Решение № 15218 от 19.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15218 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110119045 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу Ж. А. Ж. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4000 лв., частично от 8836.52 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******** от 29.06.2007 г., сключен между Ж. А. Ж. и Фирма, вземанията по който са прехвърлени на Фирма по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.06.2021 г. г. до окончателното изплащане, сумата от 1047.78 лв., представляваща мораторна лихва в размер за периода от 30.05.2018 г. до 31.05.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 39501/2021г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на 29.06.2007 г. между Ж. А. Ж. и Фирма ***** бил сключен договор за потребителски кредит по кредитни програми № ********, в резултат на който на ответника му бил предоставен кредит на стойност 10500 лв., като крайния срок за погасяване на кредита бил 29.06.2017 г.

Посочва се, че след преустановяване на плащанията останала непогасена сума в размер на 12630.57 лв., като след изтичане на крейния срок на договора 29.06.2017 г. вземането било станало изцяло изискуемо. Твърди се, че вземанията по договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******** от 29.06.2007 г., били прехвърлени на Фирма по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г., като длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави възражение за претендираните разноски от насрещната страна.

1

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва се размера на исковите претенции. Прави се възражение за погасяване на вземанията за главница и лихва по давност. Излагат се твърдения, че плащанията по договора били преустановени през м.05.2010 г. Посочва, че банката била обявила кредита за предсрочно изискуем. Пред съда претендира разноски.

Съдът процесуалният представител на ищеца поддържа отговора на исковата молба и, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.

По делото e представен договор за потребителски кредит по кредитни програма № ********* от 29.06.2007 г., сключен между Ж. А. Ж., като длъжник и Фирма, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 10500 лв. Съгласно договора е предвидено, че крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от датата на усвояването му.

Представено е искане за отпускане на потребителски кредит, както и погасителния план с дата на последната вноска 29.06.2017 г.

По делото е представен договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., сключен между Фирма, като цедент и Фирма в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът продава на цесионера вземания към свои длъжници, подробно описани в приложение № 1.

Съгласно приложение 1 към договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., сключен между Фирма, като цедент и Фирма в качеството му на цесионер, е видно, че под номер 656 е посочен договор ********* от 29.06.2007 г. с длъжник Ж. А. Ж. и общо задължение в размер на 12631 лв.

Приложено и потвърждение от Фирма на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от Фирма на Фирма, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ 28.09.2012 г., които са индивидуализирани в приложение№ 1, представляващо неразделна част от договора.

Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи от 16.11.2012 г., от което се установява, че Фирма е упълномощен от Фирма да представлява банката при реализиране на действия по отношение на събиране на парични вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени с банката и длъжници физически лица, описани в приложение № 1 към договор за цесия от 28.09.2012 г.

Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от Фирма, с което се уведомява ответникът, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г., сключен между Фирма и Фирма, че Фирма е прехвърлило на Фирма изцяло вземането произтичащо от договор за потребителски кредит по кредитни програма № ********* от 29.06.2007 г. От представеното известие за доставяне е видно, че ответникът не е получил уведомлението.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че кредитът е бил усвоен еднократно на 29.06.2007 г. – сума в размер на 10500 лв. Съгласно заключението по процесния договор за кредит били извършени плащания в общ размер от 5301.15 лв., като били погасени задължения за главница в размер на 1663.48 лв., възнаградителна лихва в размер на 3256.53 2 лв., както и наказателна лихва в размер на 381.14 лв. Съгласно заключението дължими към 29.06.2017 г., крайният срок за погасяване на кредита по погасителния план, непогасена главница в размер на 8836.52 лв., като дължимата лихва за задава за периода от 30.05.2018 г. до 12.06.2021 г. е в размер на 2724.59 лв. С постъпилите суми последната изцяло погасена вноска за главница била с падеж 29.07.2009 г. и частично погасена вноска за главница № 26 с падеж 29.08.2009 г., последната изцяло погасена месечна вноска за лихва е № 39, с падеж 29.10.2010 г. и частично погасена лихва с вноска № 40 с падеж 29.10.2010 г. Вещото лице е посочило, че последно постъпила сума, с която е погасена главница – 120.09 лв. е на дата 30.11.2009 г., като последно постъпилата сума за погасяване на задължения по договор за потребителски кредит в размер на 648.21 лв. била с дата 22.11.2010 г., след която дата нямало постъпили суми. Съгласно заключението кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем от страна на банката. Размерът на законната лихва начислена върху главницата се явява 1232.21 лв.

С оглед разпределението на доказателствената тежест по исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит по договор за кредит по договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******** от 29.06.2007 г., въз основа, на който на ответника е предоставена на парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума в претендираните размери, че претендираните вземания за главница са станали изискуеми, прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

По делото не се спори, а и от представения договор за потребителски кредит по кредитни програма № ********* от 29.06.2007 г., се установява, че между Ж. А. Ж., като заемател и Фирма, като заемодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 10500 лв., като датата на последната вноска е била 29.06.2017 г. От приетата и неоспорена от страните по делото съдебносчетоводна експертиза е видно, че по процесния договор за кредит е бил усвоен еднократно на 29.06.2007 г., като били извършени плащания в общ размер от 5301.15 лв., с които са погасени задължения за главница в размер на 1663.48 лв., възнаградителна лихва в размер на 3256.53 лв., както и наказателна лихва в размер на 381.14 лв.

От представения договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., Фирма, като цедент и Фирма в качеството му на цесионер, от приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., от потвърждение от Фирма на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия, се установи се и обстоятелството, че Фирма е прехвърлило на Фирма вземането си срещу Ж. А. Ж. по процесния договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 , ал. 3 ЗЗД , кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до 3 длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с което ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършените прехвърляния на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца, действал като пълномощник на Фирма е породило правните си последици и цесията от 28.09.2012 г. има действие на отношение на ответника. По делото е представено пълномощно, съгласно което ищецът е упълномощен от Фирма да представлява банката при реализиране на действия по отношение на събиране на парични вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени с банката и длъжници физически лица, описани в приложение № 1 към договор за цесия от 28.09.2012 г. По делото не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за извършената цесия преди завеждане на делото, но доколкото договор за цесия от 28.09.2012 г., приложение № 1 към договор за цесия от 28.09.2012 г., потвърждение от Фирма на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия, един брой пълномощно, както и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, когато същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че от този момент ответникът е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК . С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с преписа на исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.