Решение № 106 от 10.12.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. ХАСКОВО, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛ. ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело № 20245600900051 по описа за 2024 година

Производството е по Глава ХХХII от ГПК

Делото е образувано по искова молба предявена от Националната агенция по приходите,гр.София,бул.“Княз Дондуков“ №52 срещу „Вени 63“ ЕООД,ЕИК ******,гр.Хасково,ул.“Шести септември“ №9 представлявано от Л. Г. С.,постоянен синдик гр. Благоевград, ул. „Парангалица" № 1, ет. 1, оф.2 з а установяване съществуването и дължимостта на предявени публични вземания в производството по несъстоятелност на „ВЕНИ 63" ЕООД на стойност от 16 549.11 лева и изведено правно основание чл. 694, ал. II, т. 1 във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 7 от Търговския закон..Ищецът твърди,че съобразно чл.3 ал.I т.10 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП изпълнителният директор представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, Станислав Христов - директор на дирекция „Държавни вземания" в Централно управление на Националната агенция за приходите е бил оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор.

Ищецът твърди,че в законоустановения срок и на основание чл, 694, ал.

2 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 124. ал. 1, във връзка с чл.

365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, предявява настоящия иск за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м. април 2019 г. до м. юли 1

2022 г. включително в общ размер на 12 847,24 лв., от които главници - 9 690,46 лв. и лихви - 3 156,78 лв., изчислени към 29.11.2023 г., с основания за публичните вземания посочени декларации от страна на дружеството.

Предявява се и иск за установяване съществуването и дължимостта на вземания в размер на 3 701,87 лв., представляващи лихви върху вземания за държавна такса, с основание за възникването й - Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд.

Ищецът твърди,че производството по несъстоятелност срещу „ВЕНИ — 63" ЕООД е открито с Решение №7/09.02.2017 г., постановено по в. т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20170209162520 по партидата на дружеството.С молба с изх. № 24-15858/18.12.2023 г. по т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково Националната агенция за приходите, на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, е предявила публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м. април 2019 г. до м. октомври 2022 г. включително в общ размер на 12 933,74 лв., от които главници - 9 766,73 лв. и лихви - 3 167,01 лв., начислени до 29.11.2023 г. върху просрочените главници, с основания за публичните вземания, подробно посочени в молбата, както и вземания за държавни такси за 20 676,04 лв., от които главници - 16 974,17 лв. и лихви - З 701,87 лв., начислени до 29.11.2023 г., с основание за възникването им Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г., издаден от Софийски градски съд въз основа на подлежащо на изпълнение съдебно решение.

В ТРРЮЛНЦ под № 20240130083153 по партидата на дружеството бил обявен списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на търговеца, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който са включени част от предявените от НАП с молба изх. № 24-15-858/1636/18.12.2023 г. по т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково публични вземания за задължителни осигурителни вноски и лихвите, начислени върху вземанията за държавна такса.

С възражение с изх. № 24-15-858/1637/05.02.2024 г., подадено по делото, приходната агенция е възразила срещу така изготвения списък на неприетите вземания.

С Определение № 260027/01.04.2024 г., постановено по т. д. № 145/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково, съдът по несъстоятелността оставил без уважение подаденото от Националната агенция за приходите възражение и одобрил списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20240130083153 по партидата на търговеца.

Ищецът посочва,че за да остави без уважение възражението на НАП, съдът по несъстоятелността в мотивната част на определението си приел, че публичните вземания за задължителни осигурителни вноски са недоказани поради липса на представени доказателства за ликвидност и изискуемост на вземанията и че събирането им се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, доказателство за което не е представено. Съдът е приел също така, че изискуемостта на вземането за държавни такси и разноски, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и присъдени с влязло в сила решение, настъпва от момента, в който длъжникът е бил поканен от кредитора да изпълни задължението си, доказателства за което не са представени.

2

НАП извежда,че не споделя доводите, изложени от съда по несъстоятелността.В тази насока се обосновава,че отделните данъчни закони регламентират конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват по определен ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен/осигурителен период задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най-общо казано, със съобщаване на правно значими факти и обстоятелства за съответния фактически състав за възникване на публичното вземане чрез подаване на декларация при настъпване на посочено в закона събитие.Безспорно е, че като определени по основание, субект и размер в съответните данъчни и осигурителни закони, задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски винаги са определяеми (ликвидни) и с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми. Възникнало по силата на закона данъчно и осигурително задължение следва да бъде установено по размер чрез способите, предвидени в данъчния закон, а именно - чрез подаване на декларация в случаите, в които по силата на закона лицето е задължено само да изчисли данъчната основа и дължимия данък (чл. 105 от ДОПК).Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд гарантирани вземания на работниците и служителите и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО извежда ищецът,съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт. Посочената наредба, приета от министъра на финансите била именно Наредба М Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. З, т. 1 и ал. 1, т. 2 от Наредбата работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подавали в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец 6, съгласно приложение № 4, в която се вписват определени обстоятелства (посочени в текста) за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително.

На основание чл. 105 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от КСО, осигурителните вноски се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, като след изтичането на този срок задълженото лице е в забава дължи и законната лихва за забава върху просроченото плащане.

На основание разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ДОПК акт за установяване на задължението се издавал тогава, когато в декларация по чл.

3

105 от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл.

103 от същия кодекс.

Към настоящия момент и в правната доктрина, и в практиката се приемало според ищеца, че всички публичноправни вземания са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 162 ДОПК, като изпълнителните основания, въз основа на които се предприема принудително изпълнение по реда на ДОПК, са регламентирани в чл. 209 ДОПК и могат да имат пряко или косвено действие по отношение на изпълнението. В първия случай - при наличие на пряко изпълнително основание, самото изпълнително основание е достатъчно за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително събиране на установените вземания. При косвеното изпълнително основание е необходимо да бъде издаден изпълнителен лист.

/Определение № 50032/11.05.2023 г. по ч.т.д. № 2141/2022 г., Т. К., I Т. О. НА ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 209. ал. 2. т. 2 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се предприема, освен въз основа на актовете по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК (чл. 209, ал. 2, т. З от ДОПК), така и въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски -т.е. декларациите, подадени от задълженото лице, са въведени като отделно пряко изпълнително основание въз основа на което се допуска принудително изпълнение, наред с актовете по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК. Всичко изложено сочи, че изводите на съда по несъстоятелността за необходимост от съставяне на акт за установяване на задължение са неправилни, тъй като законодателят не е обвързал възникването на публичното вземане, декларирано от задълженото лице, с издаването на акт, с който да бъде установено неговото съществуване.

С оглед изложеното НАП извежда,че публичните вземания, предявени от Национална агенция за приходите, са установени по основание и размер, възникнали са след откриване на производството по несъстоятелност, доказани са като подробно посочени и разграничени по основания и размери, включително и за акцесорните вземания за лихви, като Окръжен съд Хасково е следвало да уважи подаденото от агенцията възражение срещу неприемането на публичните вземания.

Законната лихва върху посочените главници е дължима на основание чл.

1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания и е законна лихва за забава. Законната лихва за забава се определя на база основния лихвен процент, определен от Българска народна банка за съответния период плюс надбавка от 10 пункта.

I I . Процесиите вземания за за лихви в размер на 3 701,87 лв. били начислени върху вземания за държавна такса, с основание за възникването й Изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд.Видно от изпълнителен лист № 260040/27.05.2022 г. по т. д. № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд, дружеството „ВЕНИ63" ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 16 969,17 лв. дължима държавна такса, както и сума в размер на 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.11 от Тарифа, приета с ПМС № 38/2008 г.