Определение № 326 от 09.06.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. Варна, 09.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500008 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №3301/07.05.2026 г. на адв. К. А.процесуален представител на С. С. и И. Б., за изменение на постановеното по настоящото в.гр. д. № 8/2026г., решение № 73/24.04.2026г., в частта за разноските, присъдени в полза на въззиваемите С. С. и И. Б.. В молбата е изложено, че платените от въззиваемите адвокатски възнаграждения не са прекомерни, тъй като са уговорени и заплатени в размери, съответстващи на пазара, при който се уговарят възнагражденията по дела с подобна фактическа и правна сложност и са под определените по алгоритъма на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. възнаграждения. Платеното от С. С. възнаграждение в размер на 4 980 евро е с 1179,04 евро или с 20% по-ниско от предвидения по Наредба № 1 минимум, а платеното от И. Б. – 2640 евро е два пъти по-малко от предвидения минимум от 5 685,41 евро. Твърди се също така, че при намаляване на претендираните адвокатски възнаграждения, съдът не е взел предвид, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, като начисления данък се счита за неразделна част от дължимото от клиента задължение. Освен това наведеното от насрещната страна възражение за прекомерност не е било мотивирано. Посочва също, че в претендираните възнаграждения не са прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото.

С писмен отговор КОНПИ е оспорила молбата като неоснователна.

Молбата е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по делото е било образувано по реда на чл.258 ГПК, по 1 подадена от КОНПИ въззивна жалба срещу решение № 1053/20.10.2025г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр. д. № 1865/2020г., с което са отхвърлени предявените от Комисията срещу С. Г. С. и И. П. Б. искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество: от С. С. и И. Б. – недвижим имот с идентификатор ***, по КККР на гр. Варна, район „Приморски“ с площ от 600кв.м., ведно с изграденото в имота жилищна сграда на два етажа със РЗП 78,83кв.м. с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***; от С. С. – товарен автомобил “Сеат инка“, с рег. № Н9366ВТ; ½ ид.ч. от ремарке за лек автомобил марка „РЕСПО 750 В521Л 209“, с рег.№ В3434ЕН, л.а. „Субару Аутбек“, с рег.№ В5703ТА; ½ ид.ч. от моторна лодка с рег.№ Вн8795; сума в размер на 153,57 лева- налично салдо по разплащателна сметка; 892,47 щатски долара/ 1651,08 лв./- налично салдо в разплащателна сметка; от И. Б. – 535,40лв.- налично салдо по разплащателна сметка, като отправеното искане е за уважаване на предявените искове за отнемане на посоченото имущество.

С решение № 73/24.04.2026г. постановено по настоящото в. гр. д.

№ 8/2026г. по описа на Апелативен съд – Варна обжалваното решение на ВОС, с което исковете са отхвърлени като неоснователни е потвърдено.

С решението, на основание чл.78, ал.3 , вр. ал.5 ГПК, КОНПИ е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро на С.

С. и в размер на 1000 евро на И. Б. .

Съдът намира за неоснователни възраженията на С. С. и И. Б., че при преценката на основателността на направеното от насрещната страна искане за намаляване на претендираните адвокатски възнаграждения поради прекомерност съдът не е съобразил, че същите са под минималните размери, предвидените в Наредба №1/2004г. и че същите съответстват на фактическата и правна сложност на делото.

При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът е взел предвид определените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и е съобразил задължителния характер на даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК).

Съда е съобразил, че в случая се касае за осъществена защита пред въззивната инстанция, която се изразява в изготвяне и представяне на писмено становище по въззивна жалба, подадена от КОНПИ, явяване в съдебно заседание при разглеждане на делото пред въззивната инстанция и изразяване на становище по съществото на спора. Във въззивното производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Обстоятелството, че адвоката е регистриран по ЗДДС не обвързва съда със задължение за присъждане на разноски в по-висок размер, тъй като регистрацията по ЗДДС не се отразява на сложността на производството или обема на извършената от процесуалния представител 2 работа.

Предвид изложеното, при определяне на дължимия адвокатски хонорар, съдът е счел, че са дължими адвокатски възнаграждения под установения с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. минимум, тъй като делото не се е отличавало с особена фактическа или правна сложност.

Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззиваемите страни, съдът намира, за неоснователни възраженията на същите, че размера на определеното адвокатско възнаграждение е несправедлив и необоснован.

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за ревизиране на изложеното във въззивното решение относно присъдените в полза на въззиваемите С. С. и И. Б. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3301/07.05.2026 г., подадена от адв. К. А.- процесуален представител на С. С. и И. Б., за изменение на решение № 73/24.04.2026г., постановено по в.гр. д. № 8/2026г., в частта за разноските за въззивното производство, присъдени в полза на въззиваемите С.

С. и И. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3