Решение № 233 от 09.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Солакова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20204100100543 по описа за 2020 година

За да се произнесе, съобрази :

С исковата си молба ищецът Р. Ш. АЛ. твърди, че на 28.11.2019г. е пострадал при пътно-транспортно произшествие, като вина за настъпване на произшествието носи водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ...

М.М.. Твърди се, че при настъпилото ПТП ищецът е получил телесни увреждания- закрито изкълчване, счупване тип лисфранк на ляво ходило, подробно описани в исковата молба. В резултат на тези увреждания се наложило оперативно лечение, след което повторно приемане в болница за отстраняване на част от имплантирани в увредената кост на ходилото уреди.

Твърди се, че хоспитализирането на А. било съпроводено с много болки и страдания и двата пъти, когато това се е случило. Лечението му било съпътствано със закупуване на медикаменти, рехабилитация, възстановителни процедури, разходи за импланти и заплащане на престой в болници и рехабилитационни центрове. Твърди се, че виновният водач е имал сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите “ при ответното дружество. Твърди се, че ищецът е подал заявление в ответното дружество, като му е заплатено обезщетение за вреди от процесното ПТП в размер на 8 000 лв. Ищецът не е съгласен с така изплатения му размер на обезщетението, като твърди, че то следва да бъде в по- висок размер, тъй като периодът на оздравяване от получените физически травми бил продължителен, изключително болезнен и не е приключил и към предявяване на исковата молба. И към този момент ищецът не е пълноценен човек, посещава рехабилитационен център. Придвижва се трудно, изпитва неудобства в справянето с ежедневните лични нужди и занимания. Поради отпуск по 1 болест ищецът бил загубил финансови средства. Инцидентът се отразил тежко на психиката на ищеца, като той изпитвал страх за бъдещето си страх от пътуване, стрес, психически дискомфорт. В тази връзка се отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума от 47 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сума от 4802,88 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същите, считано от уведомяване на ответника за настъпването на застрахователното събитие до окончателното изплащане. Претендират се разноски. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А.. Оспорва твърдените в исковата молба травми и твърденията за продължителността им.

Оспорва твърдението, че ищецът все още не се е възстановил от получените травми. Оспорва твърдението, че процесният инцидент се е отразил негативно на психиката на ищеца, като същият изпитва непрестанен стрес, страх от пътуване, дискомфорт и т. Оспорва исковите претенции по размер и счита, че са прекомерни. Твърди, че част от извършените от ищеца разходи са недължими, тъй като не е налице документация, установяваща, че интервенциите са извършени въз основа на преценка на лекуващ лекар.

Признава факта на съществувало валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ... Потвърждава и факта на извършеното плащане от 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за вреди, претърпени от процесното ПТП. Признава факта, че на дата 01.06.2020г. ищецът е отправил писмена покана към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва описания от ищеца в исковата молба механизъм на ПТП. Сочи, че ищецът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и не е контролирал с дължимата грижа и внимание управлявания от него автомобил. Оспорва претенцията за лихви. При условията на евентуалност оспорва началния момент, от който се дължи мораторна лихва върху обезщетението. Моли съда да отхвърли исковете или да присъди обезщетение в справедлив размер.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, доводите на ответника и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изисквавнето на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

На 28.11.2019г. по време и на място, описани в исковата молба, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .., управляван от М. Н. М. и автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № ., управляван от ищеца. С Решение № 230/07.07.2020г. на Районен съдГорна Оряховица М. Н. М. е призната за виновна в това, че на 28.11.2019г. на първокласен път 1-4( София – Варна) при километър 150+799, при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .. нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 8 от ЗДвП и чл. 20 от ЗДвП, в резултат на което допуснала ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № .. управляван от ищеца Р. Ш. АЛ. и по 2 непредпазливост допуснала причиняване на средна телесна повреда на А., изразяваща се в закрито изкълчване- счупване тип Лисфранк на ляво ходило, което е довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник – престъпление по чл. 343,ал. 1 , б. „б“пр. 2, вр. Чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба. Решението е влязло в сила на 23.07.2020г.

Към момента на така настъпилото ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .. – факт, който се признава от ответника.

В рамките на проведена процедура по чл. 380 от КЗ, във връзка с настъпилото ПТП ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди- пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП, в размер на 8 000 лв. Съгласно приложените доказателства за провеждане на процедурата по чл. 380 от КЗ, ответникът е заплатил на ищеца сумата на 24.07.2020г.

Относно механизма на настъпване на ПТП е допуснато и изслушано заключението на съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото процесното ПТП е настъпило в условия на завой с голям радиус, преминаващ в посока на запад в прав пътен участък, на дневно осветление, добра видимост на разстояние не по- малко от 150 м., сух асфалт без недостатъци и без движение на други ППС в района на ПТП към момента на същото. Вещото лице е описало подробно траекториите на движение и посоките на движение на двата автомобила, определено е и мястото на удара.

Заключението сочи, че скоростта на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег.

№ .. към момента на удара с автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № .. е била 87,5 км/ч. , и не е намалявала, докато скоростта на автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег.

№ .. към момента на удара е била 64,6 км/ ч. , а преди самия удар, към момента на загуба на устойчивост на лекия автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .. е била 72 км./ч.

Според заключението при така установената пътна обстановка, скоростта и траектории на движение на двата автомобила, нито един от двамата водачи не е имал възможност и време да преустанови движението на управляваните от тях МПС преди мястото на удара помежду им. Като причина за настъпване на процесното ПТП вещото лице посочва отклонение на вниманието от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .. , в следствие на което се променя траекторията на движение на автомобила в ляво, навлизане в пътната лента на насрешщно движение, по която се движи автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № ...

В съдебно заседание вещото лице посочва, че общото разстояние 3 между двата автомобила преди настъпване на удара е било 80,2 метра, но то при движение с установените от автомобилите скорости то се преодолява за време по-кратко от две секунди, което прави невъзможно предотвратяването на удара от страна на двамата водачи.

Категорично заключението сочи, че травмата - счупване на ляво ходило, получена от ищеца, е в резултат на процесното ПТП в следствие на действащите върху тялото му инерционни сили при удара между двата автомобила.

Във връзка с изясняване механизма на ПТП е разпитана като свидетел и А. А.а, която е пътувала заедно с ищеца в автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № .. при настъпване на процесното ПТП. Същата твърди, че ищецът при управление на автомобила към момента на ПТП е бил с поставен предпазен колан, като посочва, че при липса на поставен обезопасителен колан в момент на движение, автомобилът издава неприятен предупредителен сигнал. Едва след удара при преобръщането на автомобила им, ищецът откопчал колана си, за да може да излезе от автомобила . Показанията на св. А.а в тази им част съдът намира за достоверни, тъй като те не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

По отношение вида на получените при процесното ПТП физически наранявания от ищеца и периода на тяхното лечение и възстановяването му, е допуснато и изслушано заключението на съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото, при възникналото ПТП ищецът е получил закрито счупване тип Лисфранк на костите, изграждащи лявото ходило с нарушаване на анатомичната цялост на ставния апарат. Категорично според вещото лице е изключено травмата да е получена в друго време, друго място и по друг начин, освен при процесното ПТП. Така получените увреждания са съпроводени с нелек интензитет по сила, болки и страдания, както и с ограничителната функция на стъпалото да извършва опорна и двигателна функция за срок от 6-8 месеца, период необходим за клиничното възстановяване на ищеца.

Обичайният срок за анатомичното възстановяванве на обичайната функция на стъпалото при такъв тип травма е около 6 месеца, като според вещото лице това е строго индивидуално и е възможно този срок да е подълъг.

Видно от приложената към делото медицинска документация , въз основа на която е изградено и заключението на вещото лице , ищецът е претърпял оперативни интервенции за поставяне( една интервенция) и изваждане( две интервенции) на метални фиксатори в лявото ходило. Така проведените оперативни интервенции са били съпроводени с болки наслоени върху общия нарушен анатомичен статус от получената травма на продължителни болки и страдания, на които е бил подложен пострадалият по време на тяхното премахване. Вещото лице посочва, че провежданото от 4 ищеца физиотерапевтично лечение наред с домашно амбулаторното лечение подпомага благоприятния изход на неговото клинично оздравяване. Вещото лице в съдебно заседание посочва, че проведеното физиотерапевтично лечение, установено с приложените към делото медицински документи, издадени от болница „Витамед плюс “ гр. Габрово е показано след травмата, получена от ищеца във възстановителния период. Също така, вещото лице посочва и че предписаните на ищеца медикаменти, за които същият е представил по делото фактури и касови бонове за закупуването им„Венопауър “и „Бонген“са били необходими за правилното провеждане на лечението му . Същото важи и за препарата „Калциливин“.

Към делото са приложени фактури и касови бонове, установяващи извършени от ищеца разходи в общ размер на 4802,88 лв. Същите са за закупуване на консумативи за провеждане на оперативно лечение след процесното ПТП, за медикаменти, предписани на ищеца във връзка с лечението му в домашни условия, за закупуването на шини и проведени прегледи и лечение. Съдът намира, че всички разходи, удостоверени с представените от ищеца фактури и касови бонове ( стр. 43-57 от делото) ищецът е направил във връзка с провеждане на лечението на получената при процесното ПТП травма. Този извод следва от обстоятелството, че разходите са сторени в рамките на посочения от вещото лице – лекар оздравителен период, като са закупувани медикаменти и консумативи, които се прилагат при лечението на травми от типа на получената от ищеца.