Акт от 17.12.2018, Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106 гр. Елена, 17.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Еленският районен съд в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Пейо Приходков при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 32 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.

Постъпила е искова молба от „Б. ДСК”

ЕАД гр. С., представлявано от В.М.С. и Ю.Б.Г., чрез старши юрисконсулт С.Г.З., против И.Б.Г. ***. В същата се твърди, че с договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 22.06.2016 г. ищецът „Б. ДСК” ЕАД – Клон гр. Г. Оряховица е предоставил на ответника И.Б.Г. с ЕГН ********** *** кредитен лимит в размер на 1000.00 лева със срок за издължаване 22.06.20** г. и с падежна дата 20 число на месеца. „Б. ДСК” ЕАД е изпълнило своето задължение по сключения договор за кредит, като е предоставило на кредитополучателя изцяло достъпа до кредитния лимит чрез кредитна карта на основание чл.1, ал. 2 от Договора за кредит. В чл.

28 от Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит, е уговорено, че се определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, която кредитополучателят е длъжен да внесе. В случай, че четири поредни месеца, считано от падежната дата, клиентът не револвира кредита или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране, ползването на кредита се преустановява. Ако клиентът не погаси задължението си изцяло до края на петия пореден месец, целият използван кредитен лимит става окончателно изискуем. В конкретния случай е изпълнен фактическия състав на чл. 31 от Общите условия, уреждащи ангажиране на отговорността на длъжника. В тази връзка, считано от 21.09.2017 г. целият остатък от кредита е станал изискуем. Броят непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница преди обявяване на кредита за изискуем е 6 бр. на обща стойност 1116.94 лв., а дните забава са 341 дни, а именно: 20.04.2017 г. – 922.81 лв.; 02.05.2017 г. – 126.94 лв.; 02.06.2017 г. – 16.12 лв.; 02.07.2017 г. – 17.79 лв.; 02.08.2017 г. – 15.54 лв.; 02.09.2017 г. – 17.74 лв. Ищецът твърди, че са налице невнесени изцяло или частично минимални суми за револвиране, както следва: 21.11.2016 г.

– 30.17 лв.; 20.12.2016 г. – 60.39 лв.; 20.01.2017 г. – 90.67 лв.; 20.02.2017 г. – 120.99 лв.; 20.03.2017 г. – 151.36 лв.; 20.04.2017 г. – 181.77 лв.

Излага се, че с оглед възможността да събере вземанията си по реда на чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК, Б.та е предприела съобразно изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ упражняване на това свое право чрез изпращане на нотариална покана до длъжника на адрес, посочен в договора за кредит, с която го уведомява за волята й да обяви кредита за изискуем. Поканата е получена от бабата на длъжника на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК. С упражняване на правото на покана за доброволно изпълнение вземанията са преминали в състояние на пълна изискуемост, т.е. придобили са годност за принудителното им осъществяване чрез съдебна намеса по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК или по общия исков ред, щом в дадения срок за доброволно изпълнение не са били погасени /аргумент от чл. 79, ал.1, пр. 1-во вр. с чл.

63, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД/.

Това е дало право на Б.та да реализира правата си по съдебен ред, като е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК и се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч. гр. д. № 358/2017 г. по описа на РС – Елена.

Излага се, че въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ по ч. гр. д. № 358/2017 г. по описа на РС – Елена, „Б. ДСК“ е подала молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Силвия Косева с peг. 809 и район на действие ОС – В. Търново. Образувано е ИД под № 20178090401077/2017 г. Съгласно промените, настъпили в ГПК, съдът е констатирал, че ЗНИ е връчена на длъжника от ЧСИ при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в тази връзка на Б.та е изпратено Разпореждане от 07.12.2017г., получено на 18.12.2017 г. на основание чл. 415, ал. 2, т. 2 от ГПК за необходимостта от подаване на иск за установяване на вземането.

Твърди се, че към 28.09.2017 г. задължението към Б.та е в размер на 1253.94 лв., от които 922.81 лв. – главница, 207.43 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017 г. и законна лихва върху главницата от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, 1.04 лв. – лихва за забава върху цялата главница за периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г. и дължими такси в размер на 120.66 лв., както и разноски за ДТ в размер на 25.08 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „Б. ДСК” ЕАД, че И.Б.Г. с ЕГН ********** дължи 1253.94 лв., от които 922.81 лв. – главница, 207.43 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017 г. и законна лихва върху главницата от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, 1.04 лв. – лихва за забава върху цялата главница за периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г. и дължими такси в размер на 120.66 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 358/2017 г. по описа на PC – Елена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С разпореждане от 17.01.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности.

Постъпила е молба от ищеца „Б. ДСК”

ЕАД гр. С., представлявано от В.М. и Ю.Г., чрез юрисконсулт П.Н.Т.. В същата се посочва, че ищец по делото е „Б. ДСК” ЕАД гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” № **, представлявана от подробно посочените в извлечението от ТР физически лица. Исковата молба е предявена от името на „Б. ДСК” ЕАД чрез С.З.в качеството й на пълномощник на законите представители на Б.та В.М.С. – главен изпълнителен директор и Ю.Б.Г. – изпълнителен директор. Като се съобразява с присъдения в заповедта за изпълнение по ЧГрД № 358/2017 г. на ЕлРС размер на таксите по Договора за издаване и обслужване на кредитна карта изрично посочва, че претендираните такси са в размер на 122.66 лв.

Постъпила е молба от ищеца „Б. ДСК”

ЕАД гр. С., представлявано от В.М. и Ю.Г., чрез юрисконсулт П.Н.Т.. Със същата допълва предходната си молба, като уточнява, че началната дата на законната лихва, претендирана с исковата молба е 29.09.2017 г., обективирана в издадената по ЧГрД № 358/2017 г. на ЕлРС заповед за изпълнение № 313/29.09.2018 г.

Във визирания едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника И.Б.Г., чрез назначения му особен представител адв. С.П.Н. от ВТАК. В същия последният взема становище, че, според изложеното в исковата молба и от доказателства към нея, иска е допустим и вероятно основателен. Твърди, че видно от представените доказателства е, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит, по който договор на ответника е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лева, а последният се е задължил да внася редовно минимална сума за револвиране. От изложеното в исковата молба се предполага, че ответникът не е изпълнил поетите с договора задължения, вследствие на което ищецът е приел задължението за окончателно изискуемо, което от своя страна обуславя правния му интерес от събиране на вземането по съдебен ред. Адв. Н. намира, че приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети, като допустими и относими към предмета на делото. Счита, че следва да се уважи искането на ищеца за назначаване на СЧЕ.

Адв. Н. излага, че на този етап няма да сочи доказателства и няма да прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт П.Н.Т.. Същият поддържа исковата молба и допълнителните молби. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 от ГПК

В съдебно заседание ответникът не се явява. Същият се представлява от особения представител адв. С.П.Н. от ВТАК, който подържа подадения отговор на исковата молба. Последният в хода на делото по същество взема становище, че исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да се уважи.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от приложеното ЧГрД № 358/2017 г. на Районен съд – Елена в полза на ищеца по настоящото дело „Б. ДСК” ЕАД гр. С., представлявано от В.М.С. и Ю.Б.Г., като кредитор, против ответника И.Б.Г. ***, като длъжник, е издадена Заповед № 313/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Присъдена е сумата 922.81 лв. – главница, представляваща дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта на физически лица от 22.06.2016 г. и общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б. ДСК, сумата 207.43 лв., представляваща редовна (договорна) лихва за периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017 г., сумата 1.04 лв., представляваща лихва за забава върху цялата главница за периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г., сумата 122.66 лв., представляваща такси, ведно със законната лихва върху главницата от 922.81 лв., считано от 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото – сумата 25.08 лв., представляваща държавна такса и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809 на КЧСИ и район на действие ОС – Велико Търново по ИД № 20178090401077 е връчила на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК Заповед № 313/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С разпореждане от 07.12.2017 г. е постановено да се изпрати съобщение по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на „Б. ДСК” ЕАД гр. С., в което да му се укаже, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението. Заявителят по ЧГрД № 358/2017 г. на Районен съд – Елена е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Видно от справките от търговския регистър, ищецът „Б. ДСК” ЕАД гр. С. е вписан в последния. Същият се представлява от Д.Д.М., Д.Н.Н., В.М.С., Ю.Б.Г. и М.Д.П.-К..

Видно от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2016 г. е, че същият е сключен между ищеца „Б. ДСК” ЕАД гр. С. и И.Б.Г. – кредитополучател. Съгласно договора Б.та е издала на последния кредитна карта и му предоставила револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитната карта, в размер на 1000.00 лв., считано от 22.06.2016 г., за срок от 3 години. За месечна падежна дата било определено 20-то число на месеца. За представеният кредит кредитополучателят, след изтичане на период от 3 месеца, считано от датата на издаване на картата, заплащал лихва с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% годишно или 0.06% на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR за карти в BGN. Лихвеният процент се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите условия. От приложения договор се установява, че кредитополучателят е запознат с Общите условия на Б.та и условията за този вид карта и се задължил да ги спазва.

По делото са приложени общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б.

ДСК, преференции по банкови карти, условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Б. ДСК, които са подписани от кредитополучателя И.Б.Г..

Представени са нотариална покана рег.

№ 739/16.05.2017 г. на Й.Ц. – нотариус с рег. № 321 на НК и район на действие РС – Елена и разписка № 22/2017 г. Със същата ищецът уведомил ответника, че поради забавата в погасяване на задълженията на последния по сключени с „Б.