Определение № 2706 от 01.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2706 гр. София, 01.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20268002901130 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД обжалва Решение №

34/18.02.2026 г. по в.т.д. № 214/2025 г. на АС-Велико Търново в частта, с която е потвърдено Решение № 82/17.06.2025 г. по т.д. № 74/2025 г. на ОС-Русе за осъждането му да плати на „ДУНАВ“ АД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 124 468 лв. – обезщетение за ползване без основание на трафопост и кабелни линии, осъществено в периода 14.03.2018 г. – 14.03.2023 г., ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до погасяването.

Касаторът навежда касационни основания за отмяна, като поддържа, че ищецът не е собственик на прилежащите към трафопоста съоръжения за пренос на енергия, не е извършвал разходи за процесните обекти и не е обеднял в причинност с обогатяването на ответника, а ползваната от вещото лице балансова стойност на активите е неправилно е определена. Счита също, че до изтичане на срока по § 4, ал. 4а ПЗР ЗЕ ищецът има вземане само за пазарния наем за необхванатия от давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД период (но не и за неполучен доход, какъвто не би могъл да реализира без лицензия), а след поканата – за наем, изчислен според издадена от КЕВР методика.

Заявява, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не са обсъдени доводите и възраженията му. За допускане на касационно обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът „ДУНАВ“ АД сочи, че няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е съобразено с релевантната и ненуждаеща се от промяна практика на ВКС. Изразява становище за неоснователност на касационните доводи.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. При преценка на предпоставките за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът съобрази следното:

„ДУНАВ“ АД е предявило срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

1

СЕВЕР“ АД осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 124 468 лв., с която ответникът се е обогатил в периода 14.03.2018 г. – 14.03.2023 г., ползвайки без основание собствени на ищеца трафопост и кабелни линии.

Първоинстанционният съд е счел за доказано, че: от 2007 г. ищецът е собственик на процесния трафопост, като въз основа на първични документи е включил същия и свързаните с него съоръжения (външна и вътрешна кабелна мрежа, електрооборудване) в инвентарната си книга, а през 2022 г. е намалил балансовата стойност на тези обекти до сума, почти равна на стойността, определена от страните в хода на водени преговори за тяхното изкупуване; за процесния период ищецът не е ползвал електроенергия от съоръженията, но ответникът е доставял такава на трети лица, осъществявайки без договор достъп до активите на ищеца. При изложените факти съдът е заключил, че ответникът дължи на собственика на съоръженията обезщетение в размер на неполучената цена за достъп, определена според приложимата в хипотезата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ методика, приета от регулатора по Протокол № 27/04.02.2008 г. (Методиката), вкл. при отчитане на балансовата стойност на активите и данните за консумацията на присъединените към трафопоста обекти. В резултат е уважил иска, предявен в изчисления от вещо лице по горепосочения начин размер.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел идентична фактическа обстановка, отчитайки доказателствата за притежанието от ищеца на право на собственост върху процесните обекти и за осъществения от ответника достъп до съоръженията. Споделил е и правния извод, че ползването на обектите без заплащане на цена обогатява ответника за сметка на обедняването на ищеца. Оттук е извел, че размерът на обезщетението за неоснователно обогатяване е равен на стойността, която ответникът би платил на ищеца за договорно предоставен достъп, определима съгласно Методиката и изчислена в настоящото дело от вещо лице в размер, равен на исковата претенция. По наведеното оплакване срещу възприетата от експерта балансова стойност на активите, представляваща елемент от използваната формула, съдът е посочил, че не са налице установените в Методиката предпоставки за отчитане на пазарна такава.

За обосноваване на заявените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК е необходимо като обща предпоставка да е поставен правен въпрос - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно.

В случая касаторът е поставил следните питания:

1. При иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД подлежи ли на доказване обедняването на ищеца, както и размерът на това обедняване?

Въпросът не покрива общия селективен критерий, тъй като въззивният съд не е отрекъл обедняването като елемент от фактическия състав на иска за изравняване на неоснователното обогатяване, напротив – приел е, че такова следва да е налице и че в случая то се изразява в неполучената от ищеца цена за осигурен достъп, каквато би му се дължала при сключен договор, т.е. при създадено правно основание за ползване на трафопоста и съоръженията.

Отделно, касаторът не е обосновал и допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – нито е посочена съдебна практика, на която даденият от съда отговор да противоречи (всъщност единственото цитирано 2 от него решение установява, че при ползване на енергиен обект без основание на собственика се дължи обезщетение за обедняването му, определено според Методиката), нито е аргументирал нуждата от промяна на съществуващата константна и съобразена от въззивния съд практика по приложението на чл.

59, ал. 1 ЗЗД в хипотеза като процесната (напр. Решение № 179/18.05.2011 г. по к.т.д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 6/02.02.2015 г. по к.т.д. № 184/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

2. Балансовата стойност на активите (енергийните съоръжения) от съществено значение ли е за определяне на размера на цените за предоставен достъп, респективно за размера на евентуалното обезщетение; следва ли да се докаже собствеността и върху тези активи, като се вземе предвид, че трафопостът е съвкупност от сграда и енергийни съоръжения?

Тези две питания, обобщени в т. 2, не са правни по идентични с гореизложените мотиви: не е отречена релевантността на балансовата стойност на процесните активи, нито на принадлежността на правото на собственост върху им. И двете обстоятелства са изследвани от въззивния съд въз основа на събраните писмени доказателства и приетото счетоводно заключение, а правилността на формираните от него фактически и правни изводи не е предмет на проверка в настоящата селективна фаза. Наред с това не са удовлетворени и допълнителните селективни критерии, защото не е представена съдебна практика, с която въззивният съд да не се е съобразил, и не е обоснована нужда от промяна на практиката, възприета в обжалваният акт.

3. Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета с решение по Протокол № 27/04.02.2008 г. на ДКЕВР, за какъв период е приложима – целия петгодишен период или от датата на поканата за заплащане на обезщетение?

Доколкото съдът е присъдил обезщетение за неоснователно обогатяване, определено за целия процесен период (а не само в периода след отправяне на покана) на база цената, която ищецът би получил при договорно установен достъп съгласно Методиката, въпросът има отношение към решаване на делото. Питането е свързано с касационния довод, че до изтичане на срока по § 4, ал. 4а ПЗР ЗЕ ищецът има право на вземане по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съизмеримо с пазарния наем, а едва след това – с цена, определена съгласно методика. Въпросът, уточнен в същия контекст, може да се дефинира като правен. За него обаче не е обоснован нито един от двата поддържани допълнителни селективни критерия, тъй като даденият от въззивния съд отговор – че във всеки период на ползване без основание се дължи обезщетение в размер на цената, която ищецът би получил при договорно предоставен достъп съгласно правилата на ЗЕ, е в съответствие с цитираната по-горе практика на ВКС, за която не е доказана нужда от промяна.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

3

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 34/18.02.2026 г. по в.т.д. № 214/2025 г. на АС-Велико Търново.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК104518621, да заплати на „ДУНАВ“ АД, ЕИК 827182859, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокат в касационното производство в размер от 3 690 евро.

Определението е необжалваемо.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4