Решение № 11737 от 29.12.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11737

Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180701572 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба от Р. Г. Р., чрез пълномощник адв. Р. И. Д. от АК – Пловдив, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Претендира се обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на служители на администрацията на местата за лишаване от свобода – Арест Пловдив и Затвора Пловдив. Общият размер на иска е 20 000 лева, от които 5000 лева за периода на задържане в ареста и 15 000 лева за периода на престой в затвора.

Ищецът сочи два отделни периода, в които е търпял вреди, както следва:

Първи исков период – от 04.01.2024 г. до 04.06.2024 г., през който твърди, че е бил задържан в Арест Пловдив, килия № 211, при условия, нарушаващи минималните стандарти за хигиенно-битова среда.

Втори исков период – от 04.06.2024 г., уточнен от ищеца в проведено открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2025г., до 12.11.2025 г, през който сочи, че е лишен от свобода в Затвора Пловдив.

По отношение на престоя си в Арест Пловдив ищецът твърди, че е бил държан в силно пренаселена килия без достатъчна жилищна площ, без санитарен възел и течаща вода. Навежда твърдения за липса на дневна светлина, проветряване, отопление, разходки на открито и хигиена, включително наличие на дървеници, непочистени помещения, стари и мръсни дюшеци и липса на спално бельо. Посочва, че не са предоставяни прибори за хранене и това е налагало хранене с ръце. Твърди нарушаване на правото му на кореспонденция и психически тормоз от страна на служители. Сочи, че здравословното му състояние се е влошило поради обездвижване, неподходящи условия за сън и липса на достъп до медицинска помощ.

Относно престоя в Затвора Пловдив ищецът заявява, че е бил настаняван в килии № 57 и № 59, които според него са пренаселени и не осигуряват минимално изискуемата жилищна площ по ЗИНЗС и практиката на ЕСПЧ. Твърди наличие на дървеници и хлебарки, мръсни и непрани с години постелъчни принадлежности, лошо състояние на санитарните помещения, течове от канализацията, мръсна вода от водопровода, люпеща се мазилка, недостатъчно осветление и липса на възможност за проветряване. Излага, че хигиената в баните е крайно незадоволителна, времето за къпане е недостатъчно, а много от душовете не работят. Твърди, че мястото за престой на открито е недостатъчно и неподходящо, липсват санитарни съоръжения и условия за физическа активност. Навежда твърдения за лоша хигиена в столовата, наличие на плъхове и котки и съмнения относно качеството и годността на храната. Поддържа, че медицинският център системно не оказва необходимата медицинска помощ на лишените от свобода.

Ищецът изрично твърди в хода на съдебното производство, че страда от тежко инфекциозно заболяване в трети стадий, като му е отказвано и не е осигурено лечение за него. Посочва, че това не е било осигурено, което е увеличило риска за здравето и живота му. Навежда твърдения, че лечението на предходно счупено рамо е било възпрепятствано поради липса на подходящ матрак и невъзможност за адекватно позициониране на тялото, както и че е страдал от болки в кръста, гърба и ставите поради липса на движение и неподходящи условия. Твърди, че в затвора е получил кожни екземи и телесни обриви, за които не е получил надлежна медицинска помощ.

Освен това ищецът твърди, че на 28.05.2025 г. е бил подложен на физическо насилие от надзирател Д., който му е нанесъл удари в присъствието на други служители, което може да се установи чрез записи от охранителни камери. Сочи също липса на достъп до свещенослужител въпреки нормативните изисквания, както и дискриминационно отношение от страна на социалните служители, включително недопускане до културни и религиозни дейности. Твърди, че жалби, адресирани до държавни институции, не са били предавани, а социални доклади са били изготвяни с неверни данни, включително с фалшифициран негов подпис.

В резултат на всички изложени факти ищецът счита, че е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, настъпило влошаване на здравословното състояние, страх, срам, унижение, емоционален стрес, чувство на малоценност и депресивни мисли, като тези страдания надвишават неизбежното ниво на неудобства от самото лишаване от свобода. Поддържа, че вредите са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ГД „ИН“ и затворническата администрация.

Ищецът претендира присъждане на общата сума за двата периода в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По делото е постъпил писмен отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, чрез старши юрисконсулт Т. Й. Ч.. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответната страна поддържа, че исковата молба не съдържа конкретизирани твърдения за незаконосъобразни действия или бездействия, приписвани на администрацията на ареста или затвора, както и че не са представени доказателства за твърдените неимуществени вреди. Твърди се, че липсват данни за конкретни незаконосъобразни актове, действия или пропуски на органи на държавата, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което ответникът не може да организира адекватна защита на този етап.

Посочва се, че ищецът търпи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при условия, които не се различават от условията на останалите лишени от свобода, като според ответника от 04.07.2024 г. до момента му е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода. Твърди се, че кумулативното въздействие на условията в затвора не е от такова естество, че да доведе до сочените от ищеца преживявания като дискомфорт, огорчение или възмущение.

Ответникът излага становище, че в хода на производството доказателствената тежест за установяване на твърдените вреди и на причинната връзка между тях и посочените нарушения пада върху ищеца. Поддържа се, че от страна на администрацията няма допуснати незаконосъобразни действия или бездействия, насочени персонално спрямо ищеца, както и че са спазени всички задължения по закон.

В заключение ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С молба с вх. № 12793/04.08.2025 г. адв. Д. е уведомила съда, че се отказва от поетата процесуална защита на ищеца Р. Р., като с Разпореждане на съда № 7051/06.08.2025 г. е заличена същата като адвокат по делото. Ищецът с молба с вх. № 17992/29.10.2025 г. е поискал предоставяне на правна помощ, като не е приложил изискуемите за това доказателства, а впоследствие в проведено открито съдебно заседание на 24.11.2025 г. изрично е заявил, че не желае да му бъде предоставяна правна помощ, тъй като не се нуждае от нея.

В хода на съдебното производство съдът многократно е давал указания на ищеца, че по втория иск, отнасящ се до престоя на ищеца в Затвора – Пловдив, не сочи краен момент на периода, за който се претендират неимуществените вреди. Поради това, след като ищецът не е изпълнил дадените му указания за конкретизиране на крайния период и исковият период е останал неизяснен, с определение съдът е отменил дадения ход по същество, за да бъде отстранен този процесуален пропуск. В последващо открито съдебно заседание ищецът е уточнил, че вторият исков период обхваща времето от 04.06.2024 г. до 12.11.2025 г.

От фактическа страна, Съдът установява следното:

От събраните по делото доказателства (справки и становища) се установява, че ищецът Р. Г. Р. е бил задържан, считано от 05.01.2024 г., като на 04.07.2024 г. в 13:45 ч. е постъпил в Затвора – Пловдив (съгласно справка вх. № 13540/21.08.2025 г. относно първия исков период, л. 37).

„В исковата молба ищецът е заявил първи исков период за задържането си в Арест – Пловдив, като е посочил период от 04.01.2024 г. до 04.06.2024 г. В хода на съдебното производство, в проведено съдебно заседание, ищецът е уточнил, че началната дата на първия исков период е 05.01.2024 г. По писмените доказателства по делото се установява, че ищецът е бил задържан, считано от 05.01.2024 г., като на 04.07.2024 г. в 13:45 ч. е постъпил в Затвора – Пловдив.

По данни от справката на л. 37 се установява, че ищецът е пребивавал в Арест Пловдив в килии № 117, № 124 на първи етаж и № 211 на втори етаж. За всяка от тези килии е посочено, че притежава площ от 14,74 кв. м. и е била обитавана от общо трима задържани лица – ищеца и още двама. В килиите са били разположени три легла с размери 190/70 см, като две от тях са били разположени на два етажа. Оборудването е включвало маса за хранене с размери 60/60 см, както и два броя кръгли табуретки. Във всяка от тези килии е имало собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, като площта на санитарния възел е била 1,4 кв. м. Посочено е изрично, че след приспадане на тази площ, чистата жилищна площ за трима задържани възлиза на 13,34 кв. м., което означава 4,45 кв. м. на лице. В справката се посочва, че този показател е в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.

Относно хигиенно-битовите условия е отбелязано, че килиите са били оборудвани с постелъчен инвентар – възглавници, одеяла и чаршафи, като последните са се изпирали и сменяли ежеседмично в пералните помещения на ареста. На задържаните е предоставяна и възможност да използват собствени чаршафи. Коридорите и общите помещения са се почиствали и дезинфекцирали ежедневно. Изложено е, че храната е доставяна три пъти дневно от Затвора Пловдив и е била разпределяна при спазване на изискванията по съответните наредби, като се поддържа, че количеството и калорийният ѝ състав са били съобразени с нормативните стандарти.

Относно санитарните и климатичните условия се посочва, че във всяка килия има постоянно течаща студена вода, а топла вода се подава ежедневно сутрин и вечер в рамките на капацитета на бойлерите. Арестът е оборудван с водни климатични конвектори, които през зимата функционират като отоплителна система чрез водогреен газов котел, а през лятото – като охлаждаща система чрез чилърна инсталация. Вентилацията е осъществявана посредством всмукателна и нагнетателна уредба, чрез която въздухът е отвеждан извън арестните помещения и е подаван свеж въздух отвън. Посочено е, че дневната светлина е прониквала през прозорец с размери 150/150 см, снабден с отваряемо крило за по-добра вентилация.

Относно възможността за престой на открито се излага, че това е ставало в три отделни карета, разположени извън сградата на ареста, като всяко от тях е било частично покрито с ламаринен навес и оградено с масивна стена и метална мрежа. Каретата са били отделени едно от друго чрез плътни ламарини. Справката сочи, че на ищеца ежедневно е бил осигуряван един астрономичен час престой на открито по утвърден ежемесечно график съгласно изискванията на ЗИНЗС и приложимите вътрешни актове, като на това място не е имало обособен санитарен възел.

Справката съдържа и информация относно медицинското обслужване, като се отбелязва, че всяка сутрин е извършван обход от дежурен служител, който е събирал информация за оплаквания, включително за здравословни такива. При изразено желание от страна на задържано лице се е осигурявал преглед в медицинския кабинет на ареста, а при нужда – консултация с външен специалист по реда на Наредба № 2/2010 г. Към справката са приложени протоколи от извършена ДДД обработка (дезинсекция, дезинфекция и дератизация) в Арест Пловдив.