Решение № 170 от 01.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000502319 по описа за 2020 година

С решение от 27.01.2020 г., постановено по гр. дело № 10 489/2018 г., Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 8-ми състав, е осъдил ответника П.

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца Г. И. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева на осн. чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. В останалата им част претенциите на ищеца са отхвърлени – до 100 000 лева за неимуществени вреди и за 1 100 лева за имуществени вреди.

Недоволни от решението са останали и двете страни по делото, които са подали въззивни жалби срещу него.

С въззивната жалба на ищеца Г. И. С. решението се обжалва в частта, с която претенциите са отхвърлени. Както в жалбата, така и в допълнително изготвената от процесуалните му представители писмена защита се излагат следните съображения: На първо място се твърди, че е нарушено изискването за справедливост, съдържащо се в чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е обсъдил всички конкретно наведени от ищеца обстоятелствата, които дават отражение върху размера на претърпените вреди, а именно – че обвинението е променило изцяло начина му на живот, включително е засегнало и най-близкия му семеен кръг, и професионалните среди, и политическата му кариера.

На второ място се посочва, че необосновано съдът е приел като начална дата на 1 наказателното преследване 19.01.2011 г. /датата на повдигане на обвинението/, а не датата, на която срещу Г.С. е било образувано досъдебното производство – 09.03.2010 г. Горното се отразява и на продължителността на наказателното производство.

Излагат се доводи за „тенденциозност“ в действията на П.та срещу ищеца.

Относно приетото от СГС, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обстоятелството, че срещу ищеца през същия период са образувани и други наказателни производства, се излагат съображения, че в настоящия процес подлежат на обезщетяване само и единствено претърпените от процесното обвинение имуществени и неимуществени вреди, тъй като възражение за такова „съпричиняване“ е направено от П.та само за едно обвинение срещу ищеца, различно от предмета на настоящото дело. Цитира се практика на ВКС, че наличието на други обвинения е относимо като факт само ако ищецът вече е бил обезщетен за вредите от другото обвинение – обстоятелство, което не е установено от ответника. Твърди се, че градският съд не е обсъдил подробно това възражение и в каква степен другите обвинения са допринесли за вредите, за които се претендира обезщетение по настоящото дело. Оспорват се изводите на СГС, че наказателното дело не е „резултирало“ в накърняване на доброто име на ищеца в обществото, на неговата репутация като орган на местната изпълнителна власт и на авторитета му като политическа личност на местно ниво. Сочат се противоречия в мотивите на първоинстанционното решение относно приетата от СГС липса на причинна връзка между повдигането на неоснователно обвинение и създадените негативни обществени нагласи към ищеца.

Оспорва се виждането на СГС, че свидетелите К. и К. са заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК, поради което не може да се кредитират изцяло.

По отношение на медийното разгласяване на обвинението от страна на П.та се поддържа, че същото е имало „предвидим ефект“ по отношение на личността на ищеца предвид заеманата от него длъжност, което е допринесло за допълнителната тежест на неимуществените вреди, включително и промяната на оценката, която обществото е давало на ищеца.

Подробно се обсъждат данните за отражението на наказателното производство върху здравето на ищеца, включително и върху психичното му състояние. Твърди се, че е налице противоречие между представената по делото медицинска документация и изводите на вещото лице кардиолог, изготвило съдебно-медицинска експертиза.

Решението се обжалва и в частта, с която градският съд е отхвърлил претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

2

Иска се отмяна на решението в тези негови части, с които исковете са отхвърлени и уважаването им изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът П. НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ обжалва решението на СГС в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лева, както и разноски в размер на 590 лева. Твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като ищецът не е доказал претенцията си за обезщетяване на неимуществени вреди. В жалбата се излагатн доводи, че действията на П.та във воденото наказателно производство са били изцяло законосъобразни и правилни, необходими, изискуеми и задължителни съобразно изискванията на наказателния закон за конкретната фактическа обстановка. Заявява се, че непредприемането на тези действия би представлявало незаконосъобразно бездействие от страна на П.та.

Поддържа се, че по делото няма данни, ПРБ да е изнасяла информация в медиите по повод на наказателното производство срещу ищеца. Сочат се и нарушения на материалния закон – чл.52 от ЗЗД като се твърди, че присъденото обезщетение е несправедливо завишено. Твърди се също, че присъдените разноски в размер на 590 лева са прекомерни.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло, а при условията на евентуалност – намаляване на размера на обезщетението.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на П.та заявява, че справедливо обезщетение би било 5 000 лева.

Както ищецът Г.С., така и представителят на ответната П. на Република България оспорват оплакванията на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ищецът Г. И. С. е бил издиган от ПП „ГЕРБ“ и избиран за кмет на Община Ямбол три пъти – на изборите, проведени на 04.11.2007 г., на 30.10.2011 г. и на 25.10.2015 г.

3

Установено е по делото, че с постановление от 06.11.2009 г. прокурор при Окръжна П. – гр. Ямбол, след запознаване със сигнал, подаден от група общински съветници в града, е постановил извършване на проверка във връзка с осъществен ремонт и реконструкции на 8 улици в града.

С постановление от 09.03.3010 г. прокурорът е образувал досъдебно производство срещу кмета на гр. Ямбол – Г.С., за извършено престъпление по чл.282, ал.2 от НК /длъжностно престъпление, от което са настъпили значителни вредни последици и което е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение/. За това престъпление в НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години, както и лишаване от право за заемане на държавна или обществена длъжност.

Впоследствие прокурорът е дал указания на разследващия орган, С. да бъде привлечен за престъпления по чл.201 и чл.219 от НК.

С постановление на разследващ полицай от 19.01.2011 г. Г.С. е бил привлечен като обвиняем за две престъпления: по чл.201 от НК – присвояване и по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3 от НК – безстопанственост в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. За първото престъпление предвиденото в НК наказание е до 8 години лишаване от свобода, конфискация и лишаване от права, а за второто – лишаване от свобода от 3 до 12 години, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК.

С постановление от 18.02.2011 г. на прокурор от Окръжна П. – гр. Ямбол, досъдебното производство по чл.219 и по чл.282 от НК е прекратено – поради направени от прокурора изводи за липса на престъпление. А по обвинението за престъпление по чл.201 от НК производството е изпратено по компетентност на Районна П. – Ямбол.

По жалба на председателя на Общинския съвет – Ямбол, горното постановление е било проверено от прокурор при Апелативна П. – Бургас на 28.03.2011 г. В частта, с която досъдебното производство по чл.219 и по чл.282 от НК е било прекратено, постановлението на окръжния прокурор е потвърдено. В частта, с която производството е изпратено на районната П., е отменено и са дадени указания да се прецени, дали не е извършено престъпление по чл.212 от НК.

На 07.06.2012 г. в Ямболския районен съд е бил внесен обвинителен акт срещу Г.С.. С него той е бил обвинен за това, че във времето от 30.04.2008 до 15.05.2008 г., в качеството си на длъжностно лице – кмет на община Ямбол, е присвоил 10 000 лева, собственост на община Ямбол, поверени му в това качество да ги пази и управлява.

Изпълнителното деяние според обвинителния акт се изразява в това, че обвиняемият е 4 сключил договор със строителна компания за изготвяне на инвестиционен проект за изграждане на техническа инфраструктура в жилищен район в гр. Ямбол, какъвто проект е бил изготвен през месец януари 2008 г. по възлагане на общината от нейни служители и въз основа на който проект е бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по програма „ФАР“.

В Ямболския районен съд е образувано НОХД № 778/2012 г., по което на 21.01.2013 г. е постановена оправдателна присъда. Видно от мотивите на наказателния съд, последният е приел, че деянията на подсъдимия са несъставомерни, поради което го е оправдал.

Оправдателната присъда е протестирана от прокурора, но е потвърдена с решение на Окръжен съд – Ямбол, постановено на 01.08.2013 г. по ВНОХД № 89/2013 г., неподлежащо на обжалване.

По време на цялото наказателно производство спрямо ищеца е била приложена мярка за неотклонение „парична гаранция“.

По делото са представени също:

„Отворено писмо“ от 26.08.2009 г., изходящо от група общински съветници от ОбС – гр. Ямбол, адресирано до президента на републиката, министър-председателя, председателя на Народното събрание, министъра на правосъдието и народни представители от 31 Ямболски многомандатен избирателен район. В това писмо се излагат множество твърдения за извършени от кмета на град Ямбол – Г.С., нарушения на правилата за обществени поръчки, злоупотреби с финансови средства на общината, сключване на договори с близки до кмета лица и търговски дружества, подаване на декларации с невярно съдържание пред Сметната палата;

Разпечатано на хартиен носител пряко предаване на БНТ от НС, отразяващо питане на народен представител към министъра на финансите С. Д. и отговор на министъра, даден в парламентарно заседание на 21.05.2010 г. В отговора на министъра е посочено, че данните за нарушения по проекта по програма „ФАР“ са изпратени на П.та, която е образувала досъдебно производство;

Публикации и копия от предавания в местни и централни медии /печатни и електронни/ от месец януари 2011 г., отразяващи привличането на кмета на Ямбол като обвиняем по 4 обвинения, включително и това за присвояване. Освен обвинението по чл.201 от НК се цитира и друго обвинение – за умишлена безстопанственост, при която общината била ощетена с 342 00 лева за ремонта на 8 улици в ромския квартал;

5

Публикации от месец февруари 2011 г., отразяващи прекратяването на досъдебното производство по обвинението за умишлена безстопанственост;

Публикации в местните ямболски медии, подробно отразяващи развитието и на съдебното производство по делото за присвояване;.

Разпечатано на хартиен носител интервю, дадено от ищеца пред радио „Фокус“ на 19.06.2013 г. В него самият ищец е разказал за „шестте дела, които вървят в момента срещу мен“ и е изразил критичното си отношение срещу П.та.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са представени:

Етапна епикриза от клиника „Кардиотонус“ /без дата/. В нея е отразена анамнезата, че от месец февруари 2013 г. пациентът Г.С. се оплаква от артериална хипертония до 170/100, с прояви на сърцебиене, главоболие, гръден дискомфорт след психоемоционален стрес;

Епикриза след проведено болнично лечение през периода 26-31.05.2013 г. с диагноза „окципитална невралгия“; Етапна епикриза от 22.05.2018 г., при която на ищеца е поставена диагноза „Хипертонична болест. Хипертонично сърце. Преходни церебрални исхемични атаки“;