Решение № 3551 от 01.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100509416 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20107844 от 28.04.2021 г. постановено по гр.д. № 7174/2016 г. по описа на СРС, 176 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Г. Г., с ЕГН:**********; В. А. К.- **********; В.Д. Г., с ЕГН: **********; Б. Д.П. с ЕГН:

**********; Д. Г. Г. - с ЕГН: **********; Г.А.М., с ЕГН: **********; С. С.В., с ЕГН:

********** и П.Т. Г.а, с ЕГН: ********** искове с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника - С.О., с ЕИК: *******, че ищците са придобили по наследство от общия си наследодател С. Г.Р., поч. на 16.05.1958 г. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1499кв.м., находящ се в с. Владая, С.О., при граници на имота:

ПИ с идентификатори ***; ***; *** и *** , при квоти както следва : за Р. Г. Г. - 3/18 и.ч.; за В. А. К.- 3/18 и.ч.; за В.Д. Г. - 1,18 и.ч; за Б. Д.П. - 1/18 и.ч.; за Д. Г. Г. - 3/18 и.ч; за Г.А.М. -3/18 и.ч.; за С. С.В. - 3/18 и.ч. и за П.Т. Г.а -1/18 и.ч.

В срок е подадена въззивна жалба от ищците с излагане на доводи за неправилност на решението на СРС, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Поддържат, че в производството е установено, че са непреки наследници по закон на общия наследодател С. Г.Р., поч. на 16.05.1958 г., който е придобил собствеността върху 1 имота чрез покупка през 1949 г., както и че в проведената съдебна делба през 1980 г. техните преки наследодатели Р.С.С. и С.С.Б. не са участвали в делбата, тъй като са били член-кооператори. Съответно, на тяхно място в делбата е участвала А. С., която е получила в дял имоти, които са били на общия наследодател. Поддържат, че имотът, предмет на образуваното производство не е внасян в ТКЗС, ДЗС или др. образувания, поради което в случая не е приложим ЗСПЗЗ и собствеността върху него не е подлежала на възстановяване по посочения ред. Поради това и същият не представлява земеделска земя, която общината да стопанисва на основание чл.19 ЗСПЗЗ и да актува като общинска собственост на посоченото в съставения АПОбС основание.

Молят за отмяна на постановеното решение и уважаване на исковете по чл.124, ал.1 ГПК. Претендират разноски.

Въззиваемата страна С.О. е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни правни и фактически доводи, за това че постановеното от първата инстанция решение е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържат, че една част от имота е била на А.

С. и на основание чл.30 ЗСПЗЗ е общинска собственост. Поддържат, че не е заявено в срок възстановяване на собствеността върху имота и на основание чл.19 ЗСПЗЗ същият е придобит от общината. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. С оглед доводите по въззивната жалба за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

С постановеното решение, СРС е приел по предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, че ищците като преки наследници на Р.С.С. и С.С.Б. /наследници на общия наследодател С. Г.Р., поч. на 16.05.1958 г./ не са придобили права по отношение на процесния имот, доколкото преките им праводатели не са участвали в делбата 2 извършена през 1980 г.- на тяхно място, като член кооператори е участвала в делбата А. С. Поради това и доколкото същите не са преки наследници на В.С.В. съделител получил в дял имота, то, същите не са придобили право на собственост върху имота като непреки наследници на общия наследодател С. Г.Р., наследството от който е било поделено при извършената съдебна делба.

Решението на съда е правилно.

Страните не спорят и се установява от представения пред първата инстанция нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 184, том IV, дело № 930/1949г., че на 13.06.1949 г. С. Г.Р. и неговата съпруга Н.С. Г. Р. са придобили по време на брака си собствеността върху поземлен имот - ливада, нива и празно място с обща площ от около 20550 кв.м., находящ се в с. Владая, местност „Ново село" (по нов кадастрален план) и местности: "Страшково осое", „Суха лешница" и „Табано"- стари местности извън регулация.

Установява се и страните не спорят, че С. Г.Р. е починал на 16.05.1958г. и е оставил към този момент като законни свои наследници преживяла съпруга и 11 низходящи, от които синове - М.С.Г., Н.С.Р., А.С.Г., Ц.С.Г. и дъщери - В.С. К., В.С.В., Р.С.С., С.С.Б., Л.С.В., Г.С.М. и З.С. Р..

Не се спори и се установява, че ищците са преки наследници на Р.С.С., поч. на 14.07.2004 г. и С.С.Б., поч. на 08.12.1984 г.

Установява се, че собствеността върху притежаваните от С. Г.Р. и неговата съпруга Н.С. Г. Р. недвижими имоти, в т.ч. процесния е била предмет на съдебна делба извършена по гр.д.№ 2200/1979г. по описа на СРС, като решение по втора фаза делба от 21.05.1980г. на СРС - ГО 38 състав е било представено пред първата инстанция, а пред настоящата е приобщено и решение от 13.03.1979 г. за проведената първа фаза делба. Чрез последните е установено, че искът за делба е бил отхвърлен по отношение на преките наследодатели на ищците Р.С.С., С.С.Б., доколкото последните като член кооператори на ТКЗС са били длъжни да внесат земята в ТКЗС, като наследствената им част е определена за съделителя – ответник – А. С. Именно за така определената тяхната наследствена част, както и за наследствената част на съделителите М.С.Г. и Б.В.Г.- също член кооператори на ТКЗС делбата е била допусната и за А. С. при посочени квоти 96/720. При извършване на делбата в дял на съделителя А. С. са били възложени дял 1А с площ от 1900 кв.м. и дял 1Б с площ от 1600 кв.м.

Както е посочено в постановените решения съдебната делба е била извършена между сънаследниците: В.С. В., З.С. Р., Г.С.П., Л.С.В., Н.С.Р., Ц.С.Г., А.С.М., С., Ж., П. и Р. Б.В. и А. С., като на А. С. е поставен в дял 1А имот, празно място от 1 900 кв.м. на стойност от 3 800 лева и дял 1Б от 1 600 кв.м. на стойност от 3200 лева при граници - от север блок на ТКЗС, от изток - дял втори, дял IX и от юг и запад 3 блок на А. С. Съответно на В.С. В. е поставен дял II - празно място от 1500 кв.м. на стойност от 3000 лева при граници : от север - шосе София - Перник, от изток дял III, от юг - блок на А. С. и от запад - блок на А. С. - дял I а, находящ се в с.Владая, София.

Установява се, чрез СТЕ приета пред първата инстанция и чрез СТЕ, приета пред настоящата инстанция, които настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1499 кв.м. при граници на имота: поземлени имоти ***, ***; *** и 1394.1835.16 е частично идентичен дял 1А по съдебно решение от 21.05.1980г.на СРС, 38 състав, като съвпадащата част от двата имота е с площ от 999 кв.м., показана в червена щриховка по контура на точки 2,3,9,10,11,12,13,14,2 на скица - приложение №4 от СТЕ и по дял II по съдебно решение от 21.05.1980г.на СРС, 38 състав, като съвпадащата част от двата имота е с площ от 405 кв.м., показана в зелена щриховка по контура на точки 3,4,5,6,7,8,9,3 на скица - приложение №4 от СТЕ. Установено е, че имотът попада в територия на КВС, в която имотите се възстановяват като земеделска земя, като същият съответства на имот № 024018 по КВС и попада в списъка на предадени земи – общинска собственост на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ предадени на С.О. с Приложение № 1/8 към раздел 1, т.1 от протоколно решение № 4/20.12.2020 г. Установено е, че собствеността върху дял 1Б, който е определен при делбата за А. С. е била възстановена на наследника М.С.Г. с постановено решение по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ – в стари реални граници.

Съответно установено е, че дял 1А и 1Б, които са били възложени при делбата на А.

С. са били съседни към този момент на блока на А. Това обстоятелство е било изрично посочено и в изготвената по съдебната делба съдебно – техническа експертиза.

При така установеното, съдът намира че исковете по чл.124, ал.1 ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото ищците не установиха правото си на собственост върху описания недвижим имот на заявеното основание – по наследство от общия наследодател С. Г.Р., поч. на 16.05.1958 г. Съображения:

Като преки наследници на Р.С.С., поч. на 14.07.2004 г. и С.С.Б., поч. на 08.12.1984 г. /наследници на общия наследодател С. Г.Р./ същите са придобили право на собственост върху процесния имот, като след извършване на съдебната делба през 1979 г.-1980 г. притежаваните от техните преки наследници наследствени права са били възложени в дял на А. С.- съделител в производството, доколкото преките им праводатели са били членове на ТКЗС и несъмнено тази част е била внесена в ТКЗС. Доводите на въззивниците в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни, доколкото в производството е установено, че имотът е със земеделски характер и собствеността върху него е следвало да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ.

Съответно, установи се, че имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на чл.10 4

ЗСПЗЗ. За обосноваване на този извод съдът съобрази събраните доказателства и констатациите на СТЕ приети пред първата и въззивната инстанция. По силата на чл. 8 от Примерния Устав на ТКЗС (отм.) членовете внасят в стопанството само притежаваните от тях и членовете на домакинството им земеделски земи. За възстановяването на собствеността върху имота ЗПЗЗЗ предвижда административен ред, съответно предявяване на иск по чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с изтекли към настоящия момент преклузивни срокове за иницииране на административната процедура по възстановяване на собствеността.

Доводите на въззивниците, че съдът е отхвърлил искането им по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ с аргумент, че имотът не е бил със земеделски характер и собствеността не следва да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ, съдът намира за недоказани и съответно неоснователни. Чрез представените съдебни решения от 16.11.2009 г. по гр.д.№ 9129/2007 г. по описа на СРС, 24 с-в, от 26.05.2010 г. по в.гр.д.№ 995/2010 г. на СГС и определение № 5/03.01.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 804/2011 г. се установява, че въпреки многократно дадените възможности по проведеното пред съда производство по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ищците не са ангажирани доказателства за внасяне на земята притежавана от общия наследодател С. Г.Р. в ТКЗС, ДЗС или други образувания. Както се установи в настоящето производство реална част от имота с площ от 999 кв.м., която попада в дял 1А, поставен на А. С. е била внесена в ТКЗС, доколкото преките наследодатели на ищците са били членове на ТКЗС и тази част от имота е била включена в блок на ТКЗС. По отношение на другата реална част от имота с площ от 405 кв.м., която попада в имота възложен при делбата на наследника В.С. В. не се установи възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ въпреки нанасянето му през 1991 г. в Кадастралния план от 1982 г. като ПИ 1624 на името на В.С. В.. Последната като съделител е получила в реален дял имота по дял 2 от делбата. С оглед това и предвид установеното, че ищците не са нейни преки наследници по закон, правилни и законосъобразни са изводите на СРС, че исковете по отношение на тази реална част следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.