Решение № 42 от 10.03.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Сливница, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200281 по описа за 2023 година ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, „Д.Т.” ООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление гр.*, ***, ул.“***“ №1а, представлявано от управителя С.Б. обжалва наказателно постановление № 23-2300081, издадено на 31.03.2023г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което му е наложено на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414 ал. 3 от КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 1500 лева , за извършено нарушение по чл.303, ал.3 КТ.

В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което иска отмяната му. Твърди се, че не е извършено твърдяното нарушение. Твърди се, че в АУАН липсва конкретика и достатъчна индивидуализация на нарушението, с което нарушено правото на нарушителя на защита. В съдебно заседание, нарушителят се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата.

Претендира разноски. В допълнение към жалбата си, твърди, че лицето М. В. е бил неграмотени и че проверяващите са попълнили декларацията му; обекта на проверка не е охраняван от дружеството жалбодател и съответно не може да допуска лица до обекта; не е установено кой е възложил на М. В. работата „метене“ на лицето.

Административнонаказващият орган ДОИТ * област, редовно уведомен се представлява от юрк.*. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда. Претендира разноски за юрисконсултски вазнаграждение, определено от 1 съда.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 25.01.2023г. свидетелите И. Г. Г., М. М. М. и Б.И.И. и К.К., служители в Д „ИТ” – * област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по подаден сигнал за непълнолетни, които престират труд без договор в „Мултимодален терминал - *“, по договор за изпълнение на СМР и по ПБЗ „Изграждане на логистична складова база в индустриална зона „Божурище – УПИ I-813, индустриална бизнес зона и ТП“ находящ се в кв.20, м.“Матерека/Спорното, с.Гурмазово, общ.Божурище. При пристигането си на място около 10,30ч. инспекторите установили, че обектът е охраняван от жива охрана. След влизане на обекта установили две лица, които метели. Раздали декларации за установяване на трудово правоотношение. Завареното на място лице, М. Т. В., ЕГН:**********, заявило, че е неграмотно, поради което, дадената му декларация, била попълнена от св.Б.И., под негова диктовка. След попълване на декларацията, св.И. му я прочела, отразила тези факти на гърба на декларацията, след което М. В. я подписал. В попълнената декларация, М.

В. заявил факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, като е отразил дата и час на декларираното от него – 25.01.2023г., 10,33ч. М. В. декларирал, че работи в „Д.Т.“ ООД, като общ работник.

На място при извършване на проверката е бил и съставен протокол, към който е прикачена и направена снимка на заварените на място лица.

На място е бил и техническият ръководител на обекта, св. К.А.. Според свидетелските му показания, заварените при проверката лица трябвало да го изчакат на обекта, докато си събира инструменти и документи, като не им е възлагана никаква работа.

Свидетелите, служители на „ Инспекция по труда Софийска област“, връчили призовка за довършване на проверката в на 06.02.2023г., управляващия фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката.

За констатираното нарушение при проверката извършена на 25.01.2023г., бил съставен АУАН № 23-2300081 от 06.02.2023г., който бил връчен срещу подпис на управителя на „Д.Т.“ ООД, с ЕИК ***, лично, без отразени от него в самия АУАН възражения относно посочените констатации.

Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е приложен по делото.

Въз основа на съставен акт

№ 23-2300081 от 06.02.2023г., за установяване на административно нарушение директорът на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област издава наказателно постановление № 23-2300081/31.03.2023г., с което на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414 ал. 3 от КТ от КТ е наложил на „Д.Т.“ ООД, с ЕИК ***, в качеството на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ „имуществена санкция” в размер на 1500 лева , за извършено нарушение по чл.303, ал.3 от КТ.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на 2 показанията на разпитаните по делото свидетели И. Г. Г., М. М. М., К.Г.К. и К.Д.А., и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.04.2023., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница на 13.04.2023г. видно от отразяването на електронната поща. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата:

"Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 23-2300081 от 06.02.2023г. намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област наказателно постановление № 232300081/31.03.2023г. се явява законосъобразно от формална страна Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, тъй като прецени, че неправилно е била реализирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение. Нормата на трудовото законодателство, за 3 нарушаването на която е наказано ЮЛ работодател касае недопускане на непълнолетни лица да полагат труд, без разрешение на ДИТ. Тази разпоредба, наред с останалите разпоредби от Глава „Приемане на работа на лица, от 16 до 18 години“ от КТ най-общо предоставят гаранция на непълнолетните работници, че полагания от тях труд ще бъде съобразен с възможностите на тяхната възраст, физическо и психическо развитие.

Предвид установената и посочена по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че правилно е ангажирана отговорността на работодателя, тъй като са налице всички елементи от обективна страна на нарушението. Няма спор, че към датата на проверката М. В. е бил непълнолетен - на 17г., както и че е бил заварен да полага труд в обекта на жалбоподателя . Въпреки твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че присъствието му не е по повод полаган труд, съдът счита, че от събраните доказателства, обсъдени погоре, се установява, че реално М. В. е полагал труд и то без сключен трудов договор. Това се установява от декларираните от последния обстоятелства в написаната и подписана от него декларация. В момента на проверката контролните органи също са констатирали именно полагане на труд от В. – мете площадката. Освен всичко останало – няма никаква житейска логика дружеството да заплаща на М. В. 70лв на ден, ако последният не е работил в обекта, за да извършва каквато и да е трудова дейност.

Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. В конкретния случай категорично се установява, че В. е престирал труд, като е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място, стопанисвано от дружеството жалбоподател, на длъжност „общ работник“ с работно време от 8,00ч. до 17,00ч. В конкретния случай, макар и неотносимо към състава на нарушението категорично се установява и обстоятелството, че писмен трудов договор с посоченото лице не е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за дружеството, което именно поради това се явява негов работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ.

Нещо повече, установява се и няма спор по въпроса, че лицето към момента на проверката е непълнолетно, поради което и по силата на чл. 303, ал.3 КТ – преди да го приеме на работа, работодателят е следвало да има разрешение от Инспекцията по труда, което се дава за всеки отделен случай. В конкретния случай е установено от представените писмени доказателства, че такова разрешение не е издавано, поради което е доказан този отрицателен факт, който е съществен елемент от обективната страна на нарушението.

В процесния случай е ангажирана обективната безвиновна отговорност на търговеца – работодател. Оспорването и обжалването на НП в процесния случай е частично неоснователно, тъй като съдът не констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е вменено нарушение, което реално той не е извършил. Това е така, защото от една страна няма представени доказателства, които да подкрепят твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразността на издаденото НП, а от друга от писмените и гласни доказателства се установи 4 фактическа обстановка, която съответства на посочената в акта и НП и е съставомерна по чл. 302, ал. 2 от КТ. Действително, с бездействието си жалбоподателят е застрашил и поставил в опасност обществените отношения, които гарантират правата на непълнолетните работници, за които в КТ е предвидена специална закрила. В чл. 303, ал. 2 и ал.3 КТ е предвиден редът по който, по изключение, се приемат на работа лицата от 16 до 18 години, като това става след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа и разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Така посочените норми имат за цел опазване на живота, психическото и физическото здраве на непълнолетните лица, отчитайки тяхната физическа и психическа незрялост.

Неспазването на горните задължения е въздИ.о в административно нарушение, като нормата на чл.414, ал.1 КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Съдът намира, че извършеното нарушение не е с висока степен на обществена опасност и не се отличава с такава от типичните нарушения от този вид. Напротив, констатиран е единичен случай с непълнолетно лице, което е полагало за часове неквалифициран труд. Самият труд не е тежък, опасен или вреден и не поставя непълнолетния в някаква реална опасност. Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.