Определение № 370 от 31.07.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Бургас, 31.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. С.

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500309 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частната жалба на адв.П. К. от *АК, като пълномощник на ищеца Х. С. Ч., срещу Определение № 362/14.05.2024 г. по гр.д. 476/2022 г. по описа на ОС Сливен, с което е оставена без уважение молбата на Х. С. Ч., подадена чрез неговия пълномощик адв.П. К. за изменение на решение № 72/06.03.2024 г. по гр.д.476/2022 г. на ОС Сливен в частта за разноските, чрез увеличаване на присъденото в полза на адв.П. К. адвокатско възнаграждение със сумата 6719.62 лв.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

По-конкретно се твърди, че неправилно съдът в обжалваното определение е приел, че следва да се определи адвокатски хонорар съобразно нормативния акт (Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), действал към момента на сключване на договора за правна помощ, вместо съобразно последните изменения в Наредбата – ДВ, бр.88/2022 г., действащи към момента на проведеното заседание по делото пред първоинстанционния съд, на което е даден и ход по същество - на 06.02.2024 г., към който момент е влязла в сила редакцията на Наредбата съобразно ДВ, бр.88/04.11.2022 г.

Изложени са съображения, че съдът е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв от общо претендирания размер от 120 000 лв, при което, след редуциране на дължимото за предявения размер адвокатско възнаграждение за иска за неимуществени вреди - 11 340 лв с ДДС (9 450 лв + 20% ДДС в размер на 1 890 лв) до 83.33% (колкото е уважената част от предявения иск) дължимото на адв.К. адв.възнаграждение възлиза на 9 449,62 лв с ДДС.

Твърди се, че на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г. за 1

МРАВ, действаща към момента на постановяване на съдебния акт, предвид проведените по делото общо 6 съдебни заседания, към адвокатското възнаграждение следва да се присъди допълнително за още три съдебни заседания или сумата в размер на 900 лв с ДДС „ 250 х 4 + 20 % = 1200“.

Твърди се, че по този начин в случая общото дължимо адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗА е в общ размер от 10 649,62 лв с ДДС (9 449,62 лв+1 200 лв ), а не както неправилно е присъдил първоинстанционният съд – 3 930 лв.

Позовава се на съдебна практика (Определение № 829 от 20.11.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 6417/2014 г., I I I г.о.. ГК; Определение № 2157 от 14.07.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2023 г., III г. о., ГК;).

Оспорват се като неправилни изводите на съда, че съгласно посочено решение на СЕС, за осъществено безплатно процесуално представителство, съдът вече не бил обвързан с минималните размери на адв.възнаграждения, съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Твърди се, че по този начин би се стигнало до положение, при което за идентична работа като сложност и обем адвокатът, който е получил възнаграждението си при подписване на договора с клиента и неговия размер е определен съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., ще получи в пъти по-голямо възнаграждение за труда си, отколкото адвокатът, който съобразявайки материалното положение на нуждаещия се от правна защита, му оказва такава съгласявайки се да получи заплащане за труда си в един бъдещ момент без реално да знае какво и дали ще получи такова.

На последно място се твърди, че адвокатският хонорар следва да се изчисли с оглед материалния интерес по всеки от предявените искове, като се съобразят разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., а не както неправилно го е изчислил първоинстанционният съд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение, като вместо това увеличи присъденото на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца, ведно с ДДС.

В предоставения му срок ответникът по частната жалба ЗК “ЛЕВ ИНС” АД е представил писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Признава се, че отговорността за разноски е обективна /безвиновна/ деликтна отговорност по отношение на насрещната страна и от тази отговорност никоя страна не може да бъде освободена, но се твърди, че тежестта от този необосновано висок хонорар не следва да се поема от ответника. Позовавайки се на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, твърди, че в конкретния случай уредбата на НМРАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл.101 ДФЕС и ще доведе до необосновано висока тежест за ищеца, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, поради което съдът не следва да я прилага.

Твърди се, че определеното с решението по делото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца отговаря на фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на адвокатите, както и 2 на защитавания материален интерес.

Претендира се потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:

С решение № 72 от 06.03.2024 г. първоинстанционният съд е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати на Х. С. Ч. от с. Я., общ. К., сумата 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на получени телесни увреждания при ПТП на 09.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 1144.89 лв. - разноски по делото. Съдът е отхвърлил предявения частичен иск до пълния му размер 120 000 лв. от общо 150 000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 17.06.2022 г. до 11.08.2022 г. включително. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на адв. П. Д. К. от *АК, сумата 3 930 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за оказана по реда на чл.38, ал.2 от ЗА безплатна адвокатска защита на ищеца Х. С. Ч .. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество съдебни разноски съобразно отхвърлената част от предявения иск, както и по сметка на Сливенски окръжен съд - сумата о т 336 лв., представляваща разноски по делото за вещи лица. Ответникът е осъден да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 4 000 лв. и 268 лв. - разноски по делото за вещи лица.

По отношение на дължимото на адв.К. адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, съдът е изложил съображения, че според датата на сключването на договора за правна защита и съдействие - 14.07.2022 г., приложима е старата редакция на Наредба №1 /09.07.2004 г за минималните размери на адв. Възнаграждения /ред.ДВ, бр.68/2020/. Посочено е още, че съгласно практиката на ВКС, в случаите по чл.38, ал.2 ЗА, при частично уважен иск, възнаграждението се определя въз основа на цената на предявения иск по реда на НМРАВ и така изчисленото минимално възнаграждение, се редуцира съобразно размера на уважената част от иска, поради което в случая възнаграждението на процесуалния представител на ищците на база материален интерес от 120 000 лв, колкото е цената на частичния иск, по правилото на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата №1/2004 г., в посочената по-горе редакция, възлиза в размер на 3 930 лв, а с включен 20% ДДС – 4 716 лв.

Съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди (100 000 лв), адв.възнаграждение възлиза на 3 930 лв. с вкл.ДДС.

В срока по чл.248 ГПК адв.К. е депозирала молба за изменение на решението в частта на разноските, твърдейки, че дължимото й адв.възнаграждение е в размер на общо 10 649,62 лв с ДДС, а не както е приел съдът - 3 930 лв. с вкл.ДДС. Изложено е, че разликата идва от неправилно прилагане на старата редакция на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ (в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие), вместо на редакцията й към датата на постановяване на решението, както и от това, че съдът не е прибавил дължимото на адв.К. възнаграждение по чл.7, ал.9 от 3

Наредбата.

В предоставения му срок ответникът „ЗК „ЛЕВ ИНС“АД не е изразил писмено становище по молбата.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта на разноските. Съдът е изложил съображения, че след като действието на договора за правна услуга е от момента на сключването му, вкл. когато се уговаря безплатна адв.защита, приложима при определяне на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде Наредба № 1/2004 г. за МРАВ в редакцията й към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, в случая – редакцията на Наредбата съгл.ДВ бр. 68/2020 г. Съдът е посочил, че преобладаващата съдебната практика е в този смисъл - минималният размер на адв.възнаграждение следва да се прецени въз основа на Наредба №1/09.07.2004 г, в приложимата редакция към момента на сключване на договора за правни услуги. Съдът е посочил още, че съгласно постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на СРС, съдът вече не е обвързан от минималните размери на адв.възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Настоящият състав споделя изложените по-горе съображения на първоинстанционния съд.

На първо място, с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл.когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС.

Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл.267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, на основание чл.38, ал.2, изр.1 от ЗА, съдът не може да определи следващото се на основание чл.38, ал.2, изр.2, вр.чл.38, ал.1, т.1 от ЗА възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл.36, ал.2, изр.2 от ЗА (съгласно която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован), с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. Предвидените размери нямат обвързващ съда характер, но могат да служат като ориентир при определяне справедлив размер на адвокатско възнаграждение.

С оглед посоченото по-горе следва да се посочи, че настоящият съдебен състав продължава да се придържа към изразеното от него становище в предходни подобни казуси, че доколкото действието на договора за правна услуга е от момента на сключването му, вкл.когато се уговаря безплатна адв.защита, при определяне на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът следва да ползва като ориентир редакцията на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ 4 към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, в случая – редакцията на Наредбата съгл.ДВ, бр.68/2020 г.

С оглед гореизложеното при определяне на възнаграждението на адв.К., предоставила в настоящия случай безплатна правна помощ на ищеца, следва да се вземат предвид конкретни критерии като образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката със сключване на договора за предоставяне на правна помощ, като се отчете фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай предметът на делото е пряк иск на пострадало лице към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП, при неприключило към момента на постановяване на решението на първоинстанционния съд досъдебно производство, и при заявено възражение на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. По делото са били проведени 6 открити съдебни заседания, като процесуален представител на ищеца се е явил в три от тях, а за останалите е била депозирана писмена молба; представени са били писмени доказателства, назначени и приети са били Съдебно-психологическа експертиза, Комплексна автотехническа и медицинска експертиза и повторна Комплексна автотехническа и медицинска експертиза по въпроса за значението на предпазния колан предвид сложния механизъм на ПТП; изслушани са били свидетелски показания. Така събраните по делото доказателства по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. Предвид горното и с оглед защитения материален интерес (100 000 лв) при осъществената защита, като се вземат предвид посочените по-горе критерии, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението, дължимо на адвокат К. да се определи в размер на сумата от 5000 лв за адвокатско възнаграждение.