Решение № 53 от 02.05.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Б.С., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно наказателно дело № 20221410200514 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Й. С. В. от с.Т., обл.Враца, ул.“Л.“ № 24, с ЕГН **********, е обжалвала НП № 20-0248000857/14.07.2020 год. на Началник РУ - Б.С. към ОД на МВР Враца, с което са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. тези съображения се поддържат от жалбоподателя чрез процесуалния му представител, който прави искане за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна РУ - Б.С., редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

1

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 28.03.2020г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Фолксваген Транспортер”, с рег.№ ВР 5106 ВМ, в гр.Б.С. по ул.„П.Х.”, негова соственост. В това време, около 14.15ч., в гр.Б.С., на същата улица, служителите при РУ-Б.С. – свидетелят Г. И. Х. и свидетелят Д. И. Д., които били на работа по контрол на автомобилното движение, съгласно утвърден план, спрели за проверка водача на автомобила. Служителите извършили проверка на документите на водача и на автомобила. Свидетелите направили справка в РУ – Б.С. за редовността на документите, относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Проверяващите установили, при направената справка, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 ЗДвП. За извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП против водача бил съставен АУАН № 61259/28.03.2020г. от св. Г. И. Х. – мл.автоконтрольор при РУ – Б.С., в присъствието на свидетел-очевидец Д. И. Д. и в присъствието на жалбоподателя.

Било образувано досъдебно производство в РУ-Б.С., преписка № 406/2020г. по описа на РП Б.С.. След разследване с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.07.2020 г. решаващата прокуратура е прекратила наказателното производство за извършване на престъпление. Установено е, че собственик на автомобила е Й. С. В.. При извършената проверка се установило, че собственикът не е бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. Липсват данни да е получил уведомление. От справка на ОД МВР Враца, Сектор „Пътна Полиция“ е видно, че собственикът не е изрично уведомяван за служебното прекратяване. От писмо на Гаранционния фонд е видно, че до собственика е било изпратено уведомление, но нямат доказателства относно получаването му. Разпитан в качеството на свидетел Й. С. В. посочва, че не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила ката не е получавал съобщения за това. Твърди, че дълго време е бил извън пределите на Р.България и негов племенник е управлявал този автомобил. След като се завърнал в България,, той си е взел автомобила, без да знае, че регистрацията е била прекратена. Решаващата прокуратура е приела, че престъпление не е налице, тъй като В. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена, поради което липсва субективния елемент за извършване на престъплението по чл.345 от НК. Като основание за прекратяване е посочена нормата на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Преписката последващо е била изпратена на Началника на РУ-Б.С. за сведение.

Въз основа на постановлението на РП-Б.С. било издадено и атакуваното НП. С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 61259/28.03.2020г., НП № 20-0248-000857/14.07.2020 год., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.07.2020 г., справка по история на регистрацията на лек автомобил, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в с.з. свидетел Г. И. Х..

2

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано. Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 20.02.2017г. и от постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство. Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.

От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че Й.

С. В. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 28.03.2020г. е управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 20.02.2017г.

От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективният елемент на нарушението от страна на жалбоподателя в извършване на административно нарушение. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбоподателят не е знаел за прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван собственика на автомобила, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му по чл. 143 ал.10 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС, за което е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Към момента на проверката автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, разполагал с всички други необходими документи за него и не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията, поради което няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. От Постановлението на РП-Б.С. е видно, че е приложена справка на ОД МВР Враца, Сектор „Пътна Полиция“, от която се установява, че собственикът не е изрично уведомяван за служебното прекратяване. Предвид на това настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради непредпазливост.

Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, 3 което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице.

Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно оправомощени, в рамките на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, видно от приложената Заповед с рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР. В тази връзка направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни.

Предвид гореизложеното, НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.

Предвид този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 900 лева адвокатски хонорар.

Предвид направеното възражение за прекомерност /направено с писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка/ на разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба и лишаване от права), както и обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в едно съдебно заседание, в което са разпитани един свидетел, съдът намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения жалбоподателят има право на разноски в размер на 500 лева, като за разликата над 500 до 900 лева претенцията му следва да се отхвърли. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20-0248-000857/14.07.2020 год. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.Враца, с което на Й. С. В. от с.Т., обл.Враца, ул.“Л.“ № 24, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Враца да заплати на жалбоподателя Й. С. В. от с.Т., обл.Враца, ул.“Л.“ № 24, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 500.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.

4

ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за разликата над 500 лева до пълно претендирания размер.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

5