за ищцата С.П.С. и съпруга й И. Г. С. общо в режим на съпружеска имуществена общност, и ½ идеална част – за ответника.

Сочи се, че в периода от 01.07.**17 г. до 01.08.**** г. дворното място и постройките в него били ползвани лично от последния, който, макар да бил приканен от ищците с нотариална покана, връчена му на ***г., да им осигури достъп до тях, до настоящия момент не им предоставил такъв, поради което на основание чл. 31, ал.

2 от ЗС следвало да им заплати поотделно съразмерно на дела им в съсобствеността обезщетение в размер на наемната цена на вещта.

В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 6859/31.10.**** г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва становище за неоснователност на исковете и пледира за отхвърлянето им. Навежда се, че съгласно цитирания в исковата молба договор за гледане и издръжка ответникът и съпругата му запазили за себе си неделимо пожизнено право на ползване върху целия имот, което първият продължавал да притежава и след смъртта на другия прехвърлител. Визираното правно положение не се засягало и от частичното разваляне на сделката, доколкото ищците черпели своето право на собственост именно от валидната й част, а и предвид разпоредбата на чл. 59 от ЗС.

Ответникът подчертава, че си е служил единствено с една от изградените в парцела сгради – а именно бившата лятна кухня със застроена площ от ** кв. м., която поради малката си площ не може да се ползва от всички съсобственици, както и че не е възпрепятствал достъпа на ищците до останалите постройки. Оспорва и размера на притезанията като прекомерно завишен.

Страните претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски.

В открито съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват, а ответникът чрез пълномощника си поддържа заявената процесуална позиция, подробни съображения в подкрепа на която излага и в писмена защита.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Във фазата на съдебното дирене са изслушани показанията на свидетеля И. М. Г.– съпруг на неучастващата в процеса дъщеря на ответника П. П. Г., които, подложени на внимателна преценка по предписанието на чл. 172 от ГПК поради възможната му заинтересованост от изхода на спора предвид близката му семейноправна връзка с посочилата го страна, следва да се кредитират, тъй като логично, последователно, правдоподобно и обективно пресъздават преки впечатления и в съществената си част кореспондират с останалите елементи от доказателствената съвкупност. Сред тях фигурират и се ценят като източници на релевантни сведения и извънсъдебното признание на ответника в Обяснение от 09.09.**17 г. (л. 77), снето му в хода на протеклата проверка по Преписка УРИ № ****г. по описа на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив (л. 74 – л.

81), както и приложената към материалите й Докладна записка рег. № ****г. на мл. инспектор Я. Г. Д.при същото полицейско учреждение (л. 76), която се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК относно извършените от и пред нейния автор действия и изявления.

Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните и визираните писмени и гласни доказателства се установява, че по силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № *****г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** на Нотариалната камара (л. 8 – л. 9), вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № ***г., *****г., ответникът и съпругата му И.

Ж.П., ЕГН: **********, отстъпили на ищците П.И.С., М.И.С. и С.П.С. през време на брака й с И. Г. С., ЕГН: **********, собствеността си, като си запазили пожизнено право на ползване, върху следния недвижим имот: дворно място с площ, застроена и незастроена, от *** кв. м., находящо се в с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, с административен адрес: ул. „***, съставляващо УПИ № ***в кв. ** по плана на с. Г., общ.

Първомай, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № ****г., предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и улична регулации, при граници: улица, УПИ № ****, УПИ № ****, УПИ № ****и

УПИ № ****, ведно с построените в него: по документ за собственост – жилищна сграда със застроена площ от **кв. м., кухня със застроена площ от **кв. м., стопанска постройка (навес) със застроена площ от ** кв. м. и гараж със застроена площ от ** кв. м., и по Скица № **г. (л. 14), издадена от Община – Първомай – масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., навес с покрита площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м., а приобретателите се задължили да поемат цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите до края на живота им.

Видно от Удостоверение изх. № ******* г. за наследници (л. 12), издадено от Кметство, с. Г., общ. Първомай, обл.

Пловдив, И. Ж.П. починала на ***г. и била наследена от ответника и дъщерите си: ищцата С.С., П. П. Г., ЕГН: **********, и Г. П. А., ЕГН: **********.

Ищцата С.С., съпругът й И. С. и синовете й ищците П. и М.С. съжителствали в построената в процесното дворно място на адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „****, едноетажна къща, състояща се от две стаи, салон и килер, до 1988-1989 г., когато първите трима се преместили в друго жилище в с. Г.. След като през **12-**13 г. и ищецът М.С. напуснал дома си, ответникът, който дотогава, а и съвместно със съпругата си до смъртта й, обитавал малка стая, разположена в друга сграда в същия парцел, в която се помещавали гараж и обор, се настанил и до момента продължавал да местодомува във водоснабдена, електрифицирана и пристроена към основната жилищна постройка, която понастоящем била негодна за живеене, бивша лятна кухня с площ от ** кв. м., състояща се от стая от около 12 кв. м., обзаведена с две легла, секция, масичка за хранене, три-четири стола, кухненска ниша с шкафове, пералня, микровълнова печка и хладилник, и санитарен възел, включващ баня и тоалетна.

През ******* г. влошил отношенията си с ищците и предявил срещу тях и И. Г. С. иск за частично разваляне на алеаторния договор, уважен с Решение № ***г. по гр. дело № ****г. по описа на Районен съд – Първомай (л. ** – л. 29), влязло в законна сила на 22.06.**17 г., до размера на прехвърлената им от него ½ (4/8) идеална част от правото на собсвеност върху гореописаното застроено дворно място, а претенцията му, както и тези на дъщерите му П. Г.и Г. Ж. (А.)отправени на основание чл. 87, ал.

3 от ЗЗД съразмерно на наследствените им дялове от отчуждената от наследодателката им И. Ж.П. със същата сделка ½ идеална част от имуществото, били отхвърлени.

С ключ за дворната врата на имота и за тази към стаята на ответника в лятната кухня разполагали единствено той и дъщеря му П. Г., която ежедневно го посещавала и полагала грижи за поддържане на домакинството му. През лятото на **17 г. първият предприел чрез трето лице подмяна на покрива на жилищната сграда. С Нотариална покана рег. № ***г., връчена му на ***г. чрез Нотариус Н. К.(л. ** – л. 32), ищците в качеството си на собственици или евентуално на бъдещи негови съсобственици на процесните обекти при хипотеза на стабилизиране на споменатото съдебно решение го приканили в седемдневен срок от известяването да им осигури достъп до тях и възможност да ги ползват и да прекрати подобряващата ги строително-монтажна дейност с предупреждение, че в противен случай им дължи месечно обезщетение от 400, 00 лева.

На 09.09.**17 г. ищците

С.С. и М.С. пристигнали в в имота и в присъствието на свид. Г., който междувременно помагал за извършването на протичащия ремонт, поискали от ответника да го преустанови, за да не оскъпява къщата, а вторият от тях изискал от него и четири ключа за дворната врата – един за себе си, за да можел да нощува в нея, а останалите три – за свободно влизане и излизане на родителите и брат си. Провокиран от отказа на дядо си да му предостави такива, ищецът М.С. сигнализирал органите на полицията. На мястото на конфликта се отзовали младши инспектори Я. М. П. и Я.

Г. Д.при РУ – Първомай и приканили на основание чл. 65 от ЗМВР двамата участници в свадата да се въздържат от саморазправа и да разрешават спорните въпроси по съдебен ред, в уверение на което на същата дата съставили Протоколи за предупреждение, заведени с рег. № № ***г. (л. 79) и *** (л. 80), а намесата им била документирана в Докладна записка рег. № ****г. на мл. инсп. Я. Д.(л. 76).