Решение № 33 от 07.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пазарджик, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100143 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от Г. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. ***, чрез адв. С. от АК - Пловдив, срещу Община Велинград, ЕИК 000351580, с адрес: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета К. К., за признаване за установено, че ответникът длъжи сумата от 154 424.05 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 36, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАдв с решение на Адвокатски съвет - Пловдив за осъществено процесуално представителство по т. д. № 173/2016 г. на ОС - Пазарджик, за което е издадена Заповед за изпълнение № 8/06.01.2023 г. по ч. гр. д. № 19/2023 г. на РС - Велинград, поправена с разпореждане № 406/21.03.2023 г. по същото дело (за главница от 124 424.05 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева), както и Заповед за изпълнение № 3/05.01.2023 г. по ч. гр. д. № 5/2023 г. на РС - Велинград, поправена с разпореждане № 398/21.03.2023 г. по същото дело (за главница от 30 000 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева), ведно със законната лихва върху главницата от 124 424.05 лв. от 06.01.2023 г. до окончателното плащане, респ. върху главницата от 30 000 лева от 04.01.2023 г. до окончателното плащане.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на адвокат е осъществил процесуално представителство на ответника по т. д. № 173/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, по което дело общината е била втори ответник, наред с „Еко Титан“ ЕООД, клон София, ЕИК 1055475260020, по иск с правна квалификация чл. 464 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от В. М. С., ЕГН **********, и с цена на иска в размер на 13 431 362.45 лева. Процесуалните действия във връзка със спора са 1 подробно описани. Поради приета недопустимост на иска, производството е прекратено с определение на първоинстанционния съд, влязло в сила след проведен институционален контрол, на 10.01.2018 г. Твърди се, че понеже между страните не е бил сключен договор за процесуално представителство нито към датата на писменото упълномощаване с пълномощно изх. № 92-002428/10.10.2016 г., нито по-късно, възнаграждението за адвоката се определя от адвокатския съвет - чл. 36, ал. 3 от ЗАдв - цитира съдебна практика. На това основание, ищецът е отправил искане до Адвокатски съвет - Пловдив за определяне на адвокатското му възнаграждение по делото, като с протокол № 22 от 19.10.2022 г. и решение № 392 от 19.10.2022 г. адвокатският съвет е определил адвокатско възнаграждение на ищеца за извършените по т. д. № 173/2016 г. действия в размер на 154 424.05 лева с ДДС. Подробно описва и извършените процесуални действия и дадени от съда указания по двете заповедни производства, по които са издадени и двете заповеди за изпълнение. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.

Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община Велинград, чрез адв. С. от АК - Пазарджик е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на иска. Правят се доводи, че самото предявяване на исковата молба от Васил Стоянов защитава интереса на общината, тъй като, ако се признае за нищожен договора за обществена поръчка № 31/16.02.2009 г., сключен между „Еко Титан“ ЕООД и Община Велинград, последната би се освободила от отговорността да заплати претендираните от „Еко Титан“ ЕООД задължения, за които е образувано изпълнително производство при ЧСИ Г. Захариев. Признава се факта, че с пълномощно изх. № 92-00-2428/10.10.2016 г. кмета на общината упълномощава адв. Г. Б. да представлява и защитава Община Велинград в производството по т. д. № 173/2016 г. на ОС - Пазарджик. Излага се, че в подадените отговор на исковата молба и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, адв. Б. не е изложил ясно становище, което да охранява интереса на ответника. Излагат се сходни аргументи и относно проведеното частно производство. Впоследствие производството е прекратено, като се обобщава, че този резултат не е в интерес на общината.

Аргументира се, че адвокатското възнаграждение е за извършена дейност и/или за постигнат резултат. Но винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси.

Излага се, че при сравнителен анализ на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗАдв се налага извод, че изготвянето и подаването на отговор на исковата молба и допълнителен отговор е вид адвокатска дейност, но тя не представлява същинско процесуално представителство пред съд. Прави се възражение за погасяване на иска по давност. Навеждат се доводи, че падежът за плащане на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не е уговорено такова, е с изпълнение на поръчката, което в случая е с подаването на частна касационна жалба вх. № 7980 от 13.10.2017 г. От този момент е започнала да тече 2 петгодишна давност, която е изтекла на 13.10.2022 г. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В конкретния случай правото на иск на кредитора е обвързано от депозирано от длъжника в заповедното производство в срок надлежно възражение. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.

414, ал. 1 от ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (така т.10а от ТР № 4/2013 г.).

От служебно изисканото и приложено ч. гр. д. № 19/2023 г. на РС Велинград по образуваното заповедно производство се установява, че заповедта за изпълнение № 8 е издадена на 06.01.2023 г., същата е връчена на ответника на 11.01.2023 г. Ето защо подаденото от ответника на 19.01.2023 г. възражения по чл. 414, ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че е в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Ищецът е уведомен за депозираното възражение на 10.02.2023 г., като искът, по който е образувано първоначално гр. д. № 144/2023 г., е предявен на 01.03.2023 г., т. е. същият е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК и е допустим.

От приложеното ч. гр. д. № 5/2023 г. на РС - Велинград по образуваното заповедно производство се установява, че заповедта за изпълнение № 3 е издадена на 05.01.2023 г., същата е връчена на ответника на 06.01.2023 г. Ето защо подаденото от ответника на 19.01.2023 г. възражения по чл. 414, ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че е в едномесечния срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК. Ищецът е уведомен за депозираното възражение на 10.02.2023 г., като искът, по който е образувано първоначално гр. д. № 143/2023 г., е предявен на 01.03.2023 г., т. е. същият е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК и също е допустим.

За да приеме гр. д. № 144/2023 г. по описа на ОС - Пазарджик за общо разглеждане и решаване с настоящото гр. д. № 143/2023 г., съдът е съобразил мотивите на т. 3 от ТР 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, представляващо и задължителна съдебна практика, че не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано 3 заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 от ГПК (както е процедирано в случая).

Според Определение № 17/4.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5218/2014 г., II г. о., при съединяване на дела по чл. 213 от ГПК, преценката за размера на цената на иска (включително с оглед определянето на родово компетентния като първа инстанция съд) следва да се извършва при отчитане естеството на връзката между отделните дела, т. е. когато, видно от обстоятелствената част на исковите молби, връзката между исковете се състои в идентичността на облигационното правоотношение, по отношение на което претенциите по отделните дела съставляват части от едно вземане, то следва да се приеме, че след обединяването на делата не се касае до обективно кумулативно съединяване на искове, а до една обща претенция, чиято цена е равна на сбора от претенциите по отделните съединени дела.

От фактическа страна съдът приема следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК з а безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че ищецът Г. Б., в качеството си на адвокат, е бил упълномощен от кмета на Община Велинград К.К. с пълномощно изх. № 92-00-2428/10.10.2016 г. да представлява и защитава общината в производството по т. д. № 173/2016 г. по описа на ОС Пазарджик, вкл. процесуално представителство по същото, до окончателното приключване на делото във всички инстанции.

Видно от изисканото и приложено по настоящото дело т. д. № 173/2016 г. на ОС – Пазарджик, производството е образувано по искова молба вх. № 9002/29.09.2016 г. на В. М. С. срещу „Еко-Титан“ ЕООД и Община Велинград по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 от ГПК. Ответникът Община Велинград е подал както отговор на исковата молба, така и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, чрез пълномощника си адвокат Г. Х. Б. . С определение № 132 от 06.03.2017 г. по т. д. № 173/2016 г. съдът на основание чл. 374 ГПК се е произнесъл по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.04.2017 г. Впоследствие съдът е преценил иска за недопустим, като с определение № 226 от 06.04.2017 г. е прекратил делото на основание чл. 130 от ГПК поради отпадане на правния интерес на ищеца за водене на делото вследствие на извършено във висящото производство погасяване на неговото вземане от трето лице.

Прекратителното определение е било обжалвано от ищеца пред Пловдивския апелативен съд, който с определение № 290 от 12.07.2017 г. по в. ч. т. д. № 388/2017 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. При 4 обжалване пред ВКС въззивното определение не е допуснато до касация, видно от определение № 22/10.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2622/2017 г. , ІІ т. о., с което производството окончателно е приключило. В описаните частни търговски дела участие е вземал и ответникът, чрез пълномощника адв. Г. Б., който е изготвил съответните отговори по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.

Междувременно, по делото са се провели и производства по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на прекратителното определение досежно разноските, инициирана от ищеца, както и по допускане на обезпечение на висящия иск по подадена молба от ищеца по реда на чл. 389 от ГПК, по което надлежно участие е взел и ответникът Община Велинград, отново чрез адв. Б..

По делото е приет Протокол № 22 от 19.10.2022 г. на Адвокатски съвет – Пловдив, видно от който по искане на адв. Г. Б. с решение на колегията на адвоката, на основание чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, е определено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 154 424.05 лева с ДДС за извършените правни действия по т. д. № 173/2016 г. на ОС – Пазарджик, като процесуален представител на ответника Община Велинград. Не се спори между страните, че решението не е обжалвано и е влязло в сила.