Решение № 157 от 27.02.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 469/2024
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 27.02.2026
- Състав
- Албена Петрова Ташкова
Цитирани разпоредби
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.144 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
- чл.57, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. Добрич, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена П. Ташкова при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Албена П. Ташкова Гражданско дело № 20243230100469 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от И. И. У. и С. И. У. срещу И. Й. У. и А. П. Ф. , както следва:
1/ Главен иск срещу И. Й. У. и А. П. Ф. по чл.26 ЗЗД –за обявяване на Договор за покупко- продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане/ наричан по – нататък Договора/ за недействителен като сключен при знание на ответниците , че увреждат ищците;
2/ Евентуални: по чл.31, ал.1 ЗЗД- за унищожаване на Договора , тъй като към момента на сключването прехвърлителят И. Й. У. бил във ******** след прекаран *** и не разбирал свойството и значението на постъпките си;
*Евентуални по чл.26 ЗЗД
2.1- по чл.26 ЗЗД – поради противоречие със закона, тъй като актът на разпореждане бил извършен след възникване на вземанията на децата /ищци/ за издръжки и при обогатяване на бащата за сметка на обедняване на майката;
2.2- по чл.26 ЗЗД накърняване на добрите нрави-ответникът И. Й. У. не е давал дължимата издръжка на ищците и с прехвърлянето на имота създал 1 предпоставки за претенции на приобретателя за наемна цена спрямо бившата съпруга и пълнолетната вече дъщеря- ищци;
2.3- по чл.26 ЗЗД -липса на съгласие-имота е бивше семейно жилище и прехвърлянето трябвало да се извърши при дадено съгласие от майката или наличие на разрешение за разпоредителна сделка от съда , каквито липсвали;
2.4- по чл.26 ЗЗД -липса на основание- приобретателят нямал основание да очаква издръжка от А. Ф. при положение , че съжителства с майка му.Прехвърлянето било извършено при крайна нужда поради ********;
2.5– по чл.26 ЗЗД -привидност - прикрива се дарение;
2.6- заобикаляне на закона – целта на договора е да се намали имуществото на И. У. , за да попречи на кредиторите да събрат своето вземане;
3/ срещу И. Й. У. и А. П. Ф. по чл.135 ЗЗД.
По отношение на П. С. И. –бивша съпруга на И. Й. У. производството по чл.135 ЗЗД прекратено.
I.Обстоятелства по исковата молба и отговора.
Твърдения на ищеца: И. Й. У. прехвърля на А. П. Ф. с Договор от 04.12.2017г. недвижим имот в гр.Д. – идентификатор №*** заедно с изба № 22 , както и 0,85147% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ № *** срещу задължението за издръжка и гледане- НА № 90 , том VIII, н.дело№ 1400/2017г. на нотариус с рег.№ 160 на НК.
С решение №260109/29.11.2022г. по гр.дело № 1629/2020г. на ДРС Договорът от 04.12.2017г. е обявен за недействителен по отношение на И. И.
У. и С. И. У..
И. И. У. и С. И. У. са деца на И. Й. У..В тяхна полза била присъдена издръжка , която техния баща И. Й. У. трябвало да заплаща по силата на утвърдено споразумение по чл.51 СК-по 60 лв. на всеки.За С. И. У. издръжката била увеличена на 140 лв. с решение по гр.дело № 4461/2018г. на ДРС.
Образувано било изпълнително дело № 93/2017г. на ЧСИ Н.Ж..
Описаният имот бил прехвърлен , за да се намали имуществото на праводателя и длъжник И. Й. У. и да не се съберат задълженията му за издръжка.
2
А. П. Ф. е син на жената , с която И. У. съжителствал на съпружески начала и знаел за задълженията на прехвърлителя за издръжка спрямо ищците.
Ответникът И. У. оспорва обстоятелствата по иска. Твърди, че спорното жилище – негова собственост било предоставено след развода на бившата му съпруга и ищцата.Заплащал издръжка без да получава разписка за това.През м.май 2017г. претърпял *** и не можел да реализира доходи.Тогава било образувано изп.дело срещу него.Децата не се интересували от неговото състояние.Грижите били поети изцяло от Ц.С. , с когото живеел на семейни начала.Ответникът бил парализиран и с 95% ТНР.Синът на Ц.-А. Ф. ги подпомагал финансово и фактически. Наел жена , която да го гледа, всеки ден по 3 часа , за което й заплащал възнаграждение.От 2020г. А. заплащал и наема на жилището , в което живее с Ц., както и при нужда разходи за храна , лекарства , отопление.Задължението му за издръжка обхващало времето до навършване на пълнолетие на двете му деца , за което задължение А. Ф. не знаел.За периода 27.09.2010г. – 07.09.2012г. задълженията са погасени по давност.Останалите – с плащане.
Ответникът А. Ф. не оспорва прехвърлителната сделка – предмет на иска по чл.135 ЗЗД.Твърди , че не са му известни задължения на И. У..Оспорва останалите обстоятелства.Също твърди , че полагал грижи заедно с майка си за И.- наел жена за почасово гледане , плащал сметки , храна , консумативи , наем и пр.Заради полаганите грижи И. У. му предложил да прехвърли в негова полза процесния апартгамент.Бил добросъвестно лице. За съдържанието на бракоразводното решение узнал от исковата молба.Не е живял в едно домакинство с И. У. и майка си Ц. , но им помагал финансово при нужда след заболяването на И. У..Не знаел какви са отношенията му с децата от предишния брак.При подписване на договора – предмет на спора И. У. бил с ясно съзнание.
А. П. Ф. претендира от ищците И. И. У. и С. И. У. плащане на наемна цена.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По фактите: Ищците И. И. У. , р. на ***г. и С. И. У., р. на ***г. произхождат от майка П. С. И. и баща ответника И. Й. У..
3
С Решение №4/27.09.2010г. по гр. д. №3998/2010г. по описа на ДРС, в сила от 27.09.2010г. гражданският брак между П. И. и И. У., сключен на ***г. е прекратен.Родителските права върху двете деца са предоставени за упражняване на майката П. И. .Бащата И. Й. У. е осъден да им заплаща месечни издръжки в размер на по 60.00 лв. на дете, считано от 27.09.2010г., платими до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена или неплатена вноска до окончателното изплащане на задължението.
Семейното жилище в гр.Д. /собственост на съпруга И. Й. У./ след развода се предоставя за ползване на съпругата П. И. до навършване на 18-год. възраст на детето С. И..
С Решение №142/05.02.2019г. по гр. д. №4461/2018г. по описа на ДРС /влязло в сила на 20.02.2019г./, съдът на осн. чл.150 от СК е изменил размера на месечната издръжка, дължима за С. И. от 60.00 лв. на 140.00 лв., като е осъдил бащата И. У. да я заплаща на детето си, считано от 02.11.2018г, ведно със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска.
С влязло в сила на 13.02.2020г. Решение №115/29.01.2020г. по гр. д.
№1111/2019г. по описа на ДРС, съдът е отхвърлил молбата на И. У. с правно основание чл.144 от СК, предявена срещу баща и И. У. за осъждане на последния да и заплаща месечна издръжка в размер на 140.00 лв., начиная от 22.03.2018г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
С влязла в сила Присъда №15/02.06.2022г. по н.о.х.д. №1433/2021г. по описа на ДРС, И. Й. е признат за виновен на осн. чл.183 от НК в това, че в периода от м.10.2010г. до м.02.2018г. не е заплащал дължимите месечни издръжки за децата си С. И. и И. И., които им е дължал по силата на Решение №4/27.09.2010г. по гр. д. №3998/2010г. по описа на ДРС /л.356/.
На 16.05.2017г., И. У. получил *** *** - ***** работоспособност, с чужда помощ за срок от 3 години, с водеща диагноза „*****“. По делото са приети медицински документи за здравословното състояние и извършени разходи за лечението на първия ответник /л. 107-119, 177-186, 204-255/.
Не се спори, че след ***а, на И. У. е отпусната *****, поради общо заболяване /неколкократно актуализирана/ в размер на 345 лв. и добавка за 4 чужда помощ в размер на 106.22 лв., или общо 451.22 лв. месечно /л.110-113/.
На отв.И. Й. У. му е определена финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ от ДСП-Варна в размер на 108.90 лв., считано от 01.10.2020г. до 30.09.2023г. /л.109/.
По делото не се спори, че от 2011г. И. У. живее на семейни начала с Ц.С.
/до смъртта и на ****г/. Безспорно е обстоятелството, че ответникът А. П. Ф. е син на Ц. С..
Страните не спорят и относно това, че след развода на П. И. и И. Й. У. през 2010г., майката с двете си деца е живяла в бившето семейно жилище, лична собственост на ответника У. до навършване на пълнолетие на С. И.. С Решение №167/03.07.2019г. по в. гр.д. №288/2019г. по описа на ДОС, въззивната инстанция е изменила Решение №290/08.03.2019г. по гр. д.
№210/2018г. по описа на ДРС, като е потвърдила акта на първоинстанционният съд, с който П. И. е била осъдена да заплати на И. У. сумата от 1227.07 лв., представляваща наем по чл.57, ал.2 от СК за ползваната от нея жилищна площ от собствения на бившия и съпруг И. У. апартамент, находящ се в гр.Д. за периода от 10.01.2015г. до 04.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
На 07.09.2017г. И. И. и С. И. /непълнолетни/, действащи със съгласието на своята майка П. И. са подали молба до ЧСИ Н. Ж. за образуване на изп. дело срещу баща им И. У., който не изплащал присъдените им месечни издръжки, за което те се снабдили на 27.10.2010г. с изп. лист по гр. д.
№3998/2010г. по описа на ДРС, с който И. Й. У. е осъден да заплаща на децата си – настоящите ищци И. И. и С. И., чрез тяхната майка и законен представител П. И. месечна издръжка в размер на 60 лв. за всяко дете, считано от 27.09.2010г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска /л. 2 по изп. д. №20178110400093, което е изискано и приложено към настоящото дело/.
На 04.12.2017г. между първия ответник И. Й. като прехвърлител и втория ответник А. Ф. като приобретател е сключен договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №90, том VІІІ, вх. рег. №12783, нотариално дело №1400/2017г. на нотариус, вписан с рег. №160 в регистъра на 5
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Добрич, вписан в Служба по вписвания – Добрич с вх. рег. №11398 от 04.12.2017г. с Акт №185, том 25, дело №480/2017г., с който И. Й. У., ЕГН ********** е прехвърлил на А. П. Ф., ЕГН **********, следният недвижим имот, находящ се в гр.Д. , със ЗП от 44.07 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, коридор и сервизни помещения, съставляващ самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор №..... по ККР на гр.Добрич, попадащ с сграда, разположена в ПИ с идентификатор №.... с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: ....., .....; под обекта: ..... и над обекта: няма, ведно с прилежащата към апартамента изба №...., със застроена площ от 2.40 кв.м., както и с 0.85147% идеални части от общите части на сградата с идентификатор ....., в която е разположен самостоятелния обект и от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на гр.Добрич срещу задължението на приобретателя А. П. Ф. за издръжка и гледане на прехвърлителя И. Й. У., като му осигурява храна, жилище, грижи при болест и немощ, един спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водил до сега и докато е жив, лично или чрез трето лице.
С влязло в сила Решение от 16.10.2020г., постановено по гр. д.
№3648/2019г. по описа на ДРС, съдът е осъдил П. С. И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Ф. с ЕГН ********** следните суми: 959,34 лв.
/деветстотин петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща дължима наемна цена, считано от 04.12.2017 г. до 16.09.2020 г., за ползване на жилището на ищеца, находящо се в гр. Д., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 513,51 лв. /петстотин и тринадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща дължима наемна цена, за периода, считано от 06.03.2018 г. до 16.09.2020 г., за ползване на същото жилище на Ф., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Свидетел на ищците:
* И. И. /....на П. И./ посочва, че И. У. след развода със .... му не е заплащал издръжките за децата си; понякога им пращал дребни суми от 20 лв. и подаръци по А. Ф., които им ги е давал. У. изгонил П. и децата от апартамента, в който са живели от 2001г. до 2021г и който се е намирал в гр.Д., 6 като прехвърлил жилището на сина на любовницата си.