Решение № 906 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100901704 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното

Предмет на делото са предявените от УНИВЕРСИТЕТСКА

СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО

АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ (УСБАЛАГ) „СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК

160044550 срещу ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ АКСИОМ“ АД, ЕИК 131039664, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 127 822, 97 евро (250 000 лв.), представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“ във връзка с (ЗП) № 241320008/28.03.2024г. за заплатеното от ищеца като възложител на дейности по лечение на пациента П.Г.Ц., които са осъществени от служител на ищеца при нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, в полза на близките на пациента, обезщетение за претърпени от последните неимуществени и имуществени вреди, в изпълнение на постигната спогодба (извънсъдебно споразумение) от 23.05.2025 г., одобрено от застрахователя, евентуално сключено със знанието и съгласието на негов представител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава претенцията си с твърденията, че между него и ответника е бил сключен застрахователен договор за професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия, обективиран в застрахователна полица (ЗП) № 241320008, с която е застрахована професионалната отговорност на медицински персонал по приложен списък в три групи, наброяващи общо 154 души. Договорен е период на 1 застрахователно покритие от 01.04.2024 г. до 31.03.2025 г. при застрахователна премия от 22 679, 83 лева, която била платена изцяло от ищеца на 29.03.2024 г.

Застрахователното покритие на този договор обхващало причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, причинени виновно на пациент при или по повод изпълняване на медицинската професия на застрахования, както и съответните разходи, лихви, разноски съгласно Кодекс за застраховането (КЗ), свързани с извънсъдебното и съдебно уреждане на претенцията. Покритието на отговорността за лечебното заведение като ЮЛ е: за едно събитие - 250 000 лева, а за срока на застраховката - 500 000 лева.

В застрахователната полица било посочено, че при настъпване на обстоятелства, които биха могли да доведат до претенция, застрахованият е длъжен не по-късно от 7 работни дни да уведоми застрахователя. Съгласно същата полица, дължимите застрахователни обезщетения се изплащат въз основа на съдебно решение или на основание доброволно споразумение между страните по застрахователния договор и увреденото лице(а) и съгласно договорените ред, условия и срок, посочени в същата полица, Общите условия за застраховка „Професионална отговорност“ и Специалните условия за застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“.

Ищецът твърди, че в срока на действие на застрахователния договор, на 10.02.2025 г. е получил покана за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от близки на пострадалия пациент П.Ц., а именно:

Г.П.К., С.Т..Т., действащ лично, както и в качеството си на настойник на Н.С.Т.-поставен под пълно запрещение.

Сочи, че пациентката Ц. е била лекувана в болницата, където е извършена лапароскопска хистеректомия, но впоследствие поради усложнения е приета в друго лечебно заведение, където е починала на 24.09.2024 г. В поканата се съдържали подробни аргументи за допуснато тежко нарушение на медицинските стандарти и правила на добра медицинска практика при лечението на госпожа Ц. от страна на служител на ищеца, довели до смъртта . С тази покана било изложено, че от смъртта на пациента нейните близки търпят значими вреди и е отправено искане за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева на всеки от подателите на поканата в 14-дневен срок.

С оглед условията по процесната полица, на 12.02.2025 г. ищецът е уведомил ответника-застраховател за обективираните претенции посредством електронно съобщение, изпратено от пълномощник - адв. М.Г.Ш. до имейл [email protected]. В същото било посочено, че болницата възнамерява да преговаря с наследниците на починалата пациентка и да уреди по извънсъдебен ред възникналия спор, включително е отправена покана до застрахователя за участие в бъдещите преговори. Ищецът заявява, че към имейла е приложена като прикачен файл поканата на наследниците на починалата пациентка. В същия ден бил получен бланкетен отговор от застрахователя с приложена типова форма на претенция за попълване, 2 касаеща медицински разходи.

Ищецът сочи, че в отговор на този имейл, адв. Ш. е подканила ответника да се запознае подробно с изпратената покана и да не изпраща на нея или на доверителя неотносими към застрахователния договор документи.

Съгласно твърденията на ищеца, след последваща комуникация се стигнало до провеждането на среща между негови представители, такъв на ответника и на пострадалите близки на пациента, която се състояла на 31.03.2025 г. На тази среща било постигнато съгласие за сключване на споразумение между трите страни, като ответникът бил представляван на нея от пълномощника си адв.С.. Представителят на ищеца адв. Ш. поела ангажимента да изготви и изпрати на останалите участници в срещата проекта на спогодба. След изпращането на изготвената спогодба на 01.04.2025 г. и проведена електронна комуникация с адв. С., от страна на последния била изразена позицията на представляваното от него застрахователно дружество, че е съгласно да поеме изплащането само на сумата от 130 000 лв., на което адв. Ш. е отговорила, че това предложение е неприемливо. Въпреки последващите покани до представителите на ответника да дадат отговор относно спогодбата, такъв не бил даден, а въпреки, че били известени за това, че споразумението с близките на пациента ще бъде подписано на 23.05.2025 г. застрахователното дружество не изпратило представител за подписване на спогодбата. В изпълнение на сключеното споразумение ищцовото дружество е заплатило на близките на пациента на 28.05.2025 г. обезщетение в общ размер на 330 000 лв.

Предвид изложеното, ищецът сочи, че на основание чл. 435 КЗ има правото да получи застрахователното обезщетение в размер на 250 000 лв. от ответното дружество, като застрахован, който е удовлетворил увредените лица. Заявява, че спогодбата е била сключена със знанието и съгласието на представител на застрахователя, поради което на основание чл. 434, ал. 2 КЗ тя обвързва ответника. Освен това сочи, че спогодбата е била одобрена по смисъла на чл. 434, ал. 1 КЗ от застрахователя с конклудентни действия.

Претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.09.2025г.) до изплащане на задължението.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника. С него предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Ответникът сочи, че не е страна по извънсъдебното споразумение от 23.05.2025 г., сключено между лечебното заведение и наследниците на починалата П.Г.Ц., както и че не е подписал споразумението, не е приел договорките между страните касаещи изплащане на парични репарации на родствениците на починалата пациентка за причинени неимуществени вреди, поради което то не може да му се противопостави, нито го обвързва. Сочи, че липсва ликвидационен акт по силата на който да е одобрил сключеното споразумение и да се е съгласил с посочените в него суми за обезщетения по така предявената застрахователна претенция.

На следващо място ответникът твърди, че ищцовата болница е била зле 3 представлявана при сключване на споразумението и платените парични компенсации на Г.П.К., С.Т..Т. и Н.С.Т. са прекомерно завишени и не кореспондират на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сключеното споразумение е във вреда на лечебното заведение, и цели да се навреди на застрахователя, който да удовлетвори болницата като краен платец. Според ответника, представляващите лечебното заведение са сключили споразумението и са платили обезщетенията на наследниците на пациентката, защото са били наясно, че ще ангажират отговорността на застрахователя по процесната застрахователна полица „Професионална отговорност“, от която ще реимбурсират сторения разход. В тази връзка се сочи, че споразумението за извънсъдебно плащане е било сключено без да има дори извършена проверка на лечебното заведение от Изпълнителна агенция „Медицински Надзор“, Министерство на здравеопазването или от РЗОК- Пловдив или друг контролен орган. Сочи, че не са представени никакви документи за извършени проверки по случая, нито има данни за наложена санкция на лекаря или лекаритеслужители на болницата, които са отговорни за допуснатата според работодателя им лекарска грешка. Няма и данни за образувано досъдебно производство или наказателно дело срещу виновния извършител на медицинския деликт за понасяне на наказателна отговорност, или дори за наложена административна санкция по отношение на същия.

Ответникът възразява, че няма данни лечебното заведение да е установило характерът на личните отношения между тримата наследници и починалата пациентка, за да се прецени колко интензивни са били търпените емоционални вреди от тях и в какъв размер следва да се овъзмездят, нито как лечебното заведение е преценило, че в действителност С.Т..Т. е живеел на семейни начала с починалата П.Г.Ц., от кога и колко дълбока е била тяхната емоционална връзка. Навежда твърдението, че към исковата молба не е приложен като доказателство акт за учредяване на настойничество по силата на който „Н.С.Т. да е определен за настойник на С.Т..Т., както и за това настойникът С.Т..Т. да е превел в 7 дневен срок получената парична сума от 110 000 лв. по лична банкова сметка на Н.С.Т.“. Предвид това с оглед изискването на чл. 165, ал. 3 СК счита, че няма никаква гаранция, че платеното обезщетение на Н.Т. изобщо ще бъде получено от него и ще изпълни репарационните си функции. В тази връзка ответникът намира, че при липсата на отчетна сделка между настойника и поставения под запрещение, превода на обезщетението за Н.Т. по сметката на настойника му представлява лошо, неточно и увреждащо интересите на запретения действие, като сумата за обезщетението не е достигнала до крайния получател. Заявява, че в случая следва да се прилага правилото посочено в чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, според което; „Когато увреденото лице не е навършило пълнолетие или е лице, което е поставено под запрещение, застрахователното обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице“. След като болницата е извършила репарационно плащане, с цел компенсиране на неимуществени вреди на поставен под запрещение, тя е 4 следвало да заплати директно по лична банкова сметка на това лице. Затова след като се е отклонила от това изискване, болницата е платила неточно, а на това основание няма регресни права срещу застрахователя.

Ответникът счита, че по отношение на лечението на пациента Ц. в ищцовата болница са били спазени всички правила и добри клинични практики при лечението, като в случая рискът от проваляне на медицинските усилия, изпълнени в нормативно установения и дължим обем, се носи от пациента, а не от лекаря. В случая липсвало нарушение на дължимата професионална лекарска грижа, а то е условие, без което не може да настъпи вредоносният резултат, за който лечебното заведение да бъде отговорно като работодател на лекарите в болницата. В тази връзка оспорва вината и противоправността на действията на лекарския персонал на лечебното заведение, както и причинната връзка между техните действия и настъпилия резултат. Навеждат се и други неотносими към предмета на спора възражения касаещи липсата на медицински деликт.