Решение № 11 от 14.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело № 20252100900446 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Еврокапитал България“ ЕАД с ЕИК 130487974 – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от адв. Десислава Николова – постоянен синдик, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.

„Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 2, против „Поморие Тур Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК 205550765, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул.

„Ропотамо“ № 12, представлявано от управителя Д. Д., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца дължими суми за наем за периода от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г.

Делото е висящо за втори път пред БОС, след като с Решение № 55/01.10.2025 г., постановено по в.т.д. № 79/2025 г. на БАС, е обезсилено Решение № 44 от 19.02.2025 г., постановено по настоящото дело, В ЧАСТТА, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, в открито производство по несъстоятелност, сумата от 1 500 лв., представляваща неплатени месечни наемни вноски за м.юли 2023 г. и м.юли 2024 г. по фактура № 6434/05.07.2023 г. и фактура № 6466/05.07.2024 г., дължими по договор за наем на недвижим имот от 01.07.2021 г., представляващ паркинг в УПИ VІІІ, отреден за паркинг 1 и озеленяване, находящ се в гр. София, р-н Лозенец, м. Лозенец-ІІ, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2024 г., до пълното изплащане. Делото е върнато в тази част за ново произнасяне от друг състав на БОС относно претенцията, висяща до размера от 1 500 лв., заедно със законната лихва от датата на исковата молба, като в мотивите си БАС е приел, че при първоначалното разглеждане на делото БОС се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е бил сезиран не с иск за осъждането на ответника за заплащане на наем в размер на 750 лв. месечно /до който размер липсвал спор между страните, че наемът е платен за целия процесен период от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г./, а с иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 36 250 лв. – по 1 250 лв. месечно за същия период, общо 29 месеца, като сумата от 1 250 лв. месечно представлява разликата между платения вече от ответника месечен наем от 750 лв. и сумата от 2 000 лв., която ищецът твърди, че след 01.04.2022 г. му се дължи като наем по силата на договорка с ответника. Претенцията като такава е уточнена пред въззивната инстанция, след като исковата молба е била оставена без движение.

С оглед на горното, БОС намира, че след връщане на делото за ново разглеждане, претенцията пред него е висяща за сумата от 1 500 лв.

/понастоящем 766,94 евро/, представляваща дължим наем за периода от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г., като твърденията на ищеца /който е в открито производство по несъстоятелност/ са, че на 01.07.2021 г. между него и ответника е сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ паркинг в УПИ VІІІ, отреден за паркинг и озеленяване, находящ се в гр.

София, р-н Лозенец, м. Лозенец-ІІ, по силата на който ответникът наел имота срещу задължението да заплаща месечен наем от 2 000 лв. съгласно чл.2, т.1 от договора. Фактическата власт върху имота била предоставена от ищецанаемодател на ответника още на 01.07.2021 г. с протокол към договора.

Предвид пандемичната обстановка в страната, предизвикана от Ковид-19, между страните бил подписан на 01.01.2022 г. анекс към договора за наем, с който в §1 било уговорено, че месечният наем се намалява на 750 лв. за периода от 01.01.2022 г. до приключване на извънредната епидемиологична обстановка. Считано от 01.04.2022 г., с Решение на Министерски съвет на Р България били отменени въведените временни противоепидемични мерки на територията на страната, в т.ч. и извънредната епидемиологична обстановка.

2

След април 2022 г. ищецът многократно провел разговори с управителя на ответника и го призовал да плаща първоначално уговорения наем от 2 000 лв. месечно, като поради неизпълнение на това искане, ищецът прекратил едностранно договора за наем с ответника. Поради липсата на плащане на претендираната разлика от 1 250 лв. месечно за процесния период от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г. – 29 месеца, се предявява настоящият осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД за сумата от общо 36 250 лв., който понастоящем, след връщане на делото от БАС за ново разглеждане, е висящ до размера от 766,94 евро /левова равностойност 1 500 лв./. Върху главницата се претендира и присъждане на законна лихва, считано от датата на исковата молба – 19.09.2024 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, ангажира доказателства. Не претендира присъждане на разноски.

При новото разглеждане на делото синдикът на ищеца адв. Десислава Николова депозира по делото писмено становище, в което заявява, че не разполага с писмени доказателства относно договорен след 01.04.2022 г. наем в размер на 2 000 лв. между страните по процесния договор за наем от 01.07.2021 г.

Предявеният иск е с правно основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД вр.чл.620, ал.5 ТЗ.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е оспорена основателността на претенцията, като се сочи, че не съществува никакво писмено съглашение между страните, по силата на което да е прието в отношенията им, че след 01.04.2022 г. дължимият месечен наем за имота ще бъде в размер на 2 000 лв. Сочи се, че регулярно ответникът е заплащал за целия процесен период месечен наем в размер на 750 лв. съгласно издавани от ищеца фактури, като понастоящем по делото липсва спор между страните, че наемът в размер на 750 лв. месечно е платен от ответника за целия процесен период от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, сочи доказателства и претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото 3 доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно наличието на валидно сключен между тях договор за наем от 01.07.2021 г. за описания в исковата молба недвижим имот - паркинг в УПИ VІІІ, отреден за паркинг и озеленяване, находящ се в гр.

София, р-н Лозенец, м. Лозенец-ІІ, по силата на който ищецът е предоставил на ответника на 01.07.2021 г. ползването на имота срещу уговорен месечен наем от 2 000 лв. Не спорят и че в процесния период от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г. ответникът, в качеството си на наемател, е ползвал имота.

Не спорят и че между страните е бил сключен анекс към договора за наем от 01.01.2022 г., по силата на който наемната цена е била намалена на 750 лв. месечно, считано от 01.01.2022 г. Видно от съдържанието на анекса, страните са приели, че „във връзка с непредвидения характер на пандемията от Ковид 19, довела до намаляване обема на работа в офисите около наетия обект, въз основа на доклад от наемателя и съгласно уговореното в предходния анекс от 01.10.2021 г., страните се договарят месечната наемна цена по договора да бъде променена от 2 000 лв. с вкл. ДДС на 750 лв. с вкл. ДДС, считано от 01.01.2022 г.“, като липсва уговорка наемът в размер на 750 лв. месечно да се дължи до отпадане на епидемиологичната обстановка в страната. Подобни уговорки не се съдържат и в другите налични по делото писмени доказателства.

Безспорно е и плащането на договорената с анекса наемна цена от 750 лв. месечно от страна на ответника за целия процесен период от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г.

Страните спорят относно това дали има основание след 01.04.2022 г. до края на процесния период – 01.09.2024 г., от ответника да се изисква по-висока наемна цена от 750 лв. месечно, а именно – сумата от 2 000 лв. месечно, като по делото няма спор, че тази разлика от 1 250 лв. месечно не е заплатена от ответника.

От ангажираните по делото писмени доказателства не се установява подобна договореност между страните, тъй като нито договорът за наем, нито подписаният към него анекс съдържат клауза, съгласно която намаленият размер на наема от 750 лв. да се дължи само за определен период от време, а именно – само по време на епидемиологичната обстановка, както ищецът 4 твърди, както и че след отпадането й ще остане дължима първоначално договорената сума.

В тежест ищеца по делото е да установи спорния по делото факт – наличието на договорно основание от ответника да се претендира сумата от 2 000 лв. месечен наем за периода от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г., като такива доказателства не са ангажирани, дори напротив – самият синдик на дружеството-ищец заявява в писмено становище, че не разполага с такива.

Поради това, предявеният иск не е доказан и следва да бъде отхвърлен във висящата му част, а именно – в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане от БАС.

С оглед изхода на делото и претенцията на ответника за разноски, на осн.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 7,67 евро /левова равностойност 15 лв./, представляваща направените от него разноски по обезпечителното производство по ч.т.д. № 164/2024 г. на БАС, представляващи заплатена държавна такса по частната жалба, както и сумата от 3,58 евро /левова равностойност 7 лв./ - заплатена по делото такса за заверен препис /л.120/.

По отношение на сумата от 15,34 евро /левова равностойност 30 лв./, представляваща внесена от ищеца държавна такса за въззивно обжалване по в.т.д. № 79/2025 г. на БАС, следва да се посочи, че липсва основание същата да се възлага в тежест на ищеца, тъй като тази сума не е била дължима от ответника във връзка с подадената от него жалба, доколкото в производството съгласно разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ предварително не се внасят държавни такси и такива се присъждат с крайния акт с оглед изхода на делото, нито на ответника-въззивник са били дадени указания от съда за внасянето на подобна държавна такса по жалбата, поради което тази сума не следва да му се присъжда като разноски. Ответникът би могъл да поиска същата да му бъде възстановена от Апелативен съд Бургас, по чиято сметка е била внесена.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, съгласно която по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, държавната такса не се внася предварително, следва за отхвърлената с настоящото решение претенция да бъде събрана от масата на несъстоятелността дължимата държавна такса за предявяването и разглеждането й в размер на 4 % от сумата от 766,94 евро /левова 5 равностойност 1 500 лв./, или сумата от 30,68 евро, както и сумата от 15,34 евро – дължима държавна такса за производството пред БАС по повод въззивното обжалване на предходното първоинстанционно решение и образуваното в тази връзка в.т.д. № 79/2025 г. на БАС.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Еврокапитал България“ ЕАД с ЕИК 130487974 – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от адв. Десислава Николова – постоянен синдик, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 2, против „Поморие Тур Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК 205550765, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Ропотамо“ № 12, представлявано от управителя Д. Д., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 766,94 евро /левова равностойност 1 500 лева/, представляваща дължим неплатен наем за периода от 01.04.2022 г. до 01.09.2024 г. по договор за наем от 01.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 19.09.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Еврокапитал България“ ЕАД с ЕИК 130487974 – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.