Решение № 1777 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1777 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330121963 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. А. Т., ЕГН: **********, против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2, 07 евро /размерът на иска намален в с.з. на 09.12.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № *****., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на ** г. сключил с ответника договор за кредит по силата на който му била предоставена в заем сумата от 450 лева, при ГЛП 36% и ГПР 42,58 %. Сочи се, че съгласно договора за заем същият следвало да бъде обезпечен с едно от подробно посочените в договора обезпечения, като при неизпълнените на това задължение на кредитополучателя същият дължал неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 900 лева.

Твърди се, че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане на неустойка, доколкото тази клауза е недействителна.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Стик-Кредит“ АД, в който се поддържа 1 становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че кредиторът никога не е претендирал въпросната неустойка, а клаузата предвиждаща заплащане на същата не е недействителна и е уговерена в съответствие с изисквания на ЗПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Между страните не са спорни обстоятелствата относно сключването на процесния Договор за потребителски кредит № */**г. и неговите параметри.

Същите се установяват и от събраните писмени доказателства по делото.

Видно от представения договор, на ищеца, в качеството му на заемател, е била отпусната в заем сумата от 450 лева, при лихвен процент по заема – 36 % и ГПР – 42, 58 %. Ищецът се задължил в тридневен срок от отпускане на заема да представи едно от посочените в договора обезпечения. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 24 от Договора, ищецът дължал неустойка на ответника в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението, която се начислявала към месечната анюитетна вноска по кредита, съгласно погасителния план.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало, именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, съдът приема, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

2

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В настоящия случай, посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 24 от Договора неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски по кредита.

Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, поради което Договор за потребителски кредит № */**г. е недействителен. От това следва, че и клаузата на чл. 24 от същия е недействителна.

При това положение, искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен, а заплатената по недействителната клауза за неустойка сума подлежи на връщане, като платена при начална липса на основание.

Видно от приетото и кредитирано от настоящия съдебен състав заключение на вещото лице по ССчЕ, заплатената от ищеца Т. сума по клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение възлиза в размер на 4, 05 лева /2, 07 евро/, която съвпада с исковта сума.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на осн. чл. 78, 3 ал. 1 ГПК, които възлизат на 127, 82 евро.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. Р.Р. от ** се следва възнаграждение за оказаната правна помощ, което съдът определя в размер на 50 евро с ДДС, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид незначителния материален интерес от 2, 07 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на К. А. Т., ЕГН: ********** сумата о т 2, 07 евро /две евро и седем евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № */**г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на К. А. Т., ЕГН: ********** сумата от 127, 82 евро /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на адв. Р.Р. от **, с персонален № **, с адрес на упражняване на дейността: *** сумата от 50 евро с ДДС /петдесет евро с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на и щ е ц а К. А. Т., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4