Разпореждане № 37341 от 12.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 37341 гр. София, 12.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.А като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело № 20241110112000 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

Подадено е заявление от „************************“ ЕООД с ЕИК:

****************** срещу Ц. Н. С. с ЕГН: **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за за сумите 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 169,43 лева (сто шестдесет и девет лева и 43 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 04.05.2019 г. до 04.05.2020 г., сумата 189,40 лева (сто осемдесет и девет лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 04.05.2020 г. до 23.02.2024 г., 317,42лева (триста и седемнадесет лева и 42 стотинки), представляваща неплатени дължими такси , 1 068,57лева (хиляда шестдесет и осем лева и 57 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит ************** , както и държавна такса в размер на 50,90 лева (петдесет лева и 90 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).

Процесното вземане е за задължения по Договор за кредит № ************** от 04.05.2019 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ************************ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.

По отношение на чл. 6.2 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от Общите 1 условия от договора клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.

Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК.

Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.

Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираната неустойка в размер на 1 068,57лева, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ************************ ЕООД с ЕИК:

******************, против Ц. Н. С. с ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: 1 068,57лева (хиляда шестдесет и осем лева и 57 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит **************.

2

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3