Решение № 2527 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 23.04.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Десислава Йорданова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16748 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.07.2019 год., постановено по гр.дело №20750/2019 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Л.Г.Д., извършено поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с акт №РД-12-3А-01 от 04.02.2019 год. на изпълнителния директор на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т.

2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Инспектор/контрол по реализация на приходите“ и ответникът „Ц.з.г.м.“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2 КТ сумата от 7 137 лв., представляваща обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.02.2019 год. до 05.08.2019 год., формирано като разлика между трудовото възнаграждение и полученото на по-нископлатената работа на длъжност „чистачка“ в ПГАВТ „А.С.П.“, като ответникът „Ц.з.г.м.“ ЕАД е осъден да заплати, както следва: на ищцата Л.Г.Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 300 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 445.48 лв., представляваща дължима държавна такса.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Ц.з.г.м.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че по делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение за процесната длъжност. В изпълнение на съдебни решения ищцата била подала заявление на 01.02.2019 год. за заемане на предишната длъжност, като същия ден била подписала всички документи, удостоверяващи фактическото възстановяване на длъжността в закрития отдел „Контрол по реализация на приходите“ на дирекция „Контрол“ в дружеството.

Доказано било, че с решение от 01.01.2019 год. на Съвета на директорите на ответника било променено щатното разписание, считано от посочената дата, както и предходно щатно разписание от 01.08.2017 год., като било видно, че всички щатни бройки за посочената, предходни и последващи длъжности били закрити. Поради това на ищцата било предложено да заеме подходяща за нея длъжност към момента на възстановяването й с писмо, което било представено като доказателство по делото. Тя обаче била отказала – на 04.02.2019 год., като не се възползвала от възможността за преназначаване, поради което работодателят бил счел писмото за предизвестие да прекратяване на трудовото правоотношение /изрично посочено в писмото/ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. На 04.02.2019 год. на ищцата бил връчен и акт за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, който тя също отказала да подпише. В случая съкращаването на щата било реално, като то било предприето с цел оптимизиране на щатния състав, целесъобразно управление на финансовите средства, избягване на дублиране на функции от служителите на дружеството и по-ефективно разпределение на отговорностите между отделните сектори, отдели и дирекции. Трудовите функции на процесната длъжност и длъжността „Специалист/вътрешнофирмен контрол“, отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“, сектор „Вътрешнофирмен контрол“ се различавали съществено. Извод за идентичност не можел да бъде изведен нито от наименованието им, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение не е съществувала заеманата от ищцата длъжност, поради което за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор. В случая уволнението следвало момента на реалното съкращаване на щата и решението за това било взето от компетентен орган. Ищцата не била член на синдикален орган или синдикална организация, а се била присъединила към действащия КТД от 14.07.2017 год. към датата на възстановяването й, поради което и не се изисквало предварително съгласие на синдикален орган и такова не било искано преди прекратяване на трудовото правоотношение. В акта за прекратяване на трудовото правоотношение било указано да се изплатят обезщетенията съгласно КТ и КТД, като видно от представения по делото фиш за м.февруари 2019 год. същите били заплатени. Поради това и ищцата не можела да претендира каквито и да било суми, различни от надлежно заплатените.

Ответницата по жалбата Л.Г.Д. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че подбор е бил необходим, но не е бил извършен от работодателя, тъй като е налице сходство във функциите на длъжностите. Поради това и подборът трябвало да се извърши, за да се определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при съкращението в щата.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л.Г.Д., с която срещу „Ц.з.г.м.“ ЕАД са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2 КТ за отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, с акт №РД-12-3А от 04.02.2019 год. на изпълнителния директор на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, з. възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Инспектор/контрол по реализация на приходите“ и за осъждане на ответника да заплати сумата от 7 137 лв., представляваща обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение и полагане на труд на по-нископлатена работа за периода от 05.02.2019 год. до 05.08.2019 год. В исковата молба се твърди, че уволнението било незаконно поради нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ – не било взето съгласие от Синдикалната организация КНСБ, на която ищцата била член и тъй като работодателят не бил извършил подбор по чл. 329 КТ.

Безспорно е по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение от 15.02.2018 год., постановено по гр.дело №67100/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, което е влязло в сила на 05.01.2019 год., е било признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Л.Г. Д. от длъжността „Инспектор/контрол по реализация на приходите“, отдел „Контрол по реализация на приходите“, дирекция „Контрол“ в „Ц.з.г.м.“ ЕАД, извършено със акт №РД-12-ЗК-04 от 01.09.2017 год. на работодателя, ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът е бил осъден да й заплати сумата от 6 608.85 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 02.09.2017 год. до 02.03.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2017 год. до окончателното й изплащане.

На 22.01.2019 год. ищцата била уведомена от СРС на основание чл. 345, ал. 1 КТ, че следва в 14-дневен срок да се яви и да заеме предишната работа, поради възстановяването и с влязлото в сила съдебно решение, като своевременно – на

01.02.2019 год. същата подала молба до ответника, с която заявила готовността си да бъде възстановена на предишната си работа. На 01.02.2019 год. ищцата встъпила в длъжността „Инспектор/контрол по реализация на приходите“, за което бил съставен и акт /на л. 63 от първоинстанционното дело/. Същият ден ищцата подала и декларация, с която декларирала, че се присъединява към КТД от 01.08.2017 год., приема всички договорености в КТД и е съгласна да заплати годишната присъединителна вноска за 2019 год. /която да бъде удържана от трудовото й възнаграждение за м.януари – м.юни 2019 год./.

На 04.02.2019 год. ищцата била уведомена от работодателя с писмо /връчено при условията на отказ, удостоверен с подписа на две присъстващи лица/, че съгласно утвърденото щатно разписание, в сила от 01.08.2017 год., отдел „Контрол по реализация на приходите“, дирекция „Контрол“, е закрит, а процесната длъжност – съкратена, като й предложил да заеме длъжността „Касиер/абонаментни карти“ в звено „Пунктове за продажба“, сектор „Продажби“, отдел „Маркетинг“, дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“, с основно месечно трудово възнаграждение от 835 лв., за което следвало да подаде заявление за преназначение, а в противен случай да счита писмото за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Процесното трудово правоотношение било прекратено с акт №РД-12-3А-01 от 04.02.2019 год. на изпълнителния директор на ответното дружество, издаден на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от

05.02.2019 год. Заповедта била връчена на ищцата на 04.02.2019 год. при условията на отказ, удостоверен с подписите на две присъстващи лица – обстоятелство, което същата не оспорва. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ – за неспазения срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение и по чл. 222, ал. 1 КТ вр. с чл. 47 КТД от 2017 год. – за времето, през което служителят е останал без работа в двукратния размер на трудовото възнаграждение.

Не се спори, че с решение на Съвета на директорите на ответното дружество била приета считано от 01.08.2017 год. нова организационно-управленска структура, като била закрита дирекция „Контрол“ и отдел „Финансов контрол“ и бил създаден отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ с два сектора: „Вътрешнофирмен контрол“ и „Финансов контрол“.

По делото са представени длъжностни разписания на персонала и заплатите при ответника от 01.08.2017 год. и 01.09.2017 год., утвърдени от изпълнителния директор на ответното дружество, съгласно които в отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ има два сектора:

„Вътрешнофирмен контрол“ и „Финансов контрол“, като в първия сектор към 01.08.2017 год. е имало 17 щатни бройки за длъжността „Инспектор/вътрешнофирмен контрол“, а към 01.09.2017 год. – 17 щатни бройки за длъжността „Специалист/вътрешнофирмен контрол“, като изискванията за заемане на посочените длъжности са идентични.

Според приетото като доказателство по делото длъжностно разписание на персонала и заплатите при ответника от 01.01.2019 год., утвърдено от изпълнителния директор на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, в отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“, сектор „Вътрешнофирмен контрол“ фигурират общо 10 щатни бройки за длъжността „Специалист/вътрешнофирмен контрол“, като изискванията за заемане на длъжността са средно или средно специално образование, клас на персонала „ТПС“.

Като доказателства по делото са приети длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор/контрол по реализация на приходите“, връчена на ищцата на 01.02.2019 год. и длъжностна характеристика за длъжността „Специалист/вътрешнофирмен контрол“ /връчена на служител на ответника на 31.08.2017 год./.

Представен е колективен трудов договор /КТД, сключен между ответното дружество и синдикални организации, като в чл. 16 от същия е предвидено, че в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в дружеството, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация /ал. 1/, а за останалите членове на синдикалните организации, страна по КТД, работодателят изисква писмено становище от съответното синдикално ръководство, чийто член е работника или служителя само в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, като писменото становище се представя в тридневен срок /ал. 2/. Съгласно чл. 16, ал. 3 от КТД, при съкращаване на работници или служители се пристъпва след изчерпване на възможностите за пренасочване на други свободни места с оглед тяхната квалификация и професионален опит. В чл.