Решение № 3419 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3419 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20231100505340 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на „Софийска вода“ АД срещу Постановление за разноски с изх. № 18249/10.03.2023 г. издадено по изп. д. № 20238510400546 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по КЧСИ, с което е отказано намаляване на приетите за събиране разноски в изпълнителното производство, както следва:

1/ за държавна такса за издаване на изпълнителния лист в размер 5,00 лева; 2/ таксата от 0,91 лева за банков превод на държавната такса по сметка на съда за издаване на изпълнителния лист; 3/ т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с ДДС за други разходи и 4/ по т. 4 от ТТРЗЧСИ 12,00 лв. с ДДС за връчване на Постановлението за разноски.

В жалбата се поддържа, че сумите са незаконосъобразно определение.

Взискателят счита жа;бата за неоснователна.

Съдебния изпълнтел мотивира действията си.

Съдът като обсъди доводите на страните и сърбаните по делото доказателства приема за установено следното:

По отношение на начислената държавна такса за издаване на изпълнителния лист и таксата за банковия, въз основа на който е образувано изпълнителното производството, следва да се посочи, че е трайна и непротиворечива съдебната практика, че разноските за издаване на изпълнителния лист са за сметка на длъжника. Платената държавна такса и свързаната с нея такса за банковия й превод, са разноски, които взискателят прави след влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който като изпълнително основание се издава изпълнителния лист и който следва да има същото съдържание, затова тя не може да бъде 1 включена в него, а следва да бъде начислена и събрана в хода на изпълнителното производство като допълнителна разноска за неговото образуване. / в този смисъла определение № 617/16.12.2013 г. постановено по ч.гр.д. №6154/2013 г по описа на ВКС, I Г.О. и други/. Следователно постановлението е правилно и законосъобразно в частта относно приетите за събиране разноски за държавна така и банков превид за нейното заплащане в размер на 5,91 лв., а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Правилно и законосъобразно е начислена и таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на постановлението за разноски на участниците в производството, която е проста и в размер на 10,00 лева без ДДС (12,00 лева с ДДС) и която по аргумент от чл. 79, а. 1 ГПК се начислява за сметка на длъжника.

По отношение на начислените разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ постановлението е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съгласно цитираната разпоредба, таксата се начислява за други приемно изброени разходи направени за изпълнението от съдебния изпълнител. Предпоставка за тяхното възстановяване на съдебния изпълнител от длъжника е доказване на тяхното извършване чрез съставяне на счетоводен документ по закона за счетоводството (фактури, приходни, разходни ордери, фискални бонове и т.н.).

В мотивите към жалбата ЧСИ посочва, че сумата е начислена за изпращане на книжа по изпълнителното дело до длъжника посредством електронна поща и електронен подпис, за използването на които и по дефиниция на чл. 143 от Закона за електронните съобщения и Директива 2002/21/ЕС от 07 март 2002 г. като платени услуги, предполагат заплащане на такси от съдебния изпълнител.

Съдебно известен факт е, че доставката на интернет услуги и услугите за използване на електронен подпис в Р. България, са платени. Не всеки разход на ЧСИ за горните услуги, предоставени му от трети лица, той може да възложи в тежест на длъжника, а само тези или такава част от тях, която е необходима за извършване на изпълнителните действия по конкретното изпълнително производство. Като разходът следа да бъде доказан посредством съставяне на счетоводен документ за неговото извършване от съдебния изпълнител. По делото няма представени разходно-оправдателни документи от ЧСИ за заплащане на възнаграждение за ползване на горните услуги към трети лица, поради което той не може и да прехвърли този разход в тежест на длъжника. Само за пълнота следва да се посочи и че е малко вероятно съдебния изпълнител да е сключил договор с доставчик на интернет, който да начислява/определя възнаграждението си на брой изпратени съобщения, за да е възможно изобщо да се определи каква е припадащата се част от него, която да може да се възложи на длъжника по конкретно изпълнително дело. Същото важи и за таксата за ползване на електронен подпис, която обикновено се определя и заплаща на годишна база, а не на брой подписани с подписа документи, за да може пропорционална част от него да се превъзложи като разноска на длъжника.

По изложените съображения в тази част постановлението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

2

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски с изх. № 18249/10.03.2023 г. издадено по изп. д.

№ 20238510400546 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по КЧСИ, в частта по т. 31 от ТТРЗЧСИ, с която на „Софийска вода“ АД е начислен разход в размер на 24,00 лв. с ДДС за изпращане на книжа по изпълнителното дело до длъжника посредством електронна поща и електронен подпис.

ОСАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Софийска вода“ АД срещу постановление за разноски с изх. № 18249/10.03.2023 г. издадено по изп. д. № 20238510400546 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по КЧСИ, в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3